Определение № 22255 от 10.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22255 гр. София, 10.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100501779 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ против определение № 3253/21.01.2025 г. по гр.д. № 64193/2023 г. на СРС, ГО, 169 състав, с което е изменено решение № 20140/ 07.11.2024 г. в частта за разноските, присъдени в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, които са намалени от 480 лв. с ДДС на 200 лв. без ДДС.

Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че районният съд, като е намалил размера на адвокатското възнаграждение от 480 лв. с ДДС на 200 лв. без ДДС е омаловажил и обезценил адвокатския труд, положен по делото.

Поддържа, че предоставянето на правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗА представлява правна услуга, която е обект на облагане смисъла на чл. 2, т.1, вр. чл. 8 от ЗДДС, като в тази насока съществувала и съдебна практика на ВКС, която е цитирана в жалбата. Моли съда да отмени обжалваното определение и да остави без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба я оспорва, като също се позовава на съдебна практика на ВКС, и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следните съображения:

1

С решение № 20140/07.11.2024 г. по гр.д.№ 64193/2023 г. Софийският районен съд е уважил предявения от Й.М.М. срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на договор за потребителски кредит № 9753297003/20.03.2022 г., предвиждаща заплащане на „такса експресно разглеждане“ в размер на 165,04 лева, поради противоречие със закона. Наред с това „ВИВУС.БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на Й.М.М., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 165,04 лева, представляваща платена въз основа на нищожната клауза такса за експресно разглеждане, както и направените по делото разноски в размер на 50 лева.

Със същото решение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „Вивус.БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 480 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на Й.М.М. безплатна правна помощ.

На 14.11.2024 г. е постъпила молба от „ВИВУС.БГ“ ЕООД с правно основание чл. 248 ГПК, с която е поискано адвокатското възнаграждение на адв. М. да бъде намалено под установения с Наредба № 1 минимум, като същото бъде изчислено без ДДС, в съответствие с критериите на СЕС.

С определение № 3253 от 21.01.2025 г. СРС е уважил изцяло молбата на „ВИВУС.БГ“ ЕООД и е изменил решението в посочения смисъл, като е присъдил на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 200лв. за адвокатско възнаграждение без ДДС.

Обжалваното определение е правилно в частта, в която адвокатското възнаграждение е намалено на 200 лв. Съдът не е обвързан от определените минимални размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., в съответствие с постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22г., а следва да съобрази какви конкретни процесуални действия са били извършени от пълномощника по делото, каква е била фактическата и правна сложност на делото и какви доказателства е било необходимо да се съберат за решаването на спора. В конкретния случай делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Независимо, че предявените искове са два, правопораждащите факти по тях са идентични и не е било необходимо събирането на други доказателства, извън представените от страните писмени доказателства. Възраженията на страните са по прилагане на правото и по тях съдът дължи отговор с постановето решение. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, без пълномощникът на ищеца да се е явил. При този обем на дължима и проведена процесуална защита дължимото адвокатско възнаграждение настоящата инстанция определи на 200 лв., какъвто размер на възнаграждение е определен и от Софийския районен съд.

По въпроса дали се дължи ДДС върху адвокатското възнаграждение при оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА:

Настоящият въвзивен състав в своето мнозинство винаги е застъпвал становището, че ДДС се дължи върху адвокатското възнаграждение, ако адвокатът е регистриран по ЗДДС, 2 независимо дали е оказана безплатна правна помощ или е договорено адвокатско възнаграждение.

Налице е обаче противоречИ. съдебна практика на ВКС по този въпрос, която страните са цитирали в подадените от тях писмени становища по делото.

Към настоящия момент тази противоречИ. съдебна практика следва да се счита за преодоляна. С решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. е прието, че процесуалното представителство от адвокат е възмездна доставка на услуги по смисъла на чл.2, параграф 1, б.“в“ от ДиректИ. 2006/112/ЕО от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, дори и представителството да е извършено безплатно, ако законодателството на съответната държава членка предвижда, че страната, осъдена да заплати разноските, трябва да заплати и адвокатското възнаграждение в уреден от законодателството размер.

В конкретния случай осъществената от адвокатското дружество - жалбоподател безплатна правна помощ на ищцата представлява възмездна доставка на услуги по ЗДДС и върху присъденото адвокатско възнаграждение се дължи ДДС, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която не е присъдено ДДС върху адвокатското възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3253/21.01.2025 г. по гр.д. № 64193/2023 г. на СРС, ГО, 169 състав, в частта, в която е изменено решение № 20140/07.11.2024 г. относно ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 367061/14.11.2024 г. на „Вивус.БГ“ЕООД, ЕИК 202393458, в частта, в която е поискано изменение на решение № 20140/07.11.2024г. по грд. № 64193/2003 г. на СРС, като от диспозитИ. за разноските, присъдени в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, да отпадне присъдения ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3253/21.01.2025 г. по гр.д. № 64193/2023г. на СРС, ГО, 169 състав, в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4