Решение № 46 от 13.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. гр. Хасково, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20255640100949 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., срещу М. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 850,50 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем № 993118 от 02.01.2024 г. в общ размер на 1400 лева, ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до окончателното плащане, при условията на евентуалност се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 850,50 лева, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по договор за паричен заем № 993118 от 02.01.2024 г., ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до окончателното плащане. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице договор за потребителски кредит № 993118, по силата на който СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, е предоставило на ответницата заемна сума в размер на 1400 лева.

Заемната сума е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване 1 на договора, като последният служи за разписка за изплатените суми - чл. 4, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 3 от договора и Погасителния план, който е неразделна част от него, кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 35% на 16 седмични вноски с дата на първо плащане 09.01.2024 г. и последна вноска на 23.04.2024 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите.

Предоставянето, респективно усвояването на заемната сума се доказвало и от признанието в исковата молба по гр.д. № 2197/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково. Посочва се, че след подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се е активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Кредитополучателят е правил следните плащания по договора за кредит: на 22.01.2024 г. - 10 лева, на 23.01.2024 г. - 20 лева, на 24.01.2024 г. - 20 лева, на 25.01.2024 г. - 20 лева, на 31.01.2024 г. - 48 лева, на 07.02.2024 г. - 20 лева, на 12.02.2024 г. - 20 лева, на 14.02.2024 г. - 78 лева, на 07.03.2024 г. - 30 лева, на 16.04.2024 г. - 20 лева, на 23.04.2024 г. - 20 лева, на 07.05.2024 г. - 50 лева, на 15.05.2024 г. - 20 лева, на 24.05.2024 г. - 13,50 лева, на 07.06.2024 г. - 40 лева, на 29.07.2024 г. - 20 лева, на 07.08.2024 г. - 60 лева и на 10.09.2024 г. - 40 лева. Твърди се, че общо пагасената сума по кредита е в размер на 549,50 лева, а договорът е изцяло падежирал с изтичане на срока за плащане на последната вноска по кредита на 23.04.2024 г. В тази връзка се представя справка за движенията и актуалния размер на дълга по кредита и извлечение за бъдещите и предстоящи плащания. Към настоящия момент задължението на ответника по настоящия иск е в общ размер 1461,35 лева, от които 1400 лева главница, 44,86 лева възнаградителна лихва 0 лева договорна неустойка и 16,49 лева такси.

Предвид наличието на неизпълнение от страна на кредитополучателя и изискуемостта на предоставената главница, за кредитора бил налице правен интерес от предявяване на настоящата искова молба. Прави се уточнение, че претенцията при условията на евентуалност се предявява само ако съдът направи преценка, че договорът за кредит е недействителен в цялост и е предявена на извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателя да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното и специално предписание на чл. 23 ЗПК. При формиране размера на иска от предоставената и усвоена от кредитополучателя заемна сума са приспаднати 2 всички извършени до този момент плащания по договора.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба. В същия се поддържа, че исковата претенция е допустима и основателна за разликата между усвоената от ответницата главница от 1400 лева и общия размер на погасените от нея до момента вноски, но е неоснователна по отношение на претендираните суми за възнаградителни лихви и лихви за забава по подробно изложени в отговора съображения.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения договор за потребителски кредит № 993118/02.01.2024 г.

Съгласно чл. 3 от договора параметрите на последния са следните: размер на кредита – 1400 лева, размер на погасителната вноска – 2 по 9,53 лв. и 14 по 105,18 лв., ден на плащане – вторник, вид вноска – седмична, годишен процент на разходите на заема (ГПР) – 42,44 %, брой вноски – 16, фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 35 %, дата на първо плащане – 09.01.2024 г., обезпечение – поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя, дата на последно плащане – 23.04.2024 г., такса за усвояване – 0 лв., обща сума за плащане – 1491,58 лв.

В чл. 11, ал. 1 от договора е договорена неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 5 от същия (безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица). Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора.

Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 396,42 лева за целия срок на договора за потребителски кредит.

В коментирания чл. 5, ал.1 от договора за потребителски кредит се предвиждат следните обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния 3 доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; не са кредитополучатели по сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход /т.2/ или безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща освен главницата, също така и лихвата /т.1/.

Представен по делото е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и погасителен план към процесния договор за кредит.

От представените платежни нареждания, както и справка за движение по кредита се установява, че ищцата е погасила сумата от общо 549,50 лева.

Това обстоятелство не е и спорно по делото.

От приетото и неоспорено от страните по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че ответницата М. И. е усвоила по договора за кредит сумата от 1400 лева. Погасена е общо сумата от 549,50 лева, от които – такси за 106,36 лева, неустойка за 396,42 лева, договорна лихва за 46,72 лева.

Вещото лице е посочило, че остатък по четоводни данни след разпределението на внесената сума от 549,50 лева към 15.11.2025 г. е както следва: договорна лихва за 44,86 лева и 1400 лева за главница.

С влязло в законна сила решение № 335/02.05.2025 г. по гр.д. № 2197/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, съдът е прогласил за нищожен по предявения о т М. А. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

**************, срещу "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 5, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК, договор за потребителски кредит № 993118 от 02.01.2024 г., сключен 4 между М. А. И. и "СИТИ КЕШ" ООД.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Спорен по делото е въпросът относно размера на непогасената част от общо дължимата сума в размер на 1400 лева по договор за потребителски кредит № 993118 от 02.01.2024 г.

От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответницата е заплатила сумата от 549,50 лева при дължимата сума от 1400 лева, представляваща чистата стойност по договора. Доколкото с решение № 335/02.05.2025 г. по гр.д. № 2197/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, съдът е прогласил за нищожен процесния договор, то главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да се разгледа предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Съдът намира, че същият се явява изцяло основателен за сумата от 850,50 лева и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 30.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода от спора разноски се следват на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, като такива се следват в размер на 350 лева за държавна такса и депозит за вещо лице. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно, поради което ответницата следва да заплати разноски в размер на 360 лв. ДДС за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., срещу М. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 850,50 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по договор за 5 паричен заем № 993118 от 02.01.2024 г. в общ размер на 1400 лева, ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до окончателното плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, да заплати на “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 434,86 евро (равняваща се на 850,50 лева), представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по договор за паричен заем № 993118 от 02.01.2024 г., ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, да заплати на “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 363,02 евро (равняваща се на 710 лв.), представляваща разноски пред първата инстанция .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.