Решение № 205 от 27.01.2020, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Перник, 27.01.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на петнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря Антония

Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3167 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника Д.Й.Р., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1167,68 лева, от които сумата от 1065.53 лв. /Хиляда шестдесет и пет лв. и 53 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 102.15 лв. /Сто и два лв. и 15 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1065.53 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № ***** по описа на съда за 2019 г. по описа на

Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Емилия Максимова, срещу Д.Й.Р., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1167, 68 лева, от които сумата 1065.53 лв. /Хиляда шестдесет и пет лв. и 53 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 102.15 лв. /Сто и два лв. и 15 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1065.53 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 25.01.2019г. и заверено копие от вестник “Съперник” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д.

№ *****г . по описа на Пернишки районен съд.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител-адв. Е.В. ***, е депозирал отговор на исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата молба, същият оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на ищцовото Дружество. Твърди, че ответникът не е потребител топлинна енергия за процесния имот, както и че не е абонат на Дружеството, като се оспорва и че не е ясно как се е формирала претендираната сума, и данните, обективирани в представеното извлечение от сметки. Оспорва се и приложеното извлечение от сметки. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като необосновани и недоказани.

В последното по делото съдебно заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.

Ответникът, от своя страна, чрез процесуалния си представител – адв. В.- особен представител, моли за постановяване на решение, съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът с нарочно определение е обявил за окончателен проекто-доклада си по делото, обективиран в определение от 08.10.2019 год.. По делото, с оглед изясняване на спорните за делото факти са били допуснати и изслушани съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, приети по делото, приобщени са писмени доказателства-молба за откриване на партида, нотариален акт акт №188 от 16.05.2005г., с който ответницата е закупила процесния имот.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 775 от 12.02.2019 г.г. по ч. гр. д. № 999 по описа на съда за 2019 г. на ПРС, при което в двумесечния срок по чл. 414 ал. 2 ГПК ответникът (в хода на заповедното производство – длъжник) не оспорил процесните вземания. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. С оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.

1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

В настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. молба за закриване на партида за процесния имот, подадена от трето лице за спора- Й.Р.Я., от дата 10.08.2010 г., е видно, че лицето е декларирало закриване на партидата за процесния имот, като е посочило основание- Нотариален акт №*** том I, рег. №**** дело №***/**** г. /стр.48 от делото/, като видно от представнета молба, ръкописно други лице е вписало че поема задълженията по сметката, като очевидно се касае за приобретателя по посочения нотариален акт, а именно ответницата, като видно от съдържанието на представения нот. Акт, то на 16.05.2005 г., ответницата е закупила имота именно от лицето Й.Р.Я., като продавач в лично качество и упълномощен от съпругата си, като имотът към посочената дата е преминал в собственост на ответницата, поради което и от така представените доказателства, необорени от ответната страна, се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Тоест по делото, безспорно се установява, че именно ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от назначената и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице Й. се установява безспорно. В заключението си вещото лице е посочило, че „Топлофикация - Перник” АД е подавала ежемесечно за разпределение на фирма „Директ“ ЕООД нетна топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която общо за отчетния (процесния ) период е идентична с отразената в изравнителната сметка.

Изчислените от „Топлофикация - Перник” ЕАД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период в отделна колона на предоставената справка, в.л сочи, че са за сметка на топлофикационното дружество.Технологичните разходи за АС са изчислени от „Топлофикация - Перник" ЕАД съгласно т.4.1 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 / 06.04.2007г. за топлоснабдяването.Констатираната разлика между определените от в.л. и от „ Топлофикация - Перник” АД технологични разходи за м. декември 2017г. и м. февруари 2018г. в.л. сочи, за минимална и не оказваща съществено влияние на топлоенергията за разпределение.Размерът на задължението ( главница ) на ответника за периода от 01.05.2017г. - 30.04.2018г. за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след отчетния ( процесния ) период по изчислителен път и по норматив за отопление, както и по норматив за БГВ, изравняването за отчетния период съгласно изравнителната сметка от „Директ“ ЕООД и справки от „Топлофикация - Перник” АД, както и вноските за дялово разпределение е отразено, вещото лице заключва, че съответстват на претенциите, заявени като размери и период в исковата молба. Описвач, че по информация от „Директ“ ЕООД и проверка в електронния й регистър за жалби и възражения констатирам, че за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г. няма подадени възражения от страна на ответника срещу изравнителната сметка. От ФДР на в. е било е предоставено „Известие” за връчени на представител на СЕС индивидуални изравнителни сметки, описано в констативната част. Общият топломер като средство за търговско измерване е освидетелстван по съответния ред през 1998г., 2007г., 2009г., 2011г., 201 Зг., 2014г. и 2016г. и това е документирано със Свидетелства за метрологична проверка, описани в констативната част са съответни на нормативите за същите. Системата за дялово разпределение е въведена в Сградата етажна собственост съгласно сключен договор с "Витерра Енерджи" ЕООД на 22.11.2000г. От „Топлофикация - Перник” АД са ми предоставени договори, сключени между топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение „Техем Сърбйсис” ЕООД с подизпълнител "Директ" ЕООД - офис гр. Перник, обслужваща сградата-етажна собственост след 01.05.2016г., е описани в Констативната част.