Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 342 от 08.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5022/2023
Вид
Решение № 342
Подписан
08.03.2024
В сила
19.06.2024
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.2, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
  • чл.43, ал.4 · Закон за измерванията
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Пловдив, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330205022 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4748874, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на К. Б. Н., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

К. Б. Н., по съображения изложени в жалбата си и допълнителни молби, моли съда да отмени обжалваният електронен фиш като незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а се представлява от адв. П., който поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на електронния фиш, като се претендират и разноски за осъществена юрисконсултска защита. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум в Наредбата за праванта помощ.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба против К. Б. Н., ЕГН ********** за това, че на 13.04.2021 г. в 14:12 часа на път II-64, км. 49+800 в посока север - от гр. Пловдив към с. Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача, лек автомобил „БМВ 118 Д“ с рег. № *** се е движил със скорост от 108 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост с 48 km/h и това е било установено с ATCC ARH CAM S1 с № 11743СА. Нарушението било фиксирано в снимка на клип № 4748874, в която скоростта била отразена като 112 км/ч и е бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % км/ч в полза на водача.

Процесното техническо средство е било одобрен тип с издадено Удостоверение № 17.09.5126, валидно до 07.09.2027г., като то било преминало и последваща проверка, обективирана в Протокол № 65-СИСИС/28.09.2020г. със срок на валидност до 28.09.2021г. включително.

За така констатираното нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП на К. Б. Н. била наложена глоба в размер на 400 лева.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Писмо от ОПУ с изх. № 11-00-504/26.09.2023г., Протокол № 65С-ИСИС/28.09.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система ATCC ARH CAM S1 с № 11743СА, справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

По делото беше назначена и изготвена Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. От последната става ясно, че лек автомобил „БМВ 118 Д“ с рег. № *** се е движил в посока север от гр. Пловдив към с. Труд. На км 50+650 към датата на нарушението е бил наличен пътен знак В 26 - ограничение на скоростта 60 км до 1000м. Към същата дата на км 49 + 860 са били налични и пътни знаци В 26 и А 27, поставени преди кръстовище с изход на фабрика „Рефан". От направените изследвания и проучване, и геодезическо заснемане на знаци Д 12, Д 11, В 26 - липсващ към ноември 2023г., но съществувал към 13.04.2021г„ знак В 26 и А 27“ на км 49 + 860 вещото лице е направило заключение, че на процесната дата и място лек автомобил „БМВ 118 Д“ с рег.

№ *** е преминал край мобилната станция и на разстояние 60м посока север в гръб е бил заснет. Или автомобилът е навлезнал в зоната на ограничение 360м / видно от т. 6 до т. 2 на ск. № 1/. Крайното заключение на експертизата е, че при разположението на знаците към 2023г. автомобилът не е навлязъл в 2 зона за ограничение на скоростта, но към датата на нарушението 13.04.2021г. се е намирал в такава.

Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка Съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория „В“ за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че в случая жалбоподателят не е изпълнила задължението си на процесното място и време да управлява конкретното МПС до не повече от 60 км/ч, като въпреки това й задължение позволената скорост на движение на МПС е била превишена с 48 км/ч.

Нарушението e било заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Същото е одобрен тип средство за измерване и за което е издадено Удостоверение № 17.09.5126. ATСС е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол № 65-СИСИС/28.09.2020г. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, "когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. " Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30, ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за 3 метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година.

Видно от представения Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол "АТСС ARH CAM S1“ № 11743са се установява, че на уреда е била извършена последваща проверка на 28.09.2020 г., тоест уредът е бил валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 28.09.2021 г., а процесното нарушението е било установено на 13.04.2021 г.

От тази проверка се установява, че уредът е съответствал на одобрения тип към момента на нарушението. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.

Безспoрно установени по делото, видно от приложения снимков материал, са и заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението, географските координати, действащото ограничение, както и посоката на движение на автомобила. Бил е съставен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, касаещ въпросния заснет пътен участък, ограничението на скоростта, дата и час на констатираното нарушение.

В съставения и приобщен по делото като писмено доказателство протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. се установява, че клип № 4748874 е заснет в посочения времеви интервал с начален час 12:30 ч. и краен час 18:30 ч., поради което и представеният видеоклип е доказателство за това, че същият е неразделна част от съставения протокол, доколкото съставеният протокол удостоверява заснемането на нарушения в същия времеви интервал, като последният удостоверява и мястото на контрол, което съвпада с мястото, на което е заснет процесният автомобил, следователно всички необходими реквизите в така посочения протокол са налице.

Последният съдържа всички необходими реквизити, включително и точното място на нарушението, както и регистрационния номер на МПС-то, който се вижда достатъчно ясно от самия клип. По делото е наличен и снимков материал, относно разположението на процесното АТСС. Съгласно посочената разпоредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол, който се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Наредбата не изисква направената снимка на разположението на уреда да съдържа каквито и да е други данни. Съгласно чл. 5 от Наредбата уникален идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия материал на разположението на техническото 4 средство. В протокола по чл.10 от Наредбата е положен и подпис на длъжностното лице, което е удостоверило настройването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания. Положен е подпис и на длъжностното лице, което е извършило проверка за верността на данните, посочени в протокола. По този начин в пълнота е било гарантирано, че АТСС е било законосъобразно използвано.

С оглед на всичко гореизложено и предвид събрания доказателствен материал, настоящият състав намира, че на 13.04.2021 г. в 16:55 ч. лек автомобил „БМВ 118 Д“ с рег. № *** се е движил със скорост от 108 km/h, извън населено място, но в рамките на ограничението от 60 км.ч. въведено със знак В26 посока с. Труд на км. 49+800 на път II-64, като е превишил максимално допустимата скорост с 48 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Правилно е бил определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като жалбоподателят не се е възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е предоставила в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС, а видно от справка за собственост на МПС именно К. Н. е собственик на лек автомобил „БМВ 118 Д“ с рег. № ***.

Установи се от Писмо от ОПУ с изх. № 11-00-504/26.09.2023г и че км.

49+800 на път II-64 от републиканската пътна мрежа е извън населено място, а местоположението на този километър в посока с. Труд, към датата на нарушението попада в действието на знак В26 (60) поставен на пътната връзка към сградата на „Рефан България“ ЕООД, който е поставен на км. 49+860 (километража нараства в посока гр. Пловдив). Км. 49+800 на път II-64 се намира преди кръстовище и зоната на пътния възел 49+736, където се изчерпва действието на знака В 26.