Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2577 от 31.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1909/2025
Вид
Определение № 2577
Подписан
31.07.2025
В сила
31.07.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2577 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. П. Белева

Членове:

Николай К. Стоянов

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от В. П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501909 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Определение № 6 049 от 09.05.2025 г. по гр.д. № 3 678/2024 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение Молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 778/24.02.2025 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

От ответникът по частната жалба – адвокат Г. П. В. е постъпил отговор същата да е неоснователна.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение № 778/24.02.2025 г. по гр.д. № 3 678/2024 г. по описа на РС – Пловдив съдът е уважил изцяло предявените от Д. И. И., ЕГН - ********** срещу „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 установителни искове, като е признал за нищожни клаузите по сключен между потребителя И. и дружеството договор за потребителски кредит № 40017989136/13.06.2023 г., предвиждащи заплащане от кредитополучателя на кредитодателя възнаграждения за допълнителни услуги Фаст и Флекси и на възнаградителна 1 лихва в размер от 40,90%.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищеца по делото е адвокат е адвокат Г. П.

В., оказаната на страната правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. С казаното решение и съобразно постановения резултат на процесуалния представител е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА общо възнаграждение по делото в размер на 500 лева, за заплащането на което е осъден ищеца „ Профи Кредит България „ ЕООД. Изрично е посочено от съда, че по размер казаното възнаграждение е определено като едно и за трите иска с оглед липсата и фактическата и правна сложност на делото, като са съобразени и извършените процесуални действия. Посочено е също и съобразяването с практиката на СЕС.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от „ Профи Кредит България „ ЕООД Молба вх. № 31 071/08.03.2025 г. за изменение на решението в частта, осъждаща го да заплати казаното адвокатско възнаграждение, като се иска неговото намаляване поради прекомерност от присъдените 500 лв. на 100 лева.

Молбата е оставена без уважение от районния съд с Определението № 6 049 от 09.05.2025 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

В частната жалба се твърди определението да е неправилно, като се поддържат възведените в производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК доводи – ниска фактическа и правна сложност на делото – спрямо които възнаграждение от 500 лв. се явява прекомерно, неприложимостта на НМРАВ.

Настоява се, че справедливият размер адвокатско възнаграждение в случая е 100 лева.

Частната жалба е неоснователна.

При определяне на размера на възнаграждението по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. Т.е. материалният интерес / цената на иска / е без значение - както в случаите когато е висок , така и в случаите на нисък такъв. Преценката относно фактическата и правна сложност е обективна и конкретна за всяко дело. В случая са предявени три иска, които произтичат от едно и също правоотношение – един договор за кредит, но касаят различни клаузи от същия, съответно основанията за недействителност / нищожност на всяка от клаузите са също различни. Фактическата и правна сложност на делото не е висока – събрани са писмени доказателства и заключение на ССчЕ, проведено е едно открито съдебно заседание за тяхното приемане, налице е обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на исковете. Тези именно данни са изцяло съобразени от районния 2 съд при определяне на възнаграждението, затова и този съд е определил адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА като за един иск и в размер на 500 лева. Настоящият съд и състав намира така определения размер за съответен на казаните критерии и като така справедлив, в която насока съобразява и че адвокатският труд е високо квалифициран.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Определение № 6 049 от 09.05.2025 г. по гр.д. № 3 678/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение Молбата на „ Профи Кредит България „ ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение № 778/24.02.2025 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3