Решение № 103 от 01.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Бургас, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хИ.ди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100501969 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Л. С. ,“Въкейшън реал Естейт“ ЕООД-гр.Несебър,О. З.,И. Б. ,Т. Л. ,А. Б.,Ф. Ш.,Т. С. , А. Д. ,Г.С. и Л. Г.,В. Ч.

,М. Ш.,У. М.,Г. В. , Г. С. ,А. К. ,Е. П. ,“Трио Еиндом „ООД,А. К. ,В. Л.,Е. П. , К.К.,А. Т. , К. К.,Р. Б.,“Нашият басейн „ и Д. Г. –всички ищци по гр.д. № 1420/2022 год. по описа на Районен съд-гр.Несебър ,собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост против решение № 373/29.08.2023 год. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени субективно съединените искове на въззивниците с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника В. В. Д. ,гражданин на *** *** ,род. 19** г. да заплати на ищцит суми ,представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,причинени от ответника като председател на УС на ЕС,ведно със законната лихва върху всяка сума ,начиная от предявяване на иско до окончателното й изплащане ,като ищците – въззивници са осъдена да заплатят на ответника и сторените от него разноски по делото .

1

Въззивниците ,чрез адвокатския си представител , изразяват недоволство от решението

, като считат същото за неправилно и необосновано,постановено при нарушение на производствените правила .

Сочи се на първо място ,че отговорността на ответника за вреди произтича от закона –ЗУЕС,Правилника за вътрешния ред ,решенията на ОСЕС,както и от обощото правилоно „да не се вреди другиму“.Првомощияга на управителя на ЕС са изрично посочени в чл. 23 ЗУЕС и съгл. чл. 23 ал. 3 от ЗУЕС той има ограничена представителна власт .Видно от представените протоколи от ОС на ЕС не са взети решения за изразходване от страна на председателя –ответник на изтеглените /наредени от него суми от сметката на ЕС.От заключението на назначените вещи лица не се установява изтеглените суми да са разходване за нуждите на ЕС,а в тежест на ответника е било да докаже ,че тези средства са изплатени за общи разходи и то ,за каквито е взето решение на ОСЕС.

За иска по чл. 45 ЗЗД /за да се установи ,че ответникът е причинил вреди / е достатъчно да се установи ,че е наредил преводи , или че е изтеглил в брой и се е разпоредил с общи средства на ЕС /което безспорно е било установено по делото / и то без да има право за това и съответно не в общ интерес на ЕС.Затова се счита ,че исковете следва да бъдат уважени /излагат се и подробни съображения за представените по делото доказателства във връзка с направените разходи от ответника /.Сочи се ,че първоинстанционният съд възобще не е изследвал въпроса за какво са били изтеглени и изразходени сумите от ответника и дали това е станало въз основа на решение на ОСЕС и в полза н ЕС,дали е било раход за текуща поддръжка и дали са били одобрени от ОС ,като по този начин е постановил неправилен съдебен акт .

Счита се на второ място ,че неправилно е била разпределена доказателствената тежест между страните .Така ,според въззивната страна ,в тежест на ответника е следвало да бъде възложено доказването ,че с изразходените ,изтеглените ,наредени от него средства ,са били изплатени общи разходи на ЕС и то за които е било взето решение на ОС,но ответникът ,макар да бил задължен да докаже фактите и обстоятелствата ,но които основава своите възражения ,не бил ангажирал доказателства ,че изтеглените суми са в изпълнение на решение на ОС за нуждите на цялата ЕС.Не става 2 ясно в какво точно се състои процесуалното нарушение на съда /тъй като се акцентира на липсата на представени от ответника доказателства /,но се цитира съдебна практика относно извършването на непълен или неточен доклад,в каквато хипотеза в случая не се намираме според настоящия съдебен състав.

На следващо място се оспорва извода на съда ,че поведението на ответника не е било противоправно ,като се излагат подробни съображения във връзка със становището на ищците по въпроса.Подробно се аналицират всички предпоставки на фактическия състав на непозволеното упреждане които в случая са налице според въззивниците ,поради което и исковите претенции следва да бъдат уважени изцяло.Посочва се и че няма съвпадение между претендираните по гр.д. № 1420/2022 г. на НРС суми с тези ,които са били присъдени по гр.д. № 434/2020 г. на НРС

Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново ,с което исковите претенции да бъдат уважени ,като бъдат присъдени на ищците и направените по делото разноски .

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК

В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият – ответник по делото ,через процесуалния си представител , оспорва въззивната жалба и счета ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати твърдяните нарушения .

Оспорва се твърдението за нарушение на процесуалните прави при докладванено на делото от първоинстанционния съд .Подчертава се ,че районният съд е изпълнил всички процесуални изисквания и правила ,видиран ив чл. 9 и чл. 10 ГПК ,като е осигурил на страните равна възможност да реализират продоставените им правила ,като е съдействал на страните да установят с всички допустими процесуални действия фактите ,които са от значение за решаване на делото .Излагат се подробни доводи относно спозване на задълженията на съда в съответствие с изискването на чл. 140 ГПК.В съответствие с разпределената от съда доказателствена тежест в тежест на ищците е възложено да установят настъпването на вредоносния резурлтат за всеки един поотделно ,претърпените имуществени вреди по размер ,изразяващи се в намаляването на средствата на етажните

3 собственици в резултат на разходването им не за нуждите на ЕС и причинната връзка между настъпването на вредата и поведението на ответника .В уточнението на исковата претенция по реда на чл. 143 ал. 1 ГПК са били изложени твърдения ,че ищците не претендират връщане на вноските на отделните етажни собственици за управление и поддръжка , а претендират суми като вреда в резултат на управлението на Д. като управител на ЕС.Същевременно поведението на ищцовата страна сочи именно претенции за връщането на вноските ,които отделните собственици са платили по сметка на ЕС,доколкото пред първата инстанция са били оттеглени исковете на Р. и Д. и са направени изменения на претенциите на Ч.

,С. и Б.,които са страни в производството по чл. 55 ал. 1 ЦЦД и са получили дължимите им се вноски за закупуване на имот ,които също формират сумата ,която се твърди ,че е нанесена като вреда на ЕС.

Излагат се доводи ,че доколкото ЕС не е правосубектна и не може да придобива самостоятелно и отделно от етажните собственици вещно право на собственост ,но разходването на средства на етажните собственици ,различни от формиращите нейния бюджет,не води до вредоносен резултат за ЕС ,в частност на ответниците етажни собственици не представлява вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД .Посочените средства никога не са формирали бюджет на ЕС и тяхното разходване не е довело до разлика между имущественото състояние на ЕС ,в частност – на етажните собственици преди и след твърдяното увреждане и следователно няма въобще причинена вреда .

Оспорват се претенциите на ищците ,заявени като намялаване на средствата на етажните собственици поради липса на предоставен отчет на Д. относно разходването на средства на ЕС и тегленето от банковата сметка в брой от управителя /сочи се ,че е установено по делото от многобройни доказателства ,че в сочения период ответникът в качеството си на управител на ЕС е извършвал действия по разпореждане с общи средства на ЕС ,с които е заплащал ежемесечните разходи за управлението и поддръжката на общите части на ЕС/.Подробно се анализират представените доказателства в тази връзка,включително приетите експертизи,свидетелски показания и протоколи от проведени ОСЕС.Счита се,че твърдението ,че изразходваните през процесния период средства не са в полза на ЕС е несериозно и неподкрепено от нито едно доказателство.За да са причинени вреди ,означава ,че ЕС е останала с неразплатени задължения към 27.07.2016 г.,доколкото 4 бюджетът на същата е лимитативно определен и част от него е изразходван още през 2015 г. за покриване на финансовия дефицит.Доказателства за такива липси ,които да са прераснали във вреда липсват и не се твърдят по делото .Напротив – от експертизата е било установено ,че преведените от етажните собственици средства за поддръжка по банков път са твърде близко до изразходваните ,а и след отстраняването на ответника като председател по сметка на ЕС“Сан Сити 3“ в Банка ДСК са останали налични средства около 24 000 лв.След отстраняването на ответника е приет и доклад на ревизионна комисия .Няма твърдения от ищцовата страна ,че през процесния период общите части на ЕС са останали без поддръжка или с неразплатени задължения .Няма и решение на ОС,гласувано от отделните етажни собственици ,че с бездействието си ответникът като председател на УС е нанесъл вреда на ЕС,или на нейни отделни членове ,и на ищците по настоящото производство .Всичко това правилно е преценено от районния съд ,който е стигнал до единствения логичен извод ,че в конкретния случай не е установено поведение /действие или бездействие 8на управителя Д.,което да е противоправно и да е довело до намаляването на средствата на ЕС,в частност на етажните собственици – ищци,от което поведение да са възникнали твърдяните вреди –средствата общо на всички да са намалели като разходвани не за нуждите на ЕС.

При евентуалност /ако се приемат преенциите за основателни / се оспорва правото на част от ищците да претендират вреди ,доколкото към момента на настъпването на увреждането същите не са били собственици на обекти в процесната ЕС,като подробно се изброяват тези ищци.При евентуалност се оспорва и размера на вредата ,претендирана от всеки от ищците ,доколкото се търси процентно съотношение съобразно ид.части в общите части на сградата .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .

Бургаският окръжен съд, след като обсъди становищата на страните, извърши собствена преценка на събраните доказателства и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното.

По делото не се спори, а и това се установява от представените доказателства , че ищците са придобили самостоятелни обекти, в режим на 5 етажна собственост, находящи се в жилищен комплекс „Сан Сити 3“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, град Несебър –Етажна собственост „Сан сити 3“.

Страните не спорят по факта, че ответникът В. Д., който също притежава самостоятелен обект в посочения комплекс, е изпълнявал функциите на Председател на Управителния съвет на ЕС за периода от 08.08.2013 г. до 01.07.2016 г. Това обстоятелство се установява и от Уведомително писмо изх. № 94-00-653Н1 от 22.08.2013 г. на Община Несебър, и приложено към него уведомление по чл. 46б от ЗУЕС.

Етажната собственост е била управлявана чрез Общо събрание и Управителен съвет, като същата е била регистрирана в Община Несебър с първоначална регистрация 2010-К-Н 55 на основание Протокол от ОС на ЕС, проведено на 03.06.2013 г. /Уведомително писмо изх. № 94-00-46841 от 28.06.2013 г. на Община Несебър./

От удостоверение на Банка ДСК ЕАД, клон Несебър се установява, че Етажната собственост е титуляр на банкова сметка, открита в същата банка с IBAN : *********************** и издадена към нея дебитна карта на името на В. Д.. С цитираното удостоверение, банката е удостоверила, че в периода от 26.08.2013 г. до 01.07.2016 г. единствено ответникът В. Д. е имал право да се разпорежда със сметката на ЕС.

По делото са представени и приети като доказателства протоколи от проведени Общи събрания на ЕС „Сан Сити 3“ от следните дати: Протокол №1/03.06.2013 г.; Протокол № 2/08.08.2013 г.; Протокол от 26.08.2013 г., Протокол № 4/28.07.2014 г. ; Протокол № 5/29.07.2015 г.; Протокол № 6/27.07.2016 г. , както и Протокол № 7 от 13.07.2017 г.