Решение № 2384 от 13.07.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 2384 12.07.2020 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17567 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът И.М.И.,

ЕГН: **********,***, офис 3, чрез пълномощник адв. С.В., е предявил против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, по което е оправдан, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2017 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено, че на 21.10.2015 г. в наследствената къща на ищеца в село ***се извършило претърсване и изземване, като на тавана били намерени листа и стръкове, за които полицаите твърдяли, че били марихуана. Растенията били иззети, а ищецът се отвел в полицейското управление в гр. ***, където бил разпитан и обвинен в извършването на тежко престъпление. През това време ищецът бил кандидат за общински съветник за престоящите местни избори. Материалите по разследването били изпратени в гр. София, като по случая се образувала прокурорска преписка №

18378/ 2015 г. по описа на СГП, за престъпление по чл. 354а ал. 1, изречение първо, предложение четвърто от НК. По ДП № 356/ 2015 г. на СО при СГП на 17.02.2016 г. на ищеца било повдигнато обвинение, внесено в съда, по което се образувало н. о. х. дело № 1421/ 2016 г. на СГС, 22 състав, НО, по което след проведени четири съдебни заседания, на 24.11.2016 г. била постановена оправдателна присъда. Срещу нея се внесъл въззивен протест от прокуратурата, като по случая се образувало В. н. о. х. дело № 66/ 2017 г. на САС, 5 с-в, НО, по което с решение от 09.05.2017 г. първоинстанционната присъда била потвърдена.

През време на процеса ищецът бил подложен на силен страх и стрес от несправедливо осъждане. В случая били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Държавата по ЗОДОВ. Ищецът живеел и работел в малко населено място, където всички се познавали. При претърсването в имота му присъствали поемни лица от селото, както и кметът. Всички променили отношението си към него и го гледали като престъпник. Поради местоработата си- водопроводчик към ВиК обслужвал различни населени места и бил познат на хората, като делото му навредило в работата. Ищецът се ползвал с добро име в обществото, бил издигнат за кандидат за общински съветник. Обвинението му било отразено в медиите и централните новини. В следствие на изживения стрес посещавал лекар- психиатър и му било назначено медикаментозно лечение. Моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от оправдателната присъда. Претендира и разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл.

131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска. Твърди, че не били ангажирани доказателства за това, че ищецът бил претърпял неимуществени вреди.

Независимо, че отговорността по ЗОДОВ била обективна, в тежест на ищеца било да установи своите вреди, техния размер и наличието на причинна връзка. В случая действията на органите на прокуратурата били законосъобразни, като обвинението било повдигнато във връзка с надлежно събрани доказателства. Освен това, тук можело да намери и приложение нормата на чл. 5 от ЗОДОВ, защото увреждането се дължало на изключителната вина на пострадалия, който със своето противоправно поведение сам дал повод за наказателното преследване. В случай на алтернативност се посочва, че размерът на претенцията за обезщетение за неимуществените вреди бил прекомерно завишен с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика. Спрямо лицето била взета най- леката мярка за неотклонение, без да имало други процесуални мерки за принуда. Възразява се и относно началният момент на претенцията за лихва за забава, който следвало да бъде от влизане в сила на присъдата. Твърди се, че във връзка с публикацията в медиите, прокуратурата не била дала изявления по случая и не следвало да отговаря за статиите. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца. В с.з. моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено н. о. х. дело № 1421/ 2016 г. на СГС, 22 състав, НО, по което с присъда от 24.11.2016 г. ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. По въззивен протест на прокуратурата е образувано В. н. о. х. дело № 66/ 2017 г. на САС, 5 с-в, НО, по което с решение от 09.05.2017 г. първоинстанционната присъда била потвърдена.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 28.01.2020 г.). Св. С.Т.П.- приятел от години на ищеца, посочва, че той работел към ВиК и бил търсен като добър майстор в района. В стара наследствена къща на тяхното семейство открили канабис и го обвинили за това, дори случаят се отразил по медиите. Ищецът тогава бил кандидат за общински съветник на местните избори. След това вече не ходел да играе карти с приятелите си, излязъл му прякор „канабиса“, майтапели го заради това.

Историята се разчула и в съседните села. Разделил се с приятелката си и още бил ерген. Св. Т.М.К.- приятел на ищеца, заявява, че той бил уважаван сред хората, отговарял за водоснабдяването на селата от региона и всички го познавали. Бил арестуван, след това спрял да се събира с приятелите си, коренно се променил, разделил се с приятелката си. По време на делата се носел слух, че се занимава с отглеждане на марихуана, после в селото се разбрало, че е оправдан. Бил кандидат за общински съветник, но след случая го отстранили. Случаят бил отразен и в медиите.

Приложени са решение на ОИК- *** за регистриране на ищеца като общински съветник в листата за изборите на 25.10.2015 г., както и удостоверение за регистрация на кандидата.

Представени са още и извлечение от брой 248 от 23.10.2015 г. на вестник „Марица“, съдържащо статия по отношение на ищеца със заглавие „Пипнаха бъдещ съветник с марихуана“, както и извадка от електронното издание на медията на статия със заглавие „Кандидат за съветник отглежда марихуана“.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.

354а ал. 1, изречение първо, предложение четвърто от НК, по което той обаче е бил оправдан на две съдебни инстанции. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото са разпитани двама свидетели- приятели на ищеца, във връзка с емоционалното му състояние, които посочват, че обвинението му се отразило негативно- бил притеснен, самоизолирал се, преустановил контакти с приятели, накърнен бил обществения му авторитет. Показанията на свидетелите потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, стрес, проблеми в общуването и т.н. В случая обаче е необходимо да се установи, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици.

Последиците от незаконното обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (преустановяване на контакти, самоизолация, раздяла с приятелката и т.н.), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор и не всички негативни последици се дължат само да незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но от гласните доказателства се установява само, че лицето преустановило контакти с приятелките си, както и, че случаят се разчул в селото и околността, където той бил познат. Не се установява някакво силно отрицателно отношение от страна на околните, дори подмятанията на компанията по карти по негов адрес били „на майтап“. Не се доказа, че авторитетът му е бил сринат или, че той е сериозно пострадал, нито, че че хората са се отдръпнали от него и макар да се е разбрало за повдигнатото му обвинение сред съселяните му, никой не го е обвинявал, нито пък те са го избягвали, напротив-той се е самоизолирал. Изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяната в неговото ежедневие за период малко повече от една година, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението.

Макар и в исковата молба да е посочено, че ищецът посещавал психиатър и му било назначено медикаментозно лечение, по делото не е представена медицинска документация в тази връзка, за да се изследват тези факти, нито пък са събирани доказателства за медицинското му състояние. В този смисъл не може да се приеме, че обвинението е предизвикало някакво влошаване на здравето на лицето или пък, че е оказало вредно влияние в тази насока.