Решение № 4199 от 24.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4199 гр. Пловдив, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330110442 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Е. Т., ЕГН ********** срещу „ТМТ-ЕЛКОМ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П. бул. „****” № ***.

Предявени са обективно съединени искове за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № **** г. на *** на ответниковото дружество, с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 16.05.2022 г., и като такова да бъде отменено, както и да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „*********”.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжността „******основание сключен трудов договор, като трудовото му правоотношение било прекратено с оспорената заповед на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 16.05.2022г.

Също така се твърди извършеното уволнение да е незаконосъобразно, по следните съображения: Че ищецът страда от ***** на сърцето и ******и се полза от закрила при уволнение, за което не е изискано предварително разрешение от инспекцията по труда, както и мнението на ТЕЛК преди извършване на уволнението.

Да не е налице реално съкращаване в щата относно длъжността му, като 1 фактически задълженията по длъжността продължават да се изпълнява от други служители на дружеството.

Ето защо се моли съдът да признае уволнението за незаконосъобразно и да го отмени, както и да възстанови ищеца на заемната преди уволнението длъжност.

В срок е постъпил писмен отговор, с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете.

Твърди се следното: Че ищецът не страда от посочените заболявания, като злоупотребява с алкохол, както и да не е представил в дружеството официални документи, удостоверяващи заболяванията му, поради което спрямо него не следва да се прилага предварителна закрила.

Че е налице реално съкращаване в щата относно заеманата от ищеца длъжност, като длъжността е премахната, като в случай на необходимост от реклама ще бъдат ползвани външни фирми.

Ето защо се твърди уволнението на ищеца да се явява законосъобразно извършено, поради което се моли и исковете му да се отхвърлят. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено с посочената заповед, и че е ползвал посочената предварителна закрила при уволнение. Оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението – че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на заповедта за уволнение, че е било налице посоченото в заповедта основание за уволнение и че същото е извършване при спазване законоустановената процедура за това.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов догово от 21.03.2019г. и заповед за прекратяване на ТПО от 16.05.2022 г., се установява, че ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „********”, което ТПО е било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

Видно е от представените по делото епикриза от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. П. от 20.07.2016г., две епикризи от ***** от 13.08.2016г. и 19.09.2016г. се установява, че ищецът е диагностициран с ***** на сърцето, а от епикриза от ****** от 30.07.2021г. е видно, че ищецът е лекуван от *****.

2

Изслушана е СМЕ с в.л. д. Д., която съдът кредитира като компетентно изготвена и безпристрастно дадена, съгласно която ищецът страда от ****** на сърцето, чийто дебют е през 2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ с предварителна закрила при уволнение поради съкращаване в щата се ползват работници и служители, които са трудоустроени, както и такива, боледуващи от болести, определени в Наредба на Министъра на здравеопазването, в частност Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.

1 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 344, ал. 3 от Кодекса на труда в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Доколкото с такава закрила се ползват работници/служители при прекр. на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 от КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и ТПО на ищеца е прекратено на едно от тези основания – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, то следва да бъде изследван въпроса ползвал ли се е ищецът с такава закрила и спазил ли е работодателят процедурата при уволнение в този случай.

В случая се установява, че към датата на уволнението си ищецът да се е ползвал с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Следователно преди да пристъпи към уволнението му работодателят е бил длъжен да вземе както предварителното разрешение на Инспекцията по труда, така и мнението на ТЕЛК, които са кумулативни изисквания когато работникът страда от заболяване, посочено в Наредба № 5. Ето защо преди да пристъпи към уволнението му, работодателят е бил длъжен, на първо място, да поиска от работника/служителя доказателства дали се е ползвал с тази закрила, след което да получи разрешение от Инспекция по труда и мнението на ТЕЛК. Не се нито твърди, нито се установява преди уволнението работодателят да е връчил на ищеца писмено искане да декларира дали се ползва с предварителна закрила на някое основание, нито да му е представил възможност да представи доказателства за това.

Съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ в случаите, когато за извършване на уволнението е необходимо предварителното съгласие на инспекцията по труда и такова не е искано или не е дадено преди уволнението, заповедта за уволнение се отменя като незаконна, без да се разглежда спорът по същество.

С оглед изхода на спора по главния иск основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – “ ******** при ответника. В случая не е налице пречка за възстановяване ищеца на работа, тъй като същият е работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по 3 срочно такова, срокът на който да е изтекъл.

С оглед изхода на спора на адвоката на ищеца адв. В. В. от САК на осн.член 38, ал. 2 т ЗА адв. възнаграждение в размер на 710 лева, които ще се възложат в тежест на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100 лева, от които ДТ в размер на 50 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, 50 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК, разноски за вещо лице в размер на 200 лева, платими от БС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА уволнението на В. Е. Т., ЕГН **********, извършено със заповед № ***** г. на управителя на „ТМТ-ЕЛКОМ“ ООД, ЕИК ****, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от 16.05.2022 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА В. Е. Т., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа – “ *********** в „ТМТ-ЕЛКОМ“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „*****” № ****.

ОСЪЖДА „ТМТ-ЕЛКОМ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „****” № **** да заплати на адв. В. Р. В. от САК адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 710 лева.

ОСЪЖ Д А „ТМТ-ЕЛКОМ“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „*****” № ***** да заплати полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 100 лева разноски за държавна такса в производството и 200 лева разноски възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването им на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4