Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 10.03.2023, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 948/2022
Вид
Решение № 78
Подписан
10.03.2023
В сила
30.03.2023
Състав
ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29, ал. 4 и ал. 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29, ал. 4 и ал. 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • § 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр.Велинград, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. П.А при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. П.А Гражданско дело № 20225210100948 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за нищожност на сключения между М. М. С. и „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем № 398153/16.02.2020г. поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, евентуално за прогласяване на нищожна на клаузата на чл. 6.2 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение от страна на потребителя, поради противоречие с добрите нрави, както и кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на дадената без основание по договора сума в размер на 435 лв. по договора.

Ищцата твърди, че на 16.02.2020г. е сключила по реда на ЗПФУР с ответното дружество договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 398153, по силата на който е получила в собственост сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 48. 33 %. Страните уговорили, че заемателят ще погаси кредита на 18 месечни вноски с размер на погасителната вноска: 4 х 33.38 лв. и 14 х 90.58 лв. с крайна падежна дата 16.08.2021г. и обща сума за плащане 1401.64 лв.

Съгласно чл. 6.1 от договора за кредит, кредитополучателят се задължавал да предостави едно от изброените обезпечения: поръчител или банкова гаранция. Предвидено било, че обезпечението следва да отговаря на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ към договорът за заем. Съобразно чл.6.2 от процесния договор, при неизпълнение на изискването на ал.1 на чл.6 от 1 договора в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 018. 36 лв., която ще се плаша разсрочено като се кумулира към падежните вземания по погасителния плам.

Твърди също, че в изпълнение на сключения договор, ищцата е извършила следните плащания: на датата 18.03.2020г. - 140 лв., на 06.06.2020г. – 100 лв., на 11.06.2020г. – 100 лв., на 12.08.2020г. - 100лв., на 18.09.2020г. – 100 лв., на 19 10.2020г. – 100 лв., на 07.12.2020г. -50 лв., на 06.10.2021 г. - 50лв.. на 04.02.2022г. – 50 лв., на 21.12.202 1 г. – 50 лв., на 22.12.2020г.- 50 лв., на 12.01.2021 г . – 50 лв.. на 03.03.2021 г. – 100 лв., на 26.03.2021 г. – 50 лв., на 15.04.2021 г. – 50 лв., на 15.07.2021 г. – 100 лв., на 27.08.2021 г. – 50 лв.. на 20.09.2021г. – 50 лв. и на 10.07.2022г. – 95 лв. Общо заплатените от нея задължения по договора възлизали на 1435 лв.

Счита, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намирали своето основание в нищожната кредитна сделка.

Излага, че процесният договор бил нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.

11, ал. I. т. 9 от ЗПК – договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД/, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Кредиторът не изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва.

Договорът се явявал нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл.

19, ал. 1 и ал. 2 във вр. е чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР бил неточен и подвеждащ, защото в него не била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва. Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размерът на ГПР.

Договорът не пораждал валидни права и задължения, тъй като кредиторът нарушил и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, защото в съдържанието му не бил включен размерът на лихвения процент на ден и не били разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.

На собствено основание била нищожна и неустоечната клауза, която предвиждала силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението.

Това създавало предпоставки кредиторът да получи вземането, некоректно именувано „неустойка“. Тази неустойка изначално не притежавала обезпечителна и обезщетителна функции и съставлява скрито оскъпяване на кредита. По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на 2 изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договорът за потребителски кредит водело до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави по чл. 26 ЗЗД, като неравноправна по смисъла на общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и като заобикаляща изискванията на ЗПК по смисъла на чл. 21 ЗПК.

Счита, че договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % се явявал прекомерно висок, с което се нарушавали добрите нрави.

Цитира съдебна, според която клауза, в която е уговорен размер на договорната лихва надвишаващ три пъти законната лихва, противоречи на добрите нрави.

Излага, че размерът на договорната лихва бил подвеждащ, тъй като към нея следвало да се добави уговорената по договора неустойка за подсигуряване на поръчител или банкова гаранция, която се явявала скрита лихва.

Вземането по чл. 6.2 от потребителския договор имало характера на възнаградителна лихва, а не на неустойка, тъй като не притежавало присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции.

Кредиторът го е именувал „неустойка”, за да преодолее ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като съгласно чл. 19, ал. 3. т. I ЗПК разходите за обезщетения не се вземали предвид при изчисляване на ГПР. Търговецът си е гарантирал, че ще получи това вземане срещу предоставените в заем средства чрез създадените от него предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания за осигуряване на поръчители или на банкова гаранция. Вземането се явявало допълнителна и гарантирана за него икономическа облага, поради което съставлявало печалба за търговеца скрита под формата на неустойка лихва.

Уговорената възнаградителна лихва била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

При сключване на договора потребителят не могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като същият бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 40, 05 %. В нарушение на чл. 147. ал. 1 ЗПК на заемателят не е било оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо икономическите последици от поетото от него задължение и какъв е действителният размер на възнаградителната лихва, а е бил заблуден, че нарушава договора, на което основание трябвало да престира неустойката по чл. 6.2 от процесния договор.

Цитира практика на ВКС и СЕС, според която дадена клауза можела да 3 бъде определена като неравноправна, ако не е съставена на ясен и разбираем език

Не били изпълнени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК. който регламентирал, че кредиторът следвало да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. От граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на правната разпоредба на чл.11 от 3ПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.

10 ал.1, чл.11. ал.1 т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9, се налага изводът, че под "условия за прилагане" се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок, или по някакъв друг свободно избран от страните начин и оттук дали вноските са анюитетни или са намаляващи.

Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48, 33 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК.

Поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл. 21 ЗПК клаузата за ГПР била нищожна, с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК, нищожност на цялата кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. II, ал.1, т. 10 от ЗПК. По силата на чл. 19. ал. I ЗПК. Вземането по чл. 6 във вр. с чл. 8 от процесния договор не съставлявало неустойка, на което основание включването му в размера на ГПР не се дерогирало от правилото на чл. 19, ал. 3. т. 1 ЗПК. Това вземане по правната си природа било печалба за кредитора, т.е. договорна лихва. Договорната лихва, като разход по кредита, съобразно повелителните изисквания на чл. 19. ал.1 ЗПК следвало да бъде включена в размера на ГПР.

Невярното посочване на лихвения процент по договора в размер на 40.

05 %. без в него да е включена скритата лихва по чл. 6.2 от договора имало за резултат и невярно разписване на ГПР в размер на 48, 33 %.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. I ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. / сочи решения/ Освен това, в процесния договор, кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по 4 заема и на ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР /, което от своя страна нарушавало основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал.1 ЗПК/. Във величината на ГПР, като глобален израз на всичко дължимо по кредита, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Цитира практика на СЕС, според която непосочването на ГПР в договор за кредит следвало да се приравни ситуация като тази, в която договорът съдържал само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19. ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

От посоченото следвало, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.

I, т. 10 от ЗПК в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да са посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Това задължително съдържание съгласно чл.11 от ЗПК следвало да е налице към момента на подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно към този момент същия можел да изрази своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри .