Решение № 28 от 26.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Бургас, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20262001000018 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По търговско дело № 20242100900415 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас ищецът Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Будапеща“ № 17, ет. 4, със съдебен адрес гр.София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. 5, ет. 7, ап. 15 – адв. Г. В. е предявил против ответника „Блу Албатрос“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.59, вх.4, ет.6, ап.153 иск за заплащане на сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение по чл. 95а вр. чл. 95 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) поради нарушаване правата на автори - членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от ищеца, върху четири подробно описани музикални произведения (песни) - по 500 лева за музиката и по 500 лева за текста на песните, които са прозвучали на 21.06.2024 г. в стопанисваното от ответника заведение за обществено хранене - кафе-бар „Hush Hush“ в гр. Бургас, ведно със законната лихва от завеждането на делото на 09.12.2024г. до окончателно изплащане.

1

Наред с горното ищецът е поискал на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП ответникът да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

С Решение № 314 от 17.10.2025 г. по цитираното дело Бургаският окръжен съд е отхвърлил претенциите.

Ищецът Сдружение „Музикаутор” е подал въззивна жалба с искане за отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Погрешни били изводите, че не било установено на 21.06.2024 г. ответникът да е допуснал озвучаване в стопанисваното от него заведение с описаните в исковата молба музикални произведения, защитени с авторски права.

Превратно били тълкувани показанията на свидетеля Ч. П. – очевидец на нарушението. П. сътрудничил на ищцовото сдружение, без да е в трудово правоотношение с него. Той имал дългогодишен опит и посещавал различни търговски обекти, като следял за нерегламентирано изпълнение на музика.

В случая той посетил заведението на ответника като чул процесните произведения, възпроизведени чрез озвучителната система с тонколони, разположени на няколко места. Идентифицирал песните с помощта на мобилното приложение Shazam и изпратил данните по имейл на ищцовото дружество. Направил справка и в платформата YouTube.

Нямало надлежни доказателства, които да опровергават тези обстоятелства. Показанията на ангажираните от ответника свидетели - П. Ил. и Д. Д. били житейски нелогични и лишени от конкретика. Ил. била и заинтересована, тъй като по нейни признания тя самата отговаряла за озвучаването на заведението. Свидетелят Д. пък не бил очевидец на нарушението.

Способите за идентифицирането на произведенията били надеждни и широко използвани.

Първоинстанционният съд не анализирал всички събрани по делото доказателства, които били в подкрепа на предявените искове.

Ответникът дължал претендираното обезщетение по чл. 95а вр. чл.

95 ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП в размер на 4000 лева, включващ по 2

500 лева за музиката и по 500 лева за текста на песните ведно с лихви за забава.

В жалбата е застъпена тезата, че текстът и музиката са отделни части на музикалните произведения, които подлежат на самостоятелна закрила по ЗАПСП.

Ответникът „Блу Албатрос“ ЕООД е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор. Изложил е съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд, че не е установено допуснато нарушение на авторски права.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 04.02.2026 г.

По същество съдът съобразява следното:

Ищецът Сдружение „Музикаутор” се легитимира като организация по чл. 94а, ал.2 от ЗАПСП за управление на авторски права, регистрирана в Министерството на културата, която въз основа на договори със сродни чуждестранни организации, сред които PRS и BMI (Великобритания), SUISA (Швейцария) и ASCAP, BMI и AMRA (САЩ), защитава от свое име правата на техните членове – съгл. чл. 94с, ал. 2 от ЗАПСП.

Така в качеството си на процесуален субституент по чл. 94с, ал. 2 от ЗАПСП сдружението е предявило против ответника „Блу Албатрос“ ЕООД претенции за заплащане на обезщетение по чл. 95а вр. чл. 95 от ЗАПСП за нарушаване на правата на композиторите и авторите на текста на следните върху следните музикални произведения - по 500 лева за музиката и по 500 лева за текста, които прозвучали на 21.06.2021 г. в кафе-бар „Hush Hush“ в центъра на Бургас.

1. „Aguella“ - Sllash & Doppe;

2. „Glitches“ (Yvvan Back Remix Edit) - Croatia Squad;

3. „Music Sounds Better“ (Mistrix Dub) - Stardust;

4. „Hey Hey“ (Riva Starr Paradise Garage Remix) - Dennis Ferrer;

Няма разногласие по легитимацията на ищеца. Спори се по фактическия състав на описаните в исковата молба нарушения.

Ищецът се позовава на показанията на свидетеля Ч. П. (негов сътрудник), според които той посетил заведението на 21.06.2021 г. по обяд, където си поръчал безалкохолна напитка. Кафе-барът имал маси и отвън.

3

Свидетелят седнал вътре, близо до входната врата. Чул там да се пускат коментираните песни. Разпознал ги с помощта на мобилното приложение Shazam и изпратил данните за тях заедно със снимки на заведението на електронен път на ищеца. Озвучаването било силно като източникът му били тонколони, разположени по ъглите в салона на заведението. Свидетелят съставил отчет за направените от него констатации, приложен на л. 55 от делото на ОС. Пред първата инстанция са представени и фискалният бон за направената от свидетеля поръчка и преписи от изпратените по време на посещението електронни писма до ищцовото дружество с данни за песните (л.

18; л. 56-60).

Ответникът от своя страна е ангажирал двама свидетели – П. Ил.

(управител на заведението) и Д. Д. (редовен клиент), чиито показания не касаят описаното посещение. Сподет тях в заведението поначало се пускала само тиха музика от интернет радио чрез платено приложение. Звучала музика и от разположените наблизо търговски обекти и заведения, както и от тонколони на улицата. Поради липсата на конкретика тези показания не могат да опровергаят ангажираните от насрещната страна доказателства.

При това положение въззивният съд приема, че фактическият състав на описаните в исковата молба нарушения е осъществен. Няма данни ответникът да е сключил договор с организация по чл. 94а, ал.2 от ЗАПСП за управление на авторски права, по силата на който да може да озвучава заведението си с посочените по-горе песни. Ето защо той дължи деликтно обезщетение по чл. 95а вр. чл. 95 и чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП за имуществени вреди (пропуснати ползи от неполучени лицензионни възнаграждения).

При липсата на други доказателства за стойността на вредите приложима е разпоредбата на чл. 95а от ЗАПСП, предвиждаща минимум на обезщетението от 500 лева, който се отнася за всяко отделно нарушение.

В случая нарушенията са четири - колкото е броят на излъчените без лицензия музикални произведения. Следователно размерът на дължимото обезщетение възлиза на 2000 лева.

Неоснователни са доводите на ищцовото сдружение за присъждане на обезщетение по правилата на чл. 95а от ЗАПСП отделно за музиката и отделно за текста на песните. Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП и чл. 2 от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, ратифицирана с Указ от 29.06.1074 г., обн. „ДВ“, бр.53/1974 г., 4 всяка музикална композиция, независимо дали съдържа текст, се разглежда като един самостоятелен обект на защита.

В същия смисъл има формирана трайна практика на настоящата инстанция – виж напр. Решение № 2 от 07.01.2026 г. по търговско дело № 20252001000147/2025 г., Решение № 87 от 17.10.2023 г. по търговско дело № 20232001000170/2023 г., Решение № 45 от 07.06.2023 г. по търговско дело № 20232001000067/2023 г.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявените искове са заплащане на обезщетение са отхвърлени до размера от 2000 лева ведно със законната лихва от завеждането на делото, както и в частта, с която са отхвърлени претенциите за разгласяване на нарушенията. Вместо това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 95а от ЗАПСП от 2000 лева (1022,58 евро) ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото до окончателно изплащане. На основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП следва да бъде постановено ответникът да разгласи за своя сметка постановения срещу него осъдителен диспозитив на решението на съда във всекидневниците „Телеграф“ и „24 часа“, както и по канал на Българската национална телевизия с национално покритие в часовия пояс между 16:00 до 18:00 часа.

В останалата част по иска решението следва да се потвърди.

По направените деловодни разноски:

Видно от списъците по чл. 80 от ГПК и представените писмени доказателства, ищецът е направил разноски пред първата инстанция за внесена държавна такса от 400 лева и за платен адвокатски хонорар от 840 лева с ДДС. Във връзка с производството по чл. 390 от ГПК по допускане на обезпечение на иска по ч. гр. дело № 13614/2024 г. на СГС той е внесъл държавна такса от 40 лева и е платил адвокатски хонорар от 600 лева с ДДС, а за налагане на обезпечителната мярка от ЧСИ е внесъл такса в размер на 76 лева. Във въззивното производство тази страна е направила разноски за държавна такса от 200 лева е платила адвокатски хонорар от 429,49 евро с ДДС

Ответникът е направил разноски за адвокатска защита пред двете инстанции от по 800 лева (409,03 евро).

По повод възраженията по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът отбелязва, че платените от ищеца адвокатски хонорари не са прекомерни. За защитата пред първата и пред въззивната инстанция възнагражденията са съизмерими с тези 5 на ответника. Възнаграждението за обезпечителното производство е в минимален размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, която продължава да ориентир за пазарната стойност на адвокатските услуги.

С оглед частичното уважаване на иска всяка страна има право на половината от направените разноски.

Предвид изложеното съдът присъжда в полза на ищеца разноски във връзка с обезпечаването на иска в размер на 183,04 евро, разноски пред първата инстанция в размер на 317 евро и разноски пред въззивната инстанция в размер на 265,87 евро.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски пред двете инстанции от по 204,52 евро – общо 409,04 евро.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 314 от 17.10.2025 г. по търговско дело № 20242100900415 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: І. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Будапеща“ № 17, ет. 4, със съдебен адрес гр.София, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. 5, ет. 7, ап. 15 – адв. Г. В. против „Блу Албатрос“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.59, вх.4, ет.6, ап.153 за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение по чл. 95а вр. чл. 95 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) поради нарушаване правата на автори - членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от ищеца, върху следните четири песни, които са прозвучали на 21.06.2024 г. в стопанисваното от ответника заведение за обществено хранене - кафе-бар „Hush Hush“ в гр. Бургас: 1. „Aguella“ Sllash & Doppe; 2. „Glitches“ (Yvvan Back Remix Edit) - Croatia Squad; 3. „Music Sounds Better“ (Mistrix Dub) - Stardust; 4.„Hey Hey“ (Riva Starr Paradise Garage Remix) - Dennis Ferrer, ведно със законната лихва от завеждането на делото на 09.12.2024г. до окончателно изплащане; ІІ. В частта, с която са отхвърлени претенциите за разгласяване на нарушението за сметка на ответника „Блу Албатрос“ ЕООД; ІІІ. В ЧАСТТА относно присъдените съдебноделоводни разноски.