Определение № 3377 от 08.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3377 гр. Варна, 08.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501418 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 45345/05.06.2024 г. на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. С. М. – САК, срещу определение № 5766/21.05.2024 г., постановено по гр. дело № 12945/2023 г. по описа Районен съд – Варна, 7 състав, с което е оставена без разглеждане молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1055/28.03.2024 г. в частта му за разноските.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят счита, че ВРС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 80 от ГПК като е приел, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е недопустима, поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК. Навежда доводи, че законодателят не е предвидил задължителна форма и съдържание за действителност на списъка по чл. 80 ГПК, позовавайки се на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС (точка 2). В тази връзка навежда доводи, че видно от последния абзац на стр. 5 от депозираната 1 по делото молба с вх. № 22485 от 19.05.2024 г. е направено изброяване на всички разноски, които счита, че следва да се присъдят в полза на ищеца, поради което счита последния абзац за списък с разноски по смисъла на чл. 80 ГПК, подаден в срок.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови съдебен акт, с който да върнете на Районен съд - Варна делото с указания за разглеждане по същество на молбата за изменение на постановеното по делото решение № 1055/28.03.2024 г. в частта му за разноските.

След връчването на препис от частната жалба на насрещната страна Д.

В. С. по делото не е постъпил отговор в законоустановения срок.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 248, ал. 3 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.

При тези фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално допустимо.

За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд съобрази следното:

С решение № 1055/28.03.2024 г., постановено по гр. дело № 12945/2023 г. по описа Районен съд – Варна, последният е уважил предявените от ищeца положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд се е произнесъл и по претендираните от ищеца разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените разноски в исковото производство в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса, както и разноските в заповедното производство в общ размер на 505 лв. В мотивите на решението първоинстанционният съд е посочил, че доказателства за заплатен адвокатски хонорар в исковото производство не са представени, поради което искането за присъждането му е неоснователно.

В срока по чл. 248 от ГПК от ищеца „Йеттел България” ЕАД е депозирана молба за изменение на решението в частта за разноските, с искане 2 да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на същия в исковото производство размер на 480 лв. Посочено е, че с молба вх. № 22485/19.05.2024 г. са представени фактура и копие от договор за правна помощ, служещ за разписка за плащането на договорената сума в брой. По молбата не е постъпило становище от насрещната страна.

С обжалваното определение

№

5766/21.05.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата по чл. 248 от ГПК на „Йеттел България” ЕАД за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че същата, макар и подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, се явява процесуално недопустима. Изложил е съображения, че в производство пред ВРС няма представен списък по чл. 80 ГПК от „Йеттел България” ЕАД. Позовал се е на даденото от ВКС тълкуване в т. 9 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК, ВКС, на разпоредбата на чл.

80 ГПК, в която е посочено, че предвиденото в нормата изискване за представяне на списък с разноски е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото да се иска изменение на съдебното решение в тази част. Въведена е неблагоприятна последица при неприлагането на посочения списък, а именно, че страната не може да иска изменение на решението досежно разноските. В настоящата хипотеза, доколкото депозираната молба съставлява по същността си искане за изменение, то поради липсата на списъка по чл. 80 ГПК, същата е недопустима.

Настоящият въввивен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

Спорът в настоящото производство е за това дали молба с вх. № 22485/19.05.2024 г., подадена от молителя преди датата на последното съдебно заседание пред първата инстанция, съдържа в себе си и списък на разноските по смисъла на чл. 80 от ГПК. Действително, законът не изисква списъка с разноските по чл. 80 от ГПК да бъде съставен в нарочен документ, отделен от останалите такива по делото. Поради това, списъкът може да се съдържа и в друг документ, който не носи такова наименование. Целта на списъка по чл.

80 от ГПК е да улесни съда при разпределяне на отговорността за разноските по чл. 78 от ГПК при постановяване на окончателния съдебен акт в съответната инстанция. Поради това същият следва да съдържа всички елементи, необходими на съда, за да определи тази отговорност, което 3 означава разноските да бъдат посочени не само като вид, а и по размер.

Първото е необхоД., за да може съда да прецени, дали тези разноски са относими към спора, а второто – за да може съда да определи обема на отговорността за разноските. В конкретния случай в молбата с вх. № 22485/19.05.2024 г. е посочено, че по делото са представени фактура и договор за адвокатско възнаграждение, платено в брой. Представени са банкови документи за платена държавна такса в заповедно и исково производство.

Това изброяване може да бъде счетено като посочване на конкретните разноски по вид, но липсва вторият от елементите, които следва да съдържа списъка по чл. 80 от ГПК, а именно – размера на същите. Двата елемента на списъка следва да са налице комулативно, поради което е недопустимо един от тях да бъде посочван чрез препращане към други представени по делото документи. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че молба с вх.

№ 22485/19.05.2024 г. не съдържа в себе си списък по чл. 80 от ГПК, поради което и ищецът не може да иска изменение на първоинстанционното решение в частта му за дължимите се на него разноски по реда на чл. 248 от ГПК.

С оглед на всичко гореизложено, обжалваното определение на Районен съд – Варна следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК , Варненският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5766/21.05.2024 г., постановено по гр. дело № 12945/2023 г. по описа Районен съд – Варна, 7 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4