Решение № 213 от 07.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Благоевград, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Петър Пандев

Божана Манасиева при участието на секретаря Илиана Ангелова в присъствието на прокурора Б. Д. Г. като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600456 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 21 от НПК и е образувано по въззивна жалба на частното обвинение,депозирана от повереника, както и по жалба на защитника на подсъдимия,насочени срещу присъда №4/19.01.2026г, постановена по нохд №751/2024год. по описа на РС-Петрич.

С атакуваната присъда подсъдимият К. И. В.,от гр.С. е признат за виновен в това,че на **** г. около 11.30 часа в земеделски имот, находящ се в местността „П.“ в землището на с. Р., общ. С. с държана тояга в едната си ръка нанесъл удари в областта на лявото рамо и лявото бедро на Е. М. Ц. и й се заканил с убийство, с думите „****“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Е. М. Ц. от гр. Б.,което деяние осъществява състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК.

За това престъпление ПРС е наложил на подсъдимия К. В. наказание„ПРОБАЦИЯ“ за срок от 2 /две/ години, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК при двете задължителни пробационни мерки:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години с явяване 1 и подписване пред пробационен служител два пъти седмично;

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от 2 години.

Прилагайки разпоредбите на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК е определил ОБЩО най-тежко наказание измежду наложеното с настоящата присъда и тези,наложени с присъди/споразумения по НОХД 39/2020 г. на РС С. и НОХД 694/2018 г. на РС С./ в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца при строг режим, което е посочил,че се явява изцяло изтърпяно към 15.10.2020г.

С присъдата е уважил частично и предявения от частния обвинител Е. М. Ц., ЕГН – **********, от гр. Б., ул. „В.“ № 22,граждански иск срещу подсъдимия К. И. В. за сумата от 1 000 /хиляда/ евро, равняваща се на 1955.83 /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието ****г. до окончателното заплащане на сумата,която сума представлява обезвреда за претърпените от Ц. неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата до 3579,04 евро, равняващи се на 7000 /седем хиляди/ лева.

Същевременно е решил и въпроса за разноските като е осъдил В. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Е. Ц. сумата от 511,29 /евро/, равняващи се на 1000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.Осъдил е подсъдимия да заплати по сметка на РС-Петрич държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 40 /четиридесет/ евро, равняващи се на 78.23 /седемдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ , както и 51,13 евро, равняващи се на 100 лева направени разноски в съдебното производство, представляващи възнаграждение на вещото лице,а разноските ,направени на етап досъдебно производство в размер на 123,69 евро, равняващи се на 241,92 лева за изготвената съдебномедицинска експертиза е постановил да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР Благоевград,

Защитникът определя присъдата като неправилна и незаконосъобразна,като почиваща на предположения,поради липсата на безспорни доказателства за извършено престъпление.Изразява несъгласие със становището на съда да 2 даде кредит на доверие на свидетели,с които В. е в съдебни спорове.Като неправилно отчетен намира факта на възникналия скандал между В. и пострадалата Ц.,която всъщност е брала ябълки от имот на В.,за който между двамата се водят дългогодишни спорове. Счита,че съдът не може да основе изводите си и на СМЕ,която не изключва нараняванията на пострадалата да са причинени от падане и търкаляне по земята. На тази база , се иска отмяна на осъдителната присъда и постановяването на нова,с която К. В. да бъде оправдан или при условията на алтернативност,наложеното наказание да бъде намалено.

Възраженията на частното обвинение и гражданския ищец са насочени към индивидуализацията на наказанието и извършена неправилна преценка от първоинстанционния съд за приложението на чл.55 от НК,както се изразява и несъгласие с присъдения размер на обезщетението,определен като занижен и недържащ сметка за причинените болки,стрес и фрустрация за един значителен период от време. В този смисъл се прави искане присъдата да бъде изменена, като на основание чл.337, ал.2, т.1 НПК се увеличи размера на наказанието на подсъдимия К. В. за деянието,за което е признат за виновен и да му бъде наложено справедливо наказание, при превес на отегчаващите обстоятелства и в рамките на предвиденото наказание „лишаване от свобода“ в разпоредбата на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, както и да се уважи предявения гражданския иск изцяло, като доказан по основание и размер.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд,представителят на прокуратурата изразява становище за законосъобразност на изводите на съда относно съставомерността на извършеното деяние и неговият автор като определя за правилен анализа на доказателствената съвкупност,даваща кредит на доверие на показанията на пострадалата.В този смисъл, оспорва подадената от защитата жалба по съображенията изложени в нея.Изразява подкрепа със становището на частното обвинение,посочени във въззивната жалба.

Частният обвинител и граждански ищец Ц. участва във въззивното производство лично и се представлява от повереника си адв.Д..Повереникът счита, че първоинстанционният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е приел за установени както обективните, така и субективните признаци на инкриминираното 3 престъпление.Според частното обвинение мотивите към присъдата съдържат пълни и ясни съображения относно фактическата обстановка, правната квалификация на деянията и вината на подсъдимия, като не са налице допуснати съществени процесуални нарушения или основания за отмяна на съдебния акт.Но счита наказанието наложено на подсъдимия за несправедливо определено при условията на чл.55 от НК,като не се съгласява с основния аргумент на съда да определи продължилото вече 8 години наказателно производство срещу подсъдимия като изключително смекчаващо вината му обстоятелство , защото той не е имал качеството на обвиняем през целият период на образуваното досъдебно производство ,а е привлечен като обвиняем едва след третата година, имал е и вина за протакане на наказателното производство. Оспорва и отчетеното смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство- влошените му взаимоотношения с Е. Ц.,тъй като преди този случай не са се виждали,но все пак се познавали по повод жалбите, които Е.

Ц. е пускала за противоправни посегателства спрямо нейната майка от страна на В..В този смисъл, настоява на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“.

За несправедлив повереникът определя и присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетение за неимуществени вреди,тъй като с престъпната си проява подсъдимият е засегнал два отделни правно защитими аспекти на неприкосновеност на личността-както психическата неприкосновеност, така и нейната физическа неприкосновеност.Ето защо,настоява искането за неимуществена обезвреда да бъде уважено в пълен размер от 7000 лева или равностойността на 3 579 евро,в който смисъл моли първоинстанционата присъда да бъде изменена.

Частният обвинител Е. Ц. поддържа становището на процесуалния си представител като счита за проява на несправедливост спрямо нея определянето на наказание при условията на чл.55 от НК,тъй като тя няма вина за продължилото 8 години наказателно производство,както и оспорва да е имала влошени взаимоотношение с подсъдимия,който не е виждала преди този момент.

Подсъдимият К. В. също участва лично във въззивното производство и със защитника си адв.П..Защитникът поддържа подадената въззивна жалба и моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като незаконосъобразна 4 и несправедлива. Според защитата първоинстанционният съд не е изяснил обективно и всестранно фактическата обстановка по делото, достигнал е до неправилни фактически и правни изводи и необосновано е признал подсъдимия за виновен. В пледоарията си защитникът сочи, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания, като е обсъдил доказателствата превратно и тенденциозно в полза на частното обвинение-„това, че той е отишъл да й направи забележка и е възникнал спор и вероятно са се спречкали, не означавало неминуемо, че В. и е отправил закани за убийство.Оспорва възприемането на показания на свидетели,които имат близки роднински връзки с пострадалата и точно на тези показания да се основават правните изводи. Защитата счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното престъпление,тъй като поведението на подсъдимия е било насочено към защита на собствеността му,определяйки Ц. като посягаща на ябълките,за които твърди,че се намират в негов имот.

Поради това моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови оправдателна такава по отношение на подсъдимия.Изразява и алтернативното становище,наказанието,наложено на подсъдимия да бъде намалено,а жалбата на частното обвинение да бъде отхвърлена изцяло.

Становището на защитата изцяло се възприема от подсъдимия В.,който в правото си на лична защита заостря вниманието на съда към факта,че Е. Ц. няма поведение на човек,който да се е изплашил,тъй като от 2018г до настоящия момент непрекъснато инициира проверки срещу него и сама идва на имота му и това й поведение по никакъв начин не може да бъде прекратено.Счита обвинението срещу него за скалъпено от Ц.,на показанията, на която не следва да се дава вяра.

В последната си дума настоява да бъде оправдан.

Пред въззивната инстанция съдебно следствие не е проведено, тъй като съдът намери делото за напълно изяснено от фактическа страна.Доказателствени искания не бяха направени и от страните, /такива не са направени и с въззивните жалби/.

БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди възраженията, 5 направени с въззивните жалби,изслуша становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.313 НПК, прие за установено следното:

Въззивните жалби са допустими като подадени от легитимирани за това лица и в законовия срок,посочен в чл.319,ал.1 НПК.

Разгледани по същество обаче са неоснователни с оглед наведените доводи.

Съгласно разпоредбата на чл.314,ал.1 от НПК съдът проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.

При проверката на обжалвания съдебен акт,проверяващият съд констатира, че липсват данни присъдата да е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила,съгласно регламента на чл.348,ал.3,т.1-т.4

НПК.Въззивният съд обаче констатира погрешно процесуално поведение на първоинстанционния съд ,който в с.з от 13.03.2025г, преди даване ход на съдебното следствие по искане на прокурора е допуснал КОРЕКЦИЯ на обвинителния акт–„че ударите са нанесени в лявото бедро и лявото рамо“,а НЕ както е посочено в дясното рамо и дясното бедро.НПК с измененията в ДВ бр.63/2017г изрично предвиди в разпоредбата на чл.248а от НПК процедура,по която всяка фактологична грешка може да бъде корегирана и това може да се случи единствено в процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка,каквато процедура всъщност не е била проведена от първоинстанционния съд.Тъй като обаче страните са изразили изрично съгласие по отношение на допуснатата от съда корекция и така посочената неточност, макар и да е отразена в диспозитива на обвинителния акт, не представлява съставомерен признак на престъплението по чл.144,ал.3 от НК.Ето защо,въззивният съд намери,че допуснатото от районния съд неправилно процесуално поведение не е засегнало процесуалните права на страните до степен,че да представлява съществено процесуално нарушение.