Решение № 143 от 28.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Ружена Керанова

Деница Вълкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200898 по описа за 2023 година Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда № 57 от 31.03.2023г. по ВНОХД № 3916 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд (СГС).

С протеста и допълнителното писмено изложение към него се навеждат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Сочи се, че СГС е изградил вътрешното си убеждение по фактите при съществени нарушения на правилата за проверка и оценка на събраните доказателства, като е игнорирал безспорността на авторството и съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, обусловени от наличните доказателства. Събраните във въззивното следствие нови гласни доказателства не установявали нови факти и не опровергавали събраните от първоинстанционния съд доказателства, поради което се оспорват съображенията на въззивния съд касаещи недоказаността на обвинението. Счита се, че обвинителната теза се подкрепя от показанията на свидетелите, както и от приложените по делото писмени доказателства, като характерът и обемът на същите са достатъчни за постановяването на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение 1 за основателност на протеста и допълнението към него, като счита, че СГС е изградил вътрешното си убеждение в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като не е положил усилия за пълно, всестранно и обективно изясняване на фактите по делото. В нарушение на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК съдът не е подложил на внимателна проверка и е игнорирал доказателства и доказателствени средства, подкрепящи обвинението. Пренебрегнал е конкретно посочени в пледоарията на прокурора от ВКП гласни и писмени доказателства, които по непротиворечив начин установяват, че подсъдимият е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество коноп в маловажен случай. Поради нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилна оценка на доказателствата подкрепя и доводите в касационния протест за нарушение на материалния закон и неправилно оправдаване на подсъдимия за извършеното от него деяние по чл. 354а, ал. 5 от НК, като поддържа искането за отмяна на новата оправдателна присъда на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Б. П. и защитникът му адвокат Т.Р. оспорват касационния протест и допълнението към него. Считат, че те съдържат съображения за необоснованост на въззивната присъда без да излагат конкретни съображения за претендираните касационни основания.

Изразяват несъгласие с довода на прокурора, че въззивният съд не е положил необходимите усилия за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като чрез проведеното въззивно съдебно следствие се събрали всички възможни доказателства и възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е резултат на пълното им, обективно и всестранно изследване. Подкрепят като правилен извода на въззивния съд, че протоколът за доброволно предаване подлежи на изключване, защото не е годно доказателствено средство, тъй като не е съставен от разследващ орган, а от полицейски служител, който не е предал по предвидения в закона ред веществените доказателства по делото и на когото подсъдимият не е предавал лично никакви веществени доказателства, а изследваните такива от вещите лица били различни от предадените от подсъдимия. Препращайки към доводите, които са изложили в допълнението към въззивната жалба до СГС във връзка с допуснати нарушения на правата на подсъдимия, предвидени в Директива 2012/13/ЕС и Директива 2013/48/ЕС, настояват при постановяване на решението ВКС да изложи съображения и по тях, като признае качеството му на уязвимо лице от момента на задържането му от полицейските служители и в този контекст да приеме, че веществените доказателства по делото не са събрани законосъобразно. В последната си дума подсъдимият моли ВКС да остави в сила въззивната присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

С въззивна присъда № 57 от 07.04.2023г. по НОХД №

20221100603916/2022г., постановена от СГС, е отменена присъда от 23.02.2022 по НОХД №13241/2020 г. на СРС в частта, с която подсъдимият Б.

Ц. П., род. на ............. г., е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, наложено му е наказание 2 глоба в размер на хиляда лева и е осъден да плати деловодните разноски и вместо това е постановена нова присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, за което е предаден на съд, а именно, че на 13.02.2020г., в гр. София, в лек автомобил „Рейндж Роувър“, с peг. № ..........

ТТ, паркиран на улица „Христо Максимов“, държал в себе си без надлежно разрешително, високорисково наркотично вещество - коноп, разпределен в два обекта както следва: обект № 1 с нето тегло 6.43 грама и обект № 2 -0.45 грама, като процентното съдържание на наркотичния компонент в двата обекта е 15%, на обща стойност 41.46 лв.

На основание чл.190, ал.1 от НПК СГС е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата и е потвърдил присъдата в останалата й част.

Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от процесуално легитимирана страна - прокурор, в законоустановения срок и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346, т.1 от НПК, а разгледан по същество е основателен.

За да приеме, че подсъдимият П. не е извършил деянието, предмет на обвинението, обратно на фактическите изводи на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е изключила от доказателствената съвкупност протокола за доброволно предаване, като се е обосновала, че същият е съставен в полицейското управление докато подсъдимият е бил с поставени белезници на ръцете, поради което отразеното в него, че доброволно предал един брой полиетиленов плик, съдържащ тревиста маса, инкриминирана от обвинението на база изводите на вещите лица като високорисково наркотично вещество (коноп), е „фактически невъзможно“ (вж. стр. 10 от мотивите на въззивната присъда). Следователно и като е приел, че фактическите действия на подсъдимия, с които обвинението обвързва авторството на деянието, са отразени недостоверно в посочения протокол, е постановил обжалваната оправдателна присъда.

Същевременно СГС е посочил като източник на фактическите си изводи освен показанията на свидетелите К.Щ., Н.М. и В.М. и протокола за доброволно предаване, приложен на л.37 от ДП, който впоследствие изключил като недостоверен (вж. стр.6 и стр.10 от мотивите към въззивната присъда). Наред с това СГС е аргументирал преценката за достоверност на едни гласни доказателства и недостоверност на други, всяко от които с пряко отношение към значим факт от предмета на доказване по чл. 102, т.1 от НПК, а именно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, на база съответствието или несъответствието им с въпросния протокол за доброволно предаване. Така например въззивният съд се е доверил в голяма част на показанията на свидетелите К.Щ., Н.М. и К.Ч. заради кореспонденцията им с протокола за доброволно предаване (вж. стр.6, стр.7 и стр.9 от мотивите към въззивната присъда). По същата причина е кредитирал частично обясненията на подсъдимия, че в автомобила си е държал пликче с трева, като изрично посочил, че им дава вяра, защото те се подкрепят от отразеното в протокола за доброволно предаване. СГС отказал кредит на доверие на заявеното от 3 свидетеля Н.М., че пликчето с тревиста маса е било в дънките на подсъдимия и е било доброволно предадено заедно с пликчето от автомобила поради противоречие на тези свидетелски показания със съдържанието на протокола за доброволно предаване (вж. стр.8 от мотивите към въззивната присъда). По този начин и като няколкократно е поставил съдържанието на протокола за доброволно предаване като основа за проверка на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, приемайки да кредитира само тези, които съвпадат с отразеното в него и след това е изключил същия този протокол по съображения, че отразява недостоверно осъществено от подсъдимия доброволно предаване, въззивният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да изложи ясни, точни и непротиворечиви съображения, поради които се е стигнало до решението в диспозитива. В този смисъл мотивите на присъдата не отговарят на изискванията на чл. 305, ал.3 НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 339, ал. 3 НПК относно правилата за оценка на доказателствените материали и мотивиране на обжалвания съдебен акт и само на това основание протестираната присъда следва да бъде отменена.

Отделно въззивният съд е постановил съдебния си акт, който в случая е нова присъда, в нарушение на изискванията в чл.13 и чл.14 от НПК, за наличието на което в касационния протест и писменото допълнение към него са изложени подробни споделими съображения относно неоправдано игнориране на безспорни между страните факти, в подкрепа на обвинението.

Подсъдимият не оспорва, че собственоръчно е подписал протокола за доброволно предаване докато е бил задържан в полицейското управление, което опровергава извода на СГС, че поради поставяне на белезници на ръцете му не е могъл да извърши което и да е от отразените в него действия.

Макар да няма доказателствено значение на обяснения, подсъдимият не оспорва заявлението си, което е вписал в протокола, че предадената тревиста маса е марихуана за лична негова употреба. Това също потвърждава, че извършването на отразените действия по предаване не е било обективно невъзможно в условия на задържане, както е приел СГС. Впрочем несъстоятелността на този извод е очевидна и от възприетите от СГС като достоверни показания на съставителя на въпросния протокол – свидетелят В.М., който е потвърдил пред съда, че в повечето случаи е съставял като дежурен полицейски служител протоколи за доброволно предаване след като предаващият съответното вещество/предмет вече е бил задържан по ЗМВР и подробно е разяснил как точно се случва това (вж. протокол от съдебно заседание от 23.02.2022 г. – л.131, гръб от НОХД №13241/2020 г. на СРС).

Неуместно в тази връзка е позоваването от защитника на Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и Директива 2013/48/ЕС от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство, защото протоколът е съставен от свидетеля В.М. в качеството на дежурен полицейски служител извън наказателното производство и удостоверява доброволно предаване на веществени доказателства от подсъдимия, а не действия по разследване като оглед, освидетелстване, обиск и др., които да налагат участие на защитник, нито прикрива незаконосъобразно 4 принудително изземване на веществени доказателства с цел „саниране“ на допуснати процесуални нарушения, защото по делото липсват данни за осъществена спрямо подсъдимия принуда и той самият не твърди това. В този смисъл протоколът за доброволно предаване има характер на писмено доказателство, а не на писмено доказателствено средство, както сочи защитникът в хода на съдебните прения пред ВКС, което пък изключва съставянето му по реда на НПК, защото такъв способ на доказване – доброволно предаване, по аргумент от чл.136 от НПК, не е предвиден в процесуалния закон (вж. Решение №412/08.10.2010г. по н.д. №323/2010г., ІІ н.о. на ВКС, Решение № 60164/10.10.2021г. по н.д. № 574/2021г., І н.о. на ВКС и Решение № 60216/17.12.2021г. по н.д. № 922/2021г., І н.о. на ВКС).