Определение № 1490 от 15.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1490 гр. Благоевград, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501106 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 7454/27.07.2026 г., подадена от Ф. М. М., ЕГН **********, с адрес с.

Лъжница, ул. „***“ № 18, общ. Гоце Делчев и Т. Т. М., ЕГН **********, с адрес с. Лъжница, ул. „***“ № 18, общ. Гоце Делчев, чрез адв. Г. Б., със съдебен адрес гр. Гоце Делчев, ул. „***“ № 11, вх. А, партер, офис 2, срещу Определение № 648/22.06.2026 г., постановено по гр.д. № 650/2020 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

Поддържат се твърдения в частната жалба за неправилно и необосновано, по следните съображения: Сочи се, че за да постанови обжалвания си акт, съдът е приел, че доколкото в случая не били налице данни прекратяването на производството да се дължи на недобросъвестно поведение на ищцата във връзка с направения от нея отказ от иска, то тя не следвало да бъде осъдена да понесе разноските на ответната страна. Твърди се, че съдът не е обсъдил в цялост и останалите аргументи в искането за изменение на съдебния акт, в частта за разноските.

Поддържа се, че изводите на съда са неправилни и необосновани, като се позовават на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Твърди се, че жалбоподателите не са дали повод за завеждане на делото, по същото са извършени редица процесуални действия, като е повдигнат и спор за материално право относно точните квоти в съсобствеността, поради което извършените от тях разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени от ищцата.

Твърди се, че в случая ищцата е упражнила правото си на отказ от иска, но това не означава, че в този случай тя е освободена да заплати сторените във 1 връзка с нейното процесуално поведение разноски. Без значение е в случая дали тя е била добросъвестна или не, от значение е единствено факта, че по нейна инициатива е прекратено съдебното производство, в което жалбоподателите са били въвлечени да участват и са направили разноски за ангажиране на адвокат и заплащане на адвокатско възнаграждение.

Сочи се, че действително в производствата по спорна съдебна администрация, доколкото съдът администрира граждански правоотношения, съдебната практика е наложила, че в първата инстанция са налице отклонения от общите правила на гражданския процес, и когато съдът замества липсващата обща воля на страните прилагането на чл. 78 от ГПК следва да търпи ограничения, изразяващи се в това всяка от страните да поеме своите разноски. Поддържа се обаче, че в настоящия случай не се е достигнало до съдебно администриране на спора, поради отказ от иска от страна на ищцата, поради което общите правила за разноските следва да се приложат и да бъдат присъдени разноски в полза на ответниците. В този смисъл се поддържа, че по аналогия следва да се приложи и Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 3 от 2023 г. на ОСГК на ВКС, в което е разгледан въпросът за присъждането на разноски в производства по спорна съдебна администрация.

Иска се да бъде отменено Определение № 648/22.06.2026 г., постановено по гр.д. № 650/2020 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев, с което се оставя без уважение молбата на жалбоподателите, с която се иска изменение на постановеното по делото Определение № 303/24.03.2025 г., в частта за разноските, като неправилно и се постанови съдебен акт, с който да се измени последното определение, като се присъдят на жлбоподателите пълния размер на претендираните разноски за платен адвокатски хонорар.

Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл.276 ГПК

В срок е подаден отговор от А. Х. С., с който се оспорва подадената частна жалба. Излагат се съображения за неоснователност на подадената жалба, като се поддържа, че определението е правилно и законосъобразно.

Излагат се съображения, че производството по настоящото дело има за предмет разпределение на правото на ползване на съсобствен недвижим имот по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, представлява спорна съдебна администрация, при която съдът не решава същински правен спор за съществуване на субективно право, а само подменя липсващата воля на съсобствениците с оглед най-целесъобразното управление на общата вещ.

Позовава се на практика на ВКС, че в първоинстанционното производство по съдебна администрация всяка страна понася разноските за адвокатско възнаграждение така, както ги е направила. Помежду им се дължат съразмерно с дяловете единствено разноски за вещи лица, свидетели и такси.

Поддържа се, че жалбоподателите неоснователно се опитват да черпят права от факта, че не се е стигнало до същинско решение по същество.

2

Твърди се, че жалбоподателите превратно тълкуват мотивите на ТР № 3 от 27.06.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, като на първо място се поддържа, че това тълкувателно решение изрично разглежда приложимостта на чл. 78 от ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в Семейния кодекс (СК), предвид засиленото служебно начало и защита интересите на ненавършили пълнолетие деца, а настоящият случай касае имуществени отношения по ЗС.

На следващо място се сочи, че дори и да се приложи цитираното решение по аналогия, неговият диспозитив е категоричен: отговорността за разноски при прекратяване се носи от молителя само при прекратяване по причина в неговото виновно/недобросъвестно поведение.

Твърди се, че липса на недобросъвестно поведение от страна на ищцата.

Сочи, че Районен съд - Гоце Делчев напълно правилно и обосновано е приел, че в хода на производството не са налице никакви данни за недобросъвестно нейно поведение. Поддържа, че направеният от нея отказ от иска по чл. 233 от ГПК не е произволен или злонамерен, а е изцяло мотивиран от обективно настъпили факти в хода на процеса - двете процесни постройки са достигнали степен на саморазрушаване, за което по делото са представени и приети като доказателства по делото официални документи - Писмо изх. № 94-00-109-001 от 30.01.2025 г. на община Гоце Делчев с приложен към него констативен протокол от 24.01.2025г. Сочи, че воденето на дело за разпределение на ползването на сгради, които физически се срутват и предстои да бъдат премахнати, е станало безпредметно.

Поддържа се, че след като прекратяването се дължи на форсмажорни, обективни обстоятелства (състоянието на имота), а не на недобросъвестно поведение, липсва фактическата предпоставка за налагане на „санкция“ за разноски под формата на заплащане на чуждия адвокатски хонорар.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ето защо, на основание чл.278, ал.1 ГПК, жалбите следва да се разгледат по същество в закрито съдебно заседание.

Производството по гр. д. № 650/2020 г. по описа на РС- Гоце Делчев е образувано по подадена искова молба от А. Х. С. от с.Лъжница, обл.Благоевград против Ф. М. М., Т. Т. М., А. Т. М., Ф. Х. М., А. У. С., Х. У. М. и У. У. М., всички от с.Лъжница, обл.Благоевград, с която е поискано да бъде извършено разпределение на правото на ползване на съсобствени на страните недвижими имоти –поземлен имот и две двуетажни жилищни сгради.

Производството по делото е продължило близо пет години, повечето от които делото се е намирало във вещо лице. С протоколно определение Рег. № 303 / 24.03.2025 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено на 21.03.2025 г., съдът е прекратил производството по делото, поради направен 3 от ищцата отказ от иска. Отказът от иска от страна на ищцата е мотивиран от това, че предвид изминалия период от време от образуване на делото, двете постройки, описани в обстоятелствената част на ИМ са стигнали до степен почти на саморазрушаване.

В тази връзка са представени Писмо изх. № 94-00-109-001 от 30.01.2025 г. на община Гоце Делчев с приложен към него констативен протокол от 24.01.2025г. Видно от същите е, че при извършена проверка е констатирано, че паянтовата жилищна сграда, находяща се на западната граница на поземления имот удовлетворява изискванията към сградите съгласно чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, а техническото състояние на носещите констуктивни елементи на паянтовата жилищна сграда, находяща се на източната граница е лошо и запазването й в настоящия си вид може да доведе до неприятни последици за съседната на нея жилищна сграда, като е предложено същата са се поправи, заздрави и укрепи.

В съдебното заседание от страна на явилите се и представлявани страни е изразено становище за основателност и допустимост на искането за прекратяване на производството. Същевременно процесуалният представител на ответниците Ф. М. М. и Т. Т. М. е заявил и искане да им бъдат присъдени разноските, за които са представили списък с отговора на исковата молба. Към отговора на исковата молба горепосочените ответници Ф. М. М. и Т. Т. М. са приложили договор за правна защита и съдействие, сключен между тях и адвокат Г. Стефанова Б., в който е отразено, че договореното възнаграждение е 800 лева, които са платени в брой. Представен е и списък с разноски, включващ заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Първоинстанционният съд се е произнесъл с определението, с което е прекратил производството, по стореното искане, като го е оставил без уважение.

На 26.03.2025 г. по делото е постъпила молба от адвокат Б., пълномощник на ответниците Ф. М. М. и Т. Т. М., с искане определение Рег.№ 303 / 24.03.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските и на доверителите й да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Съобщения са изпратени до останалите участници в производството, но никой не е изразил становище по молбата за изменение на определението.

С атакуваното Определение № 648/22.06.2026 г., постановено по гр.д. № 650/2020 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателите, с която се иска изменение на постановеното по делото Определение № 303/24.03.2025 г., в частта за разноските.

Районен съд-Гоце Делчев се е позовал в мотивите си на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК, като е приел, че съответно разноски в тежест на страна се присъждат, когато прекратяване на производството се дължи на нейно недобросъвестно поведение. Намерил е, че в настоящият случай не са налице данни прекратяването на производството 4 да се дължи на недобросъвестно поведение на ищцата, поради което не е счел, че тя следва да бъде осъдена да понесе разноските на ответната страна.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Настоящият въззивен съдебен състав намира жалата за основателна.

В случая е предявен иск с правно основание чл. 32, ал 2 ЗС за разпределение ползването на съсобствени недвижими имоти-един поземлен имот и две паянтови жилищни сгради. Производството по делото е прекратено, поради отказ от иска от страна на ищцата.

Безспорно е установено, че жалбоподателите са представлявани в производството от процесуален представител, за когото са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800, 00 лв., заплатено в брой.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато споразумение.

В случая исковото производството по чл. 32, ал. 2 ЗС (разпределяне на ползването на съсобствен имот или решаване на въпроси, свързани с управлението му) е класическо производство по спорна съдебна администрация. В тези производства съдът не решава правен спор със сила на пресъдено нещо, а замества липсващото съгласие между съсобствениците.

Основателно е поддържаното в частната жалба, респ. са неоснователни възраженията на ответниците в противната насока, че по аналогия следва да се приложи цитираното ТР. Въпреки че ТР № 3 от 27.06.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС е постановено по повод производства по Семейния кодекс (за родителски права и лични отношения), неговите мотиви изрично уреждат общия принцип за отговорността за разноски в производствата по спорна съдебна администрация. ВКС приема, че правилата на чл. 78 от ГПК се прилагат съответно и в тези производства, като отговорността за разноски се определя от процесуалното поведение на страните и от това чие поведение е станало повод за завеждане и съответно за прекратяване на делото При отказ от иска по чл. 32, ал. 2 ЗС се прилага общото правило на чл.