Решение № 5196 от 30.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5196 гр. София, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско дело № 20211110140917 по описа за 2021 година

ИЛ. ИВ. ИВ. е предявил срещу [фирма] иск с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. с чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5104 лева, представляваща главница по Договор за покупка на стоки и услуги PLUS[№]/05.08.2008г., сключен между ищеца и [фирма], вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на ответника, ведно със законната лихва от 29.04.2011г. до окончателното плащане, сумата 1514.05 лева договорна лихва за периода от 10.09.2008г. до 10.12.2009 г., сумата от 1487.18 лв. - законна лихва за периода от 10.10.2008г. до 15.04.2011г., сумата от 162.10 лв., - разноски сторени в производството за държавна такса и сума в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.09.2011г. по ч.гр.д. №18146 по описа за 2011 г. на СРС, ГО, 79 състав, като за процесните суми е образувано изп. дело № 20118500400658 по описа на ЧСИ А. Б. с район на действие СГС.

Ищецът твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на [фирма] е образувано изп. дело № 20118500400658 по описа на ЧСИ А. Б., рег. №850 на КЧСИ. В исковата молба се поддържа, че по това производство на 23.03.2013г. е издадена Призовка за принудително изпълнение до ИЛ. ИВ. ИВ., а след тази дата не били извършвани изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността и които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането, поради което изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 23.03.2015 г., тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на период, по-дълъг от 2 години. Посочва се, че от последното изпълнително действие - 23.03.2013г. е започнала да тече нова давност за вземането, която е изтекла най-късно на 23.03.2018 г. Твърди се, че всички извършени след прекратяване на производството изпълнителни действия не произвеждат целения от 1 взискателя резултат. Според ищеца към датата на предявяване на настоящия иск са изтекли повече от 5 години след датата на последното изпълнително действие, насочено към удовлетворяване на кредитора, поради което сумите не се дължат, тъй като са погасени по давност. Ето защо се моли предявените искове да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва иска като изцяло неоснователен. От името на ответното дружество се потвърждава, че е било за образуваното изп. дело № 20118500400658, но се твърди, че са осъществявани множество действия, които са прекъсвали давността. Твърди се, че по изпълнителното дело са изпращани множество запорни съобщения до търговски банки, а до длъжника била изпратена призовка за принудително изпълнение относно насрочен опис на движими вещи, представляващи негова собственост. Изтъква се, че след осъществена цесия, по силата на която вземането по процесния изпълнителен лист е депозирана молба за конституиране на ответника като нов взискател, като отново била изпратена призовка за принудително изпълнение и е насрочен нов опис на движими вещи, бил наложен запор върху МПС, както и било изпратено искане за възлагане на възбрана. Твърди се, че са изпратени множество нови съобщения до различни банки. Ответникът посочва, че след като изпълнително дело № 20118500400658 било прекратено, взискателят е изтеглил изпълнителният лист и въз основа на него на 23.08.2021 г. е образувано ново изпълнително производство по изп. дело №399/2021 г. Сочи се, че на 15.09.2021г. са били изпратени запорни съобщения до [фирма] и работодателя [фирма], а на 23.09.2021г е изпратено искане за налаган е на възбрана. Счита се, че погасителната давност относно процесното вземане не изтекла. С оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и в полза на ответното дружество бъдат присъдени разноски по настоящето производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 18146/2011г. по описа на СРС, 79 състав, в полза на [фирма] е издаден на 13.09.2011г. изпълнителен лист по същото дело срещу ищеца И.И. за сумата от 5104 лева, представляваща главница по Договор за покупка на стоки и услуги PLUS-[№]/05.08.2008г., сключен между ищеца и [фирма], вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на ответника, ведно със законната лихва от 29.04.2011г. до окончателното плащане, сумата 1514.05 лева договорна лихва за периода от 10.09.2008г. до 10.12.2009 г., сумата от 1487.18 лв. - законна лихва за периода от 10.10.2008г. до 15.04.2011г., сумата от 162.10 лв., - разноски сторени в производството за държавна такса и сума в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсулт. Същото се потвърждава и от приетия по делото изпълнителен лист от 13.09.2011г. по гр.д.№ 18146/2011г. по описа на СРС, 79 състав.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че по молба на [фирма] срещу ищеца 2

И . за процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 13.09.2011г. по гр.д.№ 18146/2011г. по описа на С РС, 79 състав е образувано изпълнително дело № 20118500400658 по описа на ЧСИ А. Б.. Видно от приложеното към настоящото дело изпълнително дело с молбата от 27.12.2011г. за образуване на изпълнителното дело, [фирма] на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е възложило извършването на изпълнителни действия на съдебния изпълнител.

Видно от приложеното изпълнително дело съдебният изпълнител е проучил имуществото на И.И. и е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника.

Изпратено е и уведомление до НАП за образуваното срещу ищеца изпълнително производство.

От ЧСИ Б. са изпратени на 03.01.2012г. и множество запорни съобщения до търговските банка в страната за налагане на запор върху банковите сметки на И.И., като поголяма част от съобщенията са достигнали до банките на 11.01.2012г. В следствие на така наложените запори по изпълнителното делото е постъпила сума в размер на 5.82 лева.

По делото е бил насрочен и опис на движимите вещи на длъжника И., съгласно изпратена призовка за принудително изпълнение с изх.№ 27371/23.03.2013г., като описът е бил насрочен за 16.04.2014г.

От името на ответното дружество в качеството на цесионер е подадена до ЧСИ Б. молба с вх.№ 10489/28.07.2015г., с която е направено искане да дружеството [фирма] да бъде конституирано като взискател по изп.д.№ 20118500400658, като в молбата е направено изявление, че на основание чл. 18 от ЗЧСИ дружеството е възложило на съдебния изпълнител да всички необходими действия по принудително изпълнение.

След конституирането на ответника като взискател по образуваното срещу И. изпълнително производство ЧСИ Б. е насрочил отново опис на движими вещи с призовка за принудително изпълнение с изх.№ 127337/08.07.2016г. с дата на самия опис – 09.08.2016г., като липсват доказателства описът да е бил осъществен.

По изпълнително дело е изпратено запорни съобщения до [фирма] за налагане на запор върху трудовото възнгрждение на длъжника, което е получено на 27.07.2016г. от работодателя, съгласно приложено известие за доставяне (л. 150 от делото).

Въз основа на изпратено от [банка] писмо (л.155 от делото) се установява, че до банката е изпратено повторно запорно съобщение получено на 15.07.2016г.

От ЧСИ Б. е била изискана и справка за притежаваните от И.И. МПС.

По делото ответникът в качеството си на взискател е депозирал молба с вх.№ 2600/15.02.2017г. с искане да бъде извършена справка за наличието на трудови договори на длъжника И. и за проучване на имуществото му, след което релевирно искане за предприемане на съответните изпълнителни действия.

Във връзка с така отправеното искане съдебният изпълнител отново е насрочил опис на движими вещи за 06.03.2017г., с изпратена до И.И. призовка за принудително изпълнение с изх.№ 31268/16.02.2017г.

3

На 06.02.2017г. е било изпратено и запорно съобщение до [банка], което е било получено на 27.02.2017г., съгласно приложено на л.174 от делото писмо, с което банката уведомява съдебния изпълнител, че запорът е наложен и сметката на 27.02.2017г. е доблокирана за нарасналия размер на вземането.

Съгласно изпратено до длъжника съобщение с изх.№ 38761/01.03.2017г. (л.173 от делото) е бил наложен запор и на притежаваното от И.И. МПС с марка С. И..

На 05.05.2017г. от ЧСИ Б. е изпратено писмо до Служба по вписвания с искане да бъде вписан акт за налагане на възбрана на притежаван от И.И. недвижим имот, като видно от върнатото от Служба по вписване съобщение възбраната е била вписана.

По делото са били изпратени повторно и запорни съобщение от 24.10.2017г. до търговски банки в страната за налагане на запор върху банковите сметки на И.И., което съобщенията са получени от банките на 27.10.2017г.

От взискателя е била депозирана и молба от 11.06.2018г. с искане за издаване на удостоверение на наследници на длъжника, но от съдебният изпълнител е изискано удостоверение за родствени връзки, от което е видно, че длъжникът И. е жив.

На 25.09.2015г. от името на [фирма] е подадена още една молба с искане съдебният изпълнител да насрочи дата за опис на движимите вещи на длъжника И. и след извършване на оценката им да бъде проведена публична продан. В изпълнение на това искане отново е бил насрочена опис на свижими вещи.

През 2021г. взискателят е поискал и издаване на удостоверение за актуалния размер на дълга, като видно от издаденото такова, сумите по изпълнителния лист, въз основа на който е инициирано принудителното изпълнение, не са събрани.

Със запорн съобщения от 10.05.2021г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в няколко търговски банки, като най-късно полученото съобщение е от 13.05.2021г.

По изпълнителното делото е била подадена и молба от длъжника И. с искане същото да бъде прекратено поради перемпция, която молба е уважена и е издадено постановление за прекратяване на делото на 10.08.2021г., за което няма данни да е било обжалвано.

След прекратяване на изп.д.№ 20118500400658, до ЧСИ Б. е била депозирана молба о т [фирма] с датата 23.08.2021г. за образуване на ново изпълнително производство за събиране на процесните вземания срещу И.И.. Въз основа на молба е било образувано изп.д.

№ 20218500400399. В молбата е релевирано искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника И. и върху трудовото му възнаграждение, като на основание чл. 18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е бил упълномощен да избере съответните способи за изпълнение.

По новообразуваното изпълнително дело от съдебния изпълнител е бил наложен запор на банковите сметки на ищеца И. на 16.09.2021г. и е била вписана на 23.09.2021г. възбрана върху притежавания от И.И. недвижим имот.

4

С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Доколкото в случая и изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, следва да се посочи по отношение на приложимия давностен срок следното: