Решение № 270 от 02.03.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Варна, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20223100502273 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 58922/29.08.2022г., подадена от М. Й. В., ЕГН ********** срещу Решение № 2152/30.06.2022г., постановено по гр.д. № 11172/2021г. по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от М. Й. В. срещу П. Т. Г.а иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в паркиране на лек автомобил марка и модел „Сеат Ибиза" с peг. № ЕН 2998 КР в границите на ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, район „Одесос“; ОТХВЪРЛЕН е предявеният от М. Й. В., срещу З. Д. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне за негова сметка поставената метална, кована, портална врата между съседни поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КК на гр. Варна, район „Одесос“; и въззивникът - ищец е ОСЪДЕН да заплати на ответниците П. Т. Г.а и З. Д. Г. съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се излагат твърдения за необоснованост и неправилност на постановеното първоинстанционно решение. Сочи се, че съдът не е съобразил, че самото въздействие върху чужд имот съставлява нарушение на правото на собственост, защитимо с предявените искове по чл. 109 ЗС. Твърди се необоснованост на обжалваното решение, поради това че същото не е съобразено със събраните по делото доказателства, както и че ищецът никога не е твърдял, че иска да паркира собствен автомобил в незастроената площ от ПИ с идентификатор ***. Поддържа, че автомобилът на ответницата се паркира в пространството между сградата в имот с идентификатор *** и границата на имот с идентификатор ***, като така се засяга площта на 1 последния и създава пречки за извършване на означаване на границите между двата имота чрез поставяне от ищеца на лека, ажурна ограда между тях. По същество се моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите - П. Т. Г.а и З. Д. Г. са депозирали отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна. Оспорват се твърденията на въззивника, че на границата между двата съседни имота имало паркирани автомобили и поради това не можело да се извърши означаване на същата. Споделя се като правилен изводът на първоинстанционния съд, че с действията си ответниците не възпрепятстват по никакъв начин ищеца да упражнява правото си на собственост върху 1/3 идеална част от съсобствения му поземлен имот, като не е възможно в свободната незастроена площ от същия – 25,34 кв.м. да се паркира автомобил. Твърди се, че причината, която пречи на ищеца – въззивник да означи границата между двата съседни имота, като постави лека, ажурна ограда, не е сред наведените с исковата молба, а се състои в липсата на съгласие на останалите съсобственици на ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр.Варна за поставяне на такава ограда между двата поземлени имота. Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на М. Й. В., уточнена с молба представена в съдебно заседание от 19.04.2022г., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС както следва: срещу П. Т. Г.а с искане съдът да постанови решение като осъди ответницата да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в паркиране на лек автомобил марка и модел „Сеат Ибиза" с peг. № ЕН 2998 КР в границите на ПИ с идентификатор *** по плана на гр.Варна и иск предявен срещу З. Д. Г. с искане съдът да осъди ответника да премахне за негова сметка поставената метална, кована, портална врата между съседни поземлени имоти с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна /собственост на ответника/ и с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна /собственост на ищеца/.

Ищецът твърди, че с постановление за възлагане, вписано под № 172, дело № 1888, вх. per. № 10462/20 05.13г. на Служба по вписвания Варна е придобил правото на собственост за недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.Варна, ул. „Хан Крум" 42, ет. 3 и 4, заедно с 1/3 идеална част от дворното място, съставляващо ПИ с ид.*** по КК, в което е построена сградата. Излага, че между поземления имот, в който се намира сградата и неговия апартамент и съседният ПИ с ид.*** по КК няма обозначена и материализирана на място граница. По тази причина ищецът наел специализирана фирма, която извършва геодезични услуги, за да замери и определи точните граници между имотите, тъй като искал да постави лека, ажурна ограда между имотите.

2

През 2020г. възложил изработването на конструктивно становище за изработване на такава ограда и поискал от Община Варна, район „Одесос" да му бъде издадено разрешение за строеж за поставянето на такава ограда. Посочва, че бил уведомен, че може да постави ограда, но това фактически не се случило, тъй като ответниците заемали изцяло пространството между сградите в двата имота, използвайки го за да паркират автомобилите си - „Ситроен" с per. № В0079ВА, „Шкода" с per. № В0096ВА и „Сеат Ибиза" с per. № ЕН 2998 КР.Отделно от това посочва, че пред имота на ответниците била поставена портална врата, която засягала и поземления имот, в който се намира сградата с обекта на ищеца.

Твърди, че неколкократно е провеждал разговори с ответника Г. той и семейството му да преустановят паркирането на автомобилите си в незастроената част от ПИ с ид.

*** по КК, но това не се случило. Посочва, че това фактическо състояние продължава и понастоящем и то му създава пречки да ползва собствената си част от дворното място и да постави ограда между двата съседни имота. Моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците П. Г.а и З. Г. са депозирали отговори на исковата молба. Заявяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Излагат, че между имоти с ид. *** по КК и имот с ид. *** по КК никога не е имало ограда и до момента на закупуване на имота от ищеца през 2013г. не е имало проблеми между собствениците на двата съседни имота. Оспорват твърденията на ищеца, че са паркирали автомобилите си в ПИ с ид. *** по КК и посочват, че това не се налагало, защото собствения им ПИ с ид.*** имал място и площ за паркиране на автомобили на собствениците на жилищната сграда разположена в него. Не оспорват, че пред сградата в имота с ид. *** по КК на гр.Варна, откъм улица „Хан Крум" действително има портална врата, до която са изградени и две по-малки врати, но излагат, че те не навлизат в съседния имот. През порталната врата се влизало в имот с ид.***, а през двете по малки врати – в имот с ид. ***. Вратите били поставени от предишен собственик Т.Г. и от ответника Г. през 2005г. със съгласието на останалите собственици на жилища, разположени в двете сгради в двата поземлени имота.

Ответниците оспорват с поведението си да възпрепятствали ищеца да упражнява правото си на собственост и посочват, че причината ищецът да не може да постави ограда между двата съседни имота е липсата на съгласие на останалите съсобственици на ПИ с ид.

*** по КК. Ответницата П. Г.а посочва, че е собственик на лек автомобил „Сеат Ибиза" с per. № ЕН 2998 КР.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че М. В. притежава самостоятелен обект в сграда изградена в ПИ с ид. *** по КК на гр.Варна, както и 1/3 ид.част от самия поземлен имот, който е придобил с постановление за възлагане от 19.09.2012г. /влязло в законна сила на 03.10.2012г./, а ответникът З. Г. е съсобственик на ПИ с идентификатор 3

*** по КК на гр.Варна с адм.адрес: ул.“Хан Крум“ № 42, ет.3 и 4.

С нот. акт № 74, том 1, рег.№ 1542, дело № 66/2022г., на 19.05.2022г. ответникът З. Г. е придобил с договор за даР.е 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна.

С писмо изх.№ АУ042425ОД-001ОД на район „Одесос“ при Община Варна във връзка с искане на ищеца М. В. районната администрация го е уведомила, че не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0.60 м. в рамките на поземления имот.

От заключението на проведената по делото СТЕ, изготвено и поддържано в съдебно заседание от вещото лице Р. П. се установява, че между сгради с ид.*** и *** по КК по уличната регулационната линия е изградена масивна ограда от ковано желязо с метални колове, на която са монтирани 4 броя врати, едната от които е двойна портална за достъп с автомобили. Разстоянието от сградата в имот с ид.

*** до границата на същия имот със съседния имот с ид. *** е 2,36 м., а дължината на монтираните метални врати е 2,89 м., т.е е налице навлизане на изградената метална двукрилна врата в имота с ид. *** с 63 см.

От заключението на проведената СТЕ, изготвена от вещо лице-архитект Н.Н. се установява, че свободната незастроена плащ в ПИ № *** е 25,34 кв.м., а в ПИ № *** е 101,43 кв.м. Вещото лице посочва, че паркирането в ПИ № 671 е почти невъзможно, тъй като минималното изискване по Наредба № РД 020-2/20,12.2017г. за паркиране е 2,50 м., а понастоящем ширината на свободното място в ПИ № 671 е 2,35 м.

В хода на първоинстанционното производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите О.В.Н. и С.С.С.

От показанията на св.Николов се установява, че е собственик на жилище в сградата на *** ет.1, в която имот има и ищецът М. В.. Жилищата в сградата били със самостоятелни входове. Входът за жилището на ищеца бил от към улицата, а за входа на жилището на свидетеля се влизало в двора и се заобикаля до най-вътрешната му част, като за целта се използвала незастроената част от дворното място. Посочва, че не знае някой да е имал претенции за поставяне на огради между двата поземлени имота, нито е давал съгласие за това. Посочва, че в двора имало паркирани коли, но не знае на кого са точно. При нужда, със съгласието на З. Г. свидетелят паркирал в пространството между двата имота.

Свидетелят Славов посочва, че е собственик на съседен имот - поземлен имот № 672.

Посочва, че при строежа на сградата, в която се намира жилището на ищеца, тогавашният му собственик и З. Г. се споразумели да махнат старата ограда да поставят пред имотите си откъм улицата метални врати /общо 5 броя/, а пространството между сградите да покрият с бетон и плочки. Тези неща били изградени преди 15-16 години, със средства на праводателя на ищеца и ответника. В годините пространството между сградите било използвано и от бившия собственик на имота на ищеца за паркиране. Това място било използвано от всички собственици на самостоятелни обекти от съседния имот за пренасяне на багаж, включително 4 от ищеца, който си поставял колелото там. Незастроеното място около сградата, в която се намирал имота на ищеца било много тясно, около метър и ако се поставела ограда, нямало да може да се минава, там също не можело и да се паркира. Посочва, че е виждал паркирани коли в двора на З..

В хода на въззивното производство са събрани и показанията на св.К.Б.Е.. Същият посочва, че през 2020г. е сключил договор с М. В. /само с него, не и с другите съсобственици/ за поставяне на ограда тип мрежа между неговия и съседния имот. Посочва, че не е могъл да изпълни възложеното, тъй като на мястото, където минава границата между двата имота имало паркирани коли – шкода, сеат и ситроен.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: