Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260025 от 11.11.2020, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 62/2020
Вид
Решение № 260025
Подписан
11.11.2020
В сила
11.11.2020
Състав
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА НИНОВА, ЯНИКА ТЕНЕВА БОЗАДЖИЕВА, БОРЯНА КРАСИМИРОВА ГАЩАРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер единадесети ноември Година 2020

София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен състав На осми юни Година 2020

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕДЯЛКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:

1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

2.

БОРЯНА ГАЩАРОВА

Секретар Спасина Иванова

Прокурор Снежана Торбова

Като разгледа докладваното от съдията Николова

В.н.о.х. дело № 62 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв. И.Ж. – защитник на подсъдимата Г.Х.Б. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 127/19 г. по описа на Районен съд – С..

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата Г.Х.Б. за виновна по повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 НК, за което ѝ е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Подсъдимата е осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на гражданския ищец Н.Г.В. сумата в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от деня на увредата – 23.08.2017 г., както и да ѝ заплати сумата в размер на 1 000 лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. На подсъдимата са възложени разноските по наказателното производство.

Недоволна от присъдата е останала подсъдимата и нейния защитник, който в срока по чл.

319, ал. 1 НПК е подал жалба. С жалбата и допълнителното писмено изложение към нея, се предявява искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невинна по повдигнатото ѝ обвинение и да се отхвърли изцяло предявения граждански иск. Това искане се поддържа с довод за недоказаност на обвинението, като в тази връзка се твърди, че първият съд е изградил своите фактически констатации и изводи, поставени в основата на извода му за виновността на подсъдимата, на базата на показанията на пострадалата и на свидетелите А. Д., А. Д. и И. Б., без да отчете, че показанията на свид. А. Д. са вътрешно противоречиви и нелогични, а показанията на останалите двама свидетели представляват производен доказателствен източник, непотвърден от други обективни данни. Като недостатък в процесуалната дейност на първия съд е посочено несъбирането на съдебномедицинска експертиза, извършена в хода на досъдебното производство, значима за изясняване на въпроса относно вида и характера на причинените на пострадалата телесни увреждания и механизма на причиняването им. На следващо място се поддържа, че не е изяснен въпроса относно средството, с което се твърди подсъдимата да е нанесла удари на пострадалата, като по този въпрос мотивите на първия съд са останали неясни. Твърди се още, че фактическите изводи на съда са изведени въз основа на ненадлежни доказателствени източници, каквото е вещественото доказателства – забрадка, представена от пострадалата в съдебното заседание пред първия съд.

С изложените доводи, при условия на евентуалност се поддържа искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения, съставляващи липса на мотиви.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С.о.п. оспорва жалбата и взема становище да се потвърди присъдата. Счита, че първият съд е направил коректен анализ на събраните доказателства, а доводите в жалбата за наличие на вътрешни противоречия в показанията на свид. А. Д. са неоснователни. Сочи, че тази свидетелка е станала очевидец на отправените заплахи от подсъдимата към пострадалата и е сигнализирала на тел. 112 за инцидента, а състоянието на пострадалата след инцидента е възприето и от пристигналите на място полицейски служители. Прокурорът счита, че определеното от първия съд наказание е справедливо.

Частният обвинител и граждански ищец Н.В. моли да се потвърди присъдата.

Пред въззивната инстанция в качеството на защитник на подсъдимата се явява адв. Г.

Ценов, който поддържа подадената въззивна жалба с доводите, изложени в нея.

Подсъдимата

Г.Б. поддържа доводите на своя защитник, отрича въобще да е виждала пострадалата на инкриминираната дата.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства е установено следното:

Подсъдимата Г.Х.Б. и пострадалата Н.Г.В. ***, на една и съща улица, като къщите им се намират близо една до друга. Отношенията между тях са влошени от чести спорове за пасища – кой къде да пасе животните си, често се случва двете да влизат във вербални конфликти с размяна на забележки и обиди.

На 23.08.2017 г. пострадалата Н. В. пасяла животните си /крава и теле/ в ливада, находяща се в м. „П.“, в землището на с. П.. Ливадата, където пострадалата отвела животните си на паша, се ползвала от подсъдимата /показанията на свид. А. О./. Около 10,30 ч. при нея отишла подс. Г. Б., която носела в ръце дървена тояга/дръжка от земеделско сечиво с дебелина 3-4 см. С приближаването си тя се развикала към пострадалата В. защо пасе животните си на това място. В. не искала да се кара с подсъдимата и затова ѝ обърнала гръб. В този момент подсъдимата започнала да ѝ нанася удари с тоягата най-напред по главата и след това по цялото тяло, като ѝ казала:

„Ще те убия! Ще те ликвидирам като човек и ще те заровя в гюбрето!“. От ударите лицето и главата на пострадалата В. били обляни с кръв.

В това време покрай тази местност минавала с колелото си свид. А. Д., чието внимание било привлечено от виковете. Тя чула словесните заплахи, отправяни от подсъдимата към пострадалата и видяла как подсъдимата нанася удари с дървена тояга на пострадалата, но не посмяла да се намеси, а по телефона си подала сигнал за инцидента на тел. 112.

Междувременно пострадалата В. успяла да избяга и тръгнала към дома си, била уплашена, а подсъдимата останала на ливадата. На път за вкъщи пострадалата била забелязана от свид. А. Д., който видял и кръвта по нея. През това време пристигнали и полицейски служители – свидетелят Б. и Д.. Пострадалата им разказала за случилото се, била с раздърпани дрехи, уплашена и по нея имало кръв. Пострадалата била откарана от свой съсед в отделението за спешна медицинска помощ в гр. С., където обработили раните по главата и тялото ѝ.

Към момента на извършване на деянието подсъдимата Г.Б. е била на 72 години, а пострадалата Н.В. – на 65 години.

Подс. Б. е с основно образование, вдовица, пенсионер и не е осъждана, ползва се с добро име в селото.

Изложената фактическа обстановка, установена идентично и от първоинстанционният съд, се припокрива изцяло с фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се доказва от събраните и проверени в хода на проведеното пред първия съд съдебно следствие, доказателства и доказателствени източници. Първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата.

Първият съд е дал правилна оценка на събраните гласни доказателствени източници, които е обсъдил детайлно, в съответствие на действителното им съдържание без да допуска извращаването им.

Правилно първият съд е дал вяра на показанията на пострадалата свидетелка, която последователно и в детайли пресъздава възникването и развитието на инцидента и всички значими обстоятелства, при които се е случил. Пострадалата В. е конституирана като частен обвинител и граждански ищец в съдебното производство, което предполага нейната заинтересованост от изхода на делото, но това не следва да се отчита като безусловно основание, дискредитиращо нейните свидетелски показания. Това обстоятелство изисква показанията ѝ да бъдат подложени на внимателен анализ и съпоставени с останалите доказателствени източници, след което да се прецени тяхната обективност и достоверност. В настоящият случай, за да постави в основаната на своите фактически констатации и изводи показанията на пострадалата, районният съд ги е проверил и анализирал внимателно, отделно и във връзка с останалите доказателствени източници. Правилно показанията на пострадалата са оценени като последователни, без вътрешни противоречия, логични и напълно кореспондиращи с показанията на свидетелите А.

Д., А. Д. и И. Б., като последните трима са възприели различни етапи от развитието на конфликта между подсъдимата и пострадалата, но съпоставени, напълно кореспондират помежду си.

Правилно първият съд е дал вяра и на показанията на свид. А. Д.. Няма никакво сериозно основание, което да внася съмнение в достоверността на показанията на тази свидетелка. Напротив, показанията ѝ са последователни, без никакви вътрешни противоречия и логични, в достатъчна степен конкретни и в детайли кореспондират на показанията на свидетелите А. Д. и И. Б. относно времето и мястото на инцидента, състоянието на пострадалата непосредствено след него; кореспондират напълно на показанията на пострадалата.

Напълно неоснователни са твърденията във въззивната жалба за непоследователност и противоречивост в показанията на свид. А. Д.. Не е вярно твърдението, изложено във въззивната жалба, че свидетелката е била „на около 500 м от случващото се между В. и Б.“. В показанията на тази свидетелка, събрани при разпита ѝ, проведен в хода на съдебното следствие, и ползвани при постановяване на присъдата, тя не е съобщавала такова обстоятелство. Във въззивната жалба защитата очевидно превратно тълкува показанията ѝ, като им придава смисъл какъвто в действителност те нямат и в тази връзка следва да се отбележи, че свид. А. Д. в действителност разказва, че от пътя, по който се е придвижвала с колелото си, не е могла да види какво се случва, но е чула виковете и след като се приближила, вече бутайки колелото си и прикривайки се около шубраци, се озовала на около 10-15 м от двете жени, които се карали и от това място ясно е видяла и разпознала кои са двете жени, възприела е действията им и думите им непосредствено. Като цяло показанията на тази свидетелка са напълно логични и последователни, тя пресъздава лично възприетите от нея факти относно нанесения побой от подсъдимата на пострадалата; относно средството, с което подсъдимата е нанесла удари на пострадалата; относно думите, които е изрекла подсъдимата към пострадалата и относно развръзката на конфликта, пристигането на полицейските служители и отвеждането на пострадалата в болнично заведение, поради което първият съд основателно ги е кредитирал.

Защитата очевидно неправилно интерпретира като производни показанията на свидетелите А. Д. и И. Б.. Няма спор, че тези свидетели не са били очевидци на инцидента, протекъл между двете жени в ливадата, поради което показанията им не съставляват източник на преки доказателства за този конфликт, но съдържат преки доказателства, касаещи развръзката на конфликта и състоянието – физическо и психическо – на пострадалата непосредствено след инцидента, протекъл в ливадата, и в тези им части напълно кореспондират помежду си, кореспондират и на показанията на пострадалата и на свид. А. Д..

По делото са събрани достатъчно по обем и съдържание преки доказателства, подкрепящи обвинителната теза и това са показанията на пострадалата и на свид. Анка Даганова, която не е била очевидец на възникването на инцидента, но лично и непосредствено е възприела същинското му развитие – нанасянето на удари от подсъдимата на пострадалата и отправените от подсъдимата към пострадалата заплашителни думи, които са релевантните за изясняването на делото обстоятелства от гледна точка на повдигнатото обвинение, предмет на делото.

Пак по повод доводите в жалбата следва да се отбележи, че по делото не са събрани показанията на свидетел с имена Р. Д.. Вероятно се има предвид свидетеля Г. С. Д., който безспорно не е очевидец на инкриминираното деяние, но неговите показания установяват данни за влошените взаимоотношения между подсъдимата и пострадалата и характеристични данни за двете и в тази насока са възприети и интерпретирани от първия съд.