Разпореждане № 8545 от 27.07.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8545 гр. София , 27.07.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно гражданско дело № 20211110139391 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "фирма" срещу М. В. ИВ., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за суми по договор за паричен заем № 241994, сключен на 12.05.2018г.

Със заявлението се иска присъждане и на сумите 241.39 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за обезпечаване на заема чрез поръчител, както и 65.00 лева - разходи за извънсъдебно събиране на вземането.

Съдът намира, че по отношение на така посочените суми заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:

Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.

Сключеният между М. В. ИВ. и "фирма" договор за кредит има характер на потребителски договор.

Търсената сума от 241.39 лева по него е за неустойка. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислена по този начин, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на 1 кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие.

Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази част.

В частта на заявената претенция за присъждане на сумата от 65.00 лева – разходи по събиране на вземането, съдът също счете, че то се основава на нищожна клауза отново по съображения, че дейностите по отчет на договорите е задължение на кредитора да положи грижата на добрия търговец при водене на делата си и начисляването на допълнителна такса за това е в нарушение на добрите нрави и също води до скрито оскъпяване на заема.

С оглед частичното отхвърляне на исковата претенция са и присъдените със заповедта разходи.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от "фирма", ЕИК ,,,, в частта относно сумата от 241.39 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за обезпечаване на задълженията по договор за паричен заем № 241994, сключен на 12.05.2018г., както и в частта относно сумата от 65.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по същия договор.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2