Решение № 13139 от 03.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13139 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110146160 по описа за 2021 година

Предявени са от ищеца „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ срещу ответника Е. В. Т. по реда на чл.422 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от общо 609,27 лева, от които 188,00 лева, представляваща неизплатени задължения за предоставени мобилни услуги и устройства в периода от 15.10.2018г. до 14.01.2019г. по сключени между „Теленор България“ ЕАД и Е. В. Т. договори за мобилни услуги от 03.02.2017г., 16.02.2017г., 05.09.2017г. и договор за лизинг от 01.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2020г. до окончателното изплащане, и на сумата от 421,27 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори и лизингови вноски, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 4329/2020г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ твърди, че между страните били сключени следните договори за предоставяне на мобилни услуги: 1./ Договор за мобилни услуги № 617215814 от 03.02.2017г. за мобилен телефонен номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лв. на месец с вкл. ДДС (25,82 лв. без ДДС) и мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black; 2./ Договор за мобилни услуги № 617286524 от 16.02.2017 г. за мобилен телефонен номер *** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 4,99 лв. на месец с вкл. ДДС (4,16 лв. без ДДС); 3./ Договор за мобилни услуги № 618571409 от 05.09.2017 г. за мобилен телефонен номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. на месец с вкл. ДДС (13,32 лв. без ДДС) и мобилно устройство Tablet nJoy Tumus 8 4G Metal; 4./ Допълнително споразумение № 013804349 от 1

01.03.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.03.2018 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лв. на месец с вкл. ДДС (25,82 лв. без ДДС). На потребителя е предоставено и мобилно устройство Nokia 3 Blue, на стойност 128.57 лв. с вкл. ДДС, за ползването на което, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Въз основа на така възникнали договорни правоотношения ответникът потребявал предоставяните му от ищцовото дружество мобилни услуги и устройства в периода от 15.10.2018 г. до 14.01.2019г., но не заплатил цената за същите, обективирана в издадени от дружеството фактури № 7280630887/15.11.2018г. - на стойност 69,54 лева, фактура № 7281963420/15.12.2018 г. на стойност 77,53 лева, фактура № 7283333865/15.01.2019 г. – 82,61 лева. В издадената фактура № 7283333865/15.01.2019 г., в която се включвали начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договора по инициатИ. на потребителя в размер на 32,19 лева и 9,49 лева, представляваща разликата между стандартната цена на мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black и преференциалната цена при сключване на договора, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок за мобилни услуги. Предвид незаплащането в срок на натрупаните задължения, били предсрочно прекратени по вина на ответника договорите за мобилни услуги, при условията на които били ползвани процесните номера ********** и ***, поради което била издадена и фактура № 7286093824/15.03.2019 г. на стойност 379,59 лева, включваща задължение в общ размер на 312,51 лева, представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договорите за посочените мобилни номера, както и добавена разлика между стандартната цена на мобилно устройство - Tablet nJoy Tumus 8 4G Metal и Nokia 3 Blue и преференциалната цена при сключване на договора, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок за мобилни услуги, и задължение в размер на 67,08 лева, представляващо предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство Nokia 3 Blue. Ответникът не заплатил задълженията по описаните фактури, което наложило подаването от страна на ищеца на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Във връзка с издадената такава по ч. гр. д. № 4329/2020 г. по описа на СРС, 81 състав, и дадени указания на заявителя по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК, за ищеца съществувал интерес от установяване дължимостта на процесните вземания, поради което моли, въз основа на изложените в исковата молба твърдения, предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло, като му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Е. В. Т. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е назначен особен представител. С подадения в законоустановения срок отговор същият излага твърдения за неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на валидно възникнали облигационни отношения между страните.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

На 29.01.2020г. ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по 2 чл. 410 ГПК срещу Е. В. Т. с искане да се признае за установено, че ответницата дължи сумата в размер на 609,27 лева, представляваща задължения по договор за мобилни услуги от 03.02.2017г., 16.02.2017г., 05.09.2017г. и договор за лизинг от 01.03.2018г. ведно със законната лихва, считано от 29.01.2020г., както и разноските по делото.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, a установителният иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен в законовия срок за това.

По иска за главница с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД.

За основателността на предявения иск в тежест на ищцовото дружество е да докаже следните предпоставки: че между страните са били налице облигационни отношения по сочения в исковата молба договор; че ищецът е изпълнил задълженията си, определени в него да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесните периоди, както и стойността на доставените услуги по договора за посочените периоди.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи плащане.

Приетите по делото договори и споразумения са с положен подпис за потребител, като възникването между страните на валидни облигационни отношения по процесните споразумения и договори, са оспорени на ответната страна.

Във връзка с направено оспорване автентичността на представените договори по реда на чл.193 ГПК, по делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза.

В изводите си вещото лице, след сравняване на подписите в представените договори и сравнителен материал – свободни образци от личен подпис на Е. Т., положен в заявление за издаване на български лични документи и след оглед и изследване на подписите в представените документи, дава заключение, че подписите, положени срещу „за потребител“ в Договор за мобилни услуги № 617215814 от 03.02.2017г., декларация съгласие от 03.02.2017г., Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 03.02.2017г., Договор за мобилни услуги № 617286524 от 16.02.2017г., декларация съгласие от 16.02.2017г., Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 16.02.2017г., Договор за мобилни услуги № 618571409 от 05.09.2017г., декларация съгласие от 05.09.2017г., Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 05.09.2017г., Допълнително споразумение № 013804349 от 01.03.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за лизинг от 01.03.2018г., декларация съгласие от 01.03.2018г., Приложениеценова листа за абонаментни планове за частни лица от 01.03.2018г., са положени от Е.

В. Т.. Експертното заключение не е оспорено, като съдът при преценката си по реда на чл.202 ГПК кредитира същото като обективно, пълно и задълбочено изготвено.

Съгласно изводите на вещото лице изготвило допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, процесните фактури

№ 7280630887/15.11.2018г., фактура №

7281963420/15.12.2018г. и фактура № 7283333865/15.01.2019г., издадени от ищцовото дружество въз основа на отразените в системата данни, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца.

С оглед на гореизложеното между страните се установява възникването на 3 валидни облигационни отношения. Между страните не се спори и, че за процесния период ищцовото дружество е предоставило уговорените мобилни услуги по време на действие на срока на договорите, т.е. операторът е изпълнил своите задължения по облигационните отношения. Размерът на месечните абонаментни вноски се установява от уговореното между страните в договорите и допълнителните споразумения, като задълженията са отразени в приетите и фактури по делото.

Ответникът, носещ тежестта, не установи погасяване на задължението, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2020г. до погасяване на задължението.

По иска за незаплатени лизингови вноски с правна квалификация по чл.

422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,ал. 2, предл. 1 ЗЗД:

Предявен е иск за признаване за установено, че ответницата Е. В. Т. дължи на ищцовото дружество сумата от 5,59 лв. с ДДС, начислена във всяка от процесните фактури, както следва № 7280630887/15.11.2018г., фактура № 7281963420/15.12.2018г. и фактура № 7283333865/15.01.2019г., представляваща неплатени лизингови вноски за устройство Nokia 3 Blue за отчетен период 15.10.2018г. до 14.01.2019г., както и сумата 67,08 лева, представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски, начислен във фактура № 7286093824/15.03.2019г.

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора за лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

От представените като доказателства договори за лизинг се установява факта на валидно възникнали между страните облигационни отношения по посочения договор.

С договора лизингополучателят е декларирала, че лизингодателят й е предоставил мобилно устройство Nokia 3 Blue. Установява се и цената на устройството без преференциални условия. Удостоверено е, че при подписването потребителят е получил устройството.

Следователно за ответницата е възникнало задължение да заплати на „Йеттел България” ЕАД договорените лизингови вноски. В погасителните планове изрично е посочено, че месечните лизингови вноски са дължими за съответния период по договора за лизинг и за съответната месена дължима вноска. Освен това, съгласно чл.

12, ал.2 от Общите условия към договорите за лизинг, месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на забава за плащане на дължими съгласно договора за лизинг суми.

Съдът приема за доказано предаването на вещта по договора за лизинг с оглед изричната уговорка по споразумението и договора в частта, в която е описано, че с подписването им е предоставено устройството на Е. В. Т.. Доказателства за плащане не са ангажирани от ответника, който носи тежестта на доказване, поради което, в приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за неосъществен.