Решение № 460 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело № 20251100512445 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 45207/26.08.2025 г. на длъжника Р. Я. С. против насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество по изп.дело № 20188560401954 по описа на ЧСИ, с рег. № 856 от КЧСИ и отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.

Жалбоподателят сочи, че на 06.08.2025 г. е получил запорно съобщение по изп. дело № 20188560401954, с което е уведомен, че е осъден да заплати на НАП сума в размер на 26 479.35 лева. Р. Я. С. заявява, че няма задължения към НАП, като в тази връзка прилага удостоверение от НАП, от което е видно, че няма публични задължения. Жалбоподателят сочи също така, че доходът му от заплата е несеквестируем и с него той издържа семейството си. Заявява, че заплатата му е ниска и след като се приспаднат дължимите данъци и осигурителни вноски според правилото на чл. 446, ал. 2 ГПК, остатъкът от нея бил несеквестируем.

Жалбоподателят моли, да бъде отменено насочването на изпълнението на ЧСИ върху несеквестируемо имущество – заплатата му, с която издържа семейство. Моли също така, изпълнителното дело да бъде прекратено и да бъдат освободени банковите сметки от наложените запори.

Взискателят Софийски районен съд счита, че жалбата е неоснователна.

Изразява съображения, че длъжникът не е погасил задълженията си, а отделно от това – не е налице принудително изпълнение върху несеквестируем доход.

1

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител сочи, че жалбата е допустима, но излага съображения, че е неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателите доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

От представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело № 20188560401954 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 от КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че изпълнителното дело е било образувано на 06.11.2018 г. след възлагателно писмо от 23.10.2018 г. от Софийски районен съд и въз основа на изпълнителен лист от 22.10.2018 г., издаден по НОХД № 1547/2013 г. по описа на СРС, НО, с който Р. Я. С. е осъден да заплати глоба в размер на 12 000 лева, разноски по делото в размер на 530 лева и държавна такса в размер на 10 лева за издаване на 2 бр. изпълнителни листа. Изпълнителният лист е издаден в полза на Софийски районен съд, като в него е посочена и банковата сметка, по която следва да се заплатят сумите.

Ведно с изпълнителния лист е приложено и уведомление до длъжника за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 ДОПК, връчено на снаха на Р. Я. С. на 15.08.2018 г. – при отказ

След образуване на изпълнително дело е извършено проучване на имуществото на длъжника. На 20.07.2020 г., ЧСИ е изпратил до „Банка ДСК“ АД запорно съобщение с изх. № 22897, с което е наложен запор върху притежавани от жалбоподателя банкови сметки. Запорното съобщение е редовно връчено на 23.07.2020 г . като на основание чл. 508 от ГПК третото задължено лице е отговорило, че лицето не е клиент на банката.

През 2021 г. е извършено ново проучване на имуществото на длъжника, изпратено е и искане до НАП за издаване на документ съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Видно от справка с вх. № 23977/15.07.2021 г., имущество, срещу което да бъде насочено изпълнението, не е открито.

През 2022 г. е извършено ново проучване на имуществото на длъжника.

Приложена е справка вх. № 33689/02.08.2022 г. с данни за осигурените лица от подадени декларации по Наредба Н-13 към Кодекса за социално осигуряване и справка вх. № 33982/02.08.2022 г. за актуално състояние на всички/действащите трудови договори.

На 09.08.2022 г. са изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД и до „Уникредит Булбанк“ АД. И двете банки са отговорили, че Р. Я. С. не е техен клиент.

На 23.01.2023 г. са изпратени запорни съобщения до „Юробанк България“ АД и до „Централна кооперативна банка“ АД. И двете банки са отговорили, че Р. Я. С. не е техен клиент.

2

На 16.08.2024 г. е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, на което е отговорено, че длъжникът не е клиент на банката.

На 24.07.2025 г.е извършена справка за регистрирани трудови договори по които длъжникът е страна. Видно от приложения отговор (л. 65 от изп.д.), считано от 20.01.2025 г., Р. Я. С., е служител на Професионален футболен клуб „Левски“ АД.

Видно от справката на л. 68, осигурителният доход на длъжника от 22.07.2025 г. е 2 836 лева.

На 24.07.2025 г., е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД, както и съобщение за това до длъжника, получено от него на 06.08.2025 г. (л. 73), когато му е връчена и покана за доброволно изпълнение (л. 75).

С писмо от 29.07.2925 г., заведено при ЧСИ с вх. № 39530/06.08.2025 г., „Банка ДСК“ АД е уведомила ЧСИ на основание чл. 508 ГПК, че Р. Я. С. има открита разплащателна и спестовна сметка в банка. Посочено е, че е наложен запор по банковите сметки на длъжника, по една от която постъпват суми от възнаграждения за работа. Банката е заявила, че на основание чл. 446А ГПК, от постъпващото по сметка възнаграждение за работа, ежемесечно ще бъде предоставяна сума в размер на минималната работна заплата на разпореждане на титуляра, а запорът ще се изпълнява с горницата. Върху вземанията на длъжника няма други претенции.

На 06.08.2025 г., Р. Я. С. е представил по изпълнителното дело Удостоверение, издадено от НАП, в което е посочено, че длъжникът няма задължения.

На 26.08.2025 г. е депозирана жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Жалбата, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело е депозирана в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 2 ГПК, предвиждаща, че длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Следователно, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява правото на принудително изпълнение, разрешава то да бъде упражнено, овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието.

Изпълнителният лист от 22.10.2018 г., въз основа на който е било образувано изп.дело № 20188560401954, е издаден по НОХД № 1547/2013 г. на СРС. С изпълнителния лист, Р. Я. С. е осъден да заплати глоба в размер на 12 000 лева, разноски по делото в размер на 530 лева и държавна такса в размер на 10 лева за 3 издаване на 2 бр. изпълнителни листа. Изпълнителният лист е издаден в полза на Софийски районен съд.

Съгласно чл. 162, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;

2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;

След 01.07.2015 г. (след решение на ВСС) събирането на вземанията, установените със служебно издадени изпълнителни листове в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, се възлага от органите на съдебната власт на частни съдебни изпълнители. Съгласно чл. 163, ал. 4 ДОПК, в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

В настоящия случай, представеният изпълнителен лист удостоверява вземанията на взискателя, поради което и ЧСИ е бил длъжен да пристъпи към принудителното им събиране (доколкото не се твърди и не се установява доброволно такова). Макар че изпълнителният лист удостоверява публични държавни вземания, по силата на цитираните по-горе разпоредби, същите се събират от частен съдебен изпълнител, по реда на ГПК, след възлагане от съответния орган на съдебната власт – Софийски районен съд, каквото писмо за възлагане е представено по делото. Ето защо, удостоверението, издадено от НАП, в което е посочено, че длъжникът няма задължения, не установява, че изп.дело № 20188560401954 няма предмет – т.е. липсата на задължения на длъжника. Още повече, че Софийски районен съд – в полза на когото е издаден изпълнителният лист, изрично е заявил, че плащане по него няма.

С оглед на изложеното, възраженията на жалбоподателя, в тази връзки, са неоснователни.

Осъществявайки проверка за спазването на императивните правила, регламентиращи законосъобразното протичане на изпълнителното производство във връзка с обжалваното насочване на изпълнението на ЧСИ върху несеквестируемо имущество, респ. отказа на ЧСИ да вдигне запора, съдът не констатира допускането на нарушение на същите от съдебния изпълнител. Отказът на съдебният изпълнител, да извърши исканото действие, е правилен, а жалбата на длъжника срещу него, следва да се остави без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, които имат право да се удовлетворят за 4 вземанията си от него.

Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания. Според терминологията на ГПК всички имуществени обекти, които не са вещи (движими или недвижими) са вземания: паричните вземания, в т. ч. възнаграждението за труд и пенсия (частично несеквестируеми) и другите вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение (вземания за издръжка, социални плащания и др.); вземанията за предаване на вещи; наличните и безналичните ценни книжа; както и дяловете от търговски дружества.

Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част.

Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.

В цитираното ТР е посочено още, че несеквестируемият минимум е определен абсолютно в чл. 446 ГПК

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК , изпълнението не може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са до размера наминималната работна заплата, тъй като представляват несеквестируем доход. Съгласно ал. 2, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Според разпоредбата на чл. 446а, ал. 1 ГПК, несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

Когато лицето задържа несеквестируеми суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец, се приема, че то няма нужда от тях, за да оцелява и преживява нормално през съответния период, което има за последиц отпадане на законатата защита. Тези суми придобиват характер на спестявания, конто лицето може да си позволи да не изразходва за ежедневните си нужди, като по този начин те стават годен обект, върху който да се насочи принузително изпълнение.