Решение № 19403 от 28.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19403 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110152271 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „....” ЕАД срещу К. М. П., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 11.01.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39644/2021 г. по описа на СРС, 148 състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ..., аб. № .... за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Претендира и сторените по делото разноски.

Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор, с който оспорва исковете при твърдението, че претендираните суми са начислени произволно и неправомерно, а не на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Претендират сторените по делото разноски.

Третото лице-помагач „...“ ЕООД не е взело становище по спора в 1 предоставения от съда срок.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 11.01.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39644/2021г. по описа на СРС, 148-ми състав, в полза на „....“ ЕАД срещу П. Т. П. и К. М. П. за заплащане разделно на сумите, както следва:

1474,03 лв. - цена на топлинна енергия за имот на горепосочения адрес на длъжника, аб.№ ...., инст.№ .... през периода от 05.2018 г. до 04.2020 г., сумата 169,92 лв. – обезщетение за забава в периода от 15.09.2019г. до 04.06.2021 г. по отношение на цената за топлинна енергия, сумата 16,06 лв. – цена за дялово разпределение за периода от 07.2018 г. до 04.2020 г., сумата 2,78 лв. – обезщетение за забава в периода от 31.08.2018г. до 04.06.2021 г. по отношение на цената за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху двете главници за времето от 06.07.2021г. до изплащане на вземането. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта от длъжника К. П., поради което и на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, 2 свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В конкретния случай от ангажираните по делото писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ..., т. V, рег. № .., дело № .../2005г. и заявление от 24.01.2018 г. за подновяване на вписана ипотека, се установява, че собственици на процесния имот са П. Т. П. и К. М. П., обстоятелство, което не се оспорва и от ответницата в отговора на исковата молба. При това положение по делото безспорно се установи качеството на титуляр на правото на собственост към процесния период за посочения топлоснабден имот, поради което и ответницата е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот и дължи заплащането на начислените за имота суми за исковия период за доставената ТЕ. Налице е първата предпоставка за основателност на исковете.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „....” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело 3

№ 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. В тази връзка съдът взема предвид и заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено. От същото се установява, че е начислена ТЕ единствено за битова гореща вода (БГВ) при условията на неосигурен достъп в съответствие с нормативната база. Данни за последното се съдържат и в представените от третото лице-помагач – протоколи за неосигурен достъп за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., както и за отоплителен сезон 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. Видно от същите на посочените две дати за всеки отоплителен сезон ап. 8 (собственост на ответницата) не е осигурен достъп за отчет. В тази насока са и представените изравнителни сметки, в които изрично е вписано, че апартамент с аб. № .... е с неотчетени водомери. След края на всеки отоплителен сезон е извършвано изравняване и са съставяни изравнителни сметки. Топлинният счетоводител „...“ ЕООД е изготвил две изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в процесния апартамент. Експертът е констатирал, че монтираният в абонатната станция общ топломер е преминал през исковия период проверка, като заключението е, че същият съответства на нормативните изисквания. Въз основа на направените изчисления вещото лице е посочило, че стойността на потребената в имота ТЕ през исковия период за целия имот възлиза на 2867,03 лв. Вещото лице е посочило, че стойността на услугата за дялово разпределение за исковия период за целия имот е в размер на сумата 32,12 лева. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

По повод възраженията на ответницата относно че претендираните суми са начислени произволно и неправомерно, а не на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Съгласно чл. 70, ал. 3 от Наредбата, редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, освен когато клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет.