Решение № 83 от 01.07.2026, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- Гражданско дело 81/2026
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 01.07.2026
- Състав
- Илияна Росенова Ферева - Зелева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.3, ал.2 · Закон за пътищата
- чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. Девин, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20265410100081 по описа за 2026 година
Производството е образувано по предявен иск, с правно основание чл.410, ал.1, т.2 Кодекс за застраховането, във връзка с чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д. Б. № **, представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и от изпълнителния директор К. С. В., чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Д. против Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. М. № *, да заплати сумата от 462.61 евро или левова равностойност 904.77 лева, представляваща главница за дължимо застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски с регресна претенция, ведно със законна лихва върху главницата 462.61 евро от датата на депозиране на исковата молба 29.12.2025г. до датата на окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 180.39 евро или левова равностойност 352.81 лева за периода 28.12.2022г. до 28.12.2025г. Моли съда да присъди сторените разноски.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на 04.06.2020г. по път III - 866 (част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на Смолянска и Пловдивска област), при 50+800 км. посока на движение в близост до с. Л. (след тунела), при преминаване при необезопасен участък с паднала скална маса на пътното платно, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), с лек автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 400” с ДКН № ****, собственост на „В.-клон П.” ЕООД, управляван от В. Н. Г.. Нанесени са материални вреди на описаното МПС, като е увредена предна дясна гума и джанта. Съгласно приложената Служебна бележка с № 252000-2605/05.06.2020г., лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 400” с ДКН № **** преминава през необезопасен участък с паднала скална маса на пътното платно. Съгласно описанието от органите на Министерство на вътрешните 1 работи (МВР), процесният автомобил се е движел правомерно в своята пътна лента в района на III - 866, на 50км.+800м., до с. Л., община Девин, област Смолян и при разминаване с друго ППС в района на съществуващо свлачище, което е затворило частично дясната пътна лента на пътя в посока към с. М., поради внезапно паднал камък на пътното платно е причинена материална щета на автомобила - срязана предна, дясна гума. Тъй като автомобилът не е бил в движение, същият е превозен с пътна помощ и описаната повреда е констатирана от дежурен екип в Звено „Пътен контрол” при РУ-Девин. За процесното МПС, с марка „Мерцедес ГЛЕ 400” с ДКН № **** е бил сключен застрахователен договор за застраховки „Каско” и „Злополука” със ЗАД „А.”, Клауза - „П“ - Пълно Каско, с полица № 0306X0544679 и период на застрахователното покритие 04.03.2020г. - 03.03.2021г. След събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС от 05.06.2020г. и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, е образувана в застрахователното дружество ликвидационна преписка (щета) № 26020030102307, по която има изплатено застрахователно обезщетение, в общ размер на 904,77 лева, ведно с ликвидационните разноски в размер на 10,00 лева по щетата, като са направени две плащания - на 17.02.2021г. с платежно нареждане с № П23447518 към „В.-клон П.” ЕООД за сумата от 566,98 лева и на 08.11.2022г. с платежно нареждане с № PL30661273 за сумата от 327,79 лева към автосервиза, отстранил вредите по възлагане и за сметка на ЗАД „А.“.
Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „А.” е настъпилото застрахователно събитие по клауза „П” от Общите условия на сключения застрахователен договор. С плащането на застрахователното обезщетение, ЗАД „А.” е изпълнил задълженията си по договора за имуществено застраховане, а именно да изплати одобреното по щетата застрахователно обезщетение. С плащането на дължимите суми ЗАД „А.” е изпълнило задължението си в качеството на застраховател по застраховка „Каско” и „Злополука” на МПС да покрие щетите, причинени на увреденото МПС и на основание чл.410, ал.1 КЗ, във връзка с чл.49, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД, ЗАД „А.” има право да получи обезщетение до размера на изплатената сума. ЗАД „А.”, в качеството си на застраховател, встъпва в правата на увредения по силата на факта, че е изплатило застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниква регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения) са причинили имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 400” с ДКН № ****.
Моли съда да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД сумата от 462.61 евро или левова равностойност 904.77 лева, представляваща главница за дължимо застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски с регресна претенция, ведно със законна лихва върху главницата 462.61 евро от датата на депозиране на исковата молба 29.12.2025г. до датата на окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 180.39 евро или левова равностойност 352.81 лева за периода 28.12.2022г. до 28.12.2025г., както и направените съдебно – деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор, в който поддържа, че Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София (АПИ), не е собственик на процесния участък от път III-866, при км 50+800. Собственик на участъка от път III-866 след км 50 +553 до км 66+857 е „Националната електрическа компания" ЕАД гр.София (НЕК). Участъкът от път III - 866 Д. М. при км 50+800, попада в обхвата на обект: "Изместване на съществуващ път III - 866 (стар III - 868) Д. - М. с дължина 19,955 км., който е реализиран и финансиран от възложителя „Национална електрическа компания" ЕАД (НЕК ЕАД). По време на строителството, съгласно решение, отразено в Протокол № 700/10 от заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура", движението на ППС по направлението Д. - М. и обратно, в участъка от републикански път III - 866 от км 50+553 до км 66+857 се осъществява по трасето на обект "Изместване на съществуващ път III - 866 (стар III - 868) Д. - М. с дължина 19,955 км.", поради предстоящо завиряване на язовир „Ц. к." и спиране на движението по старото трасе на пътя Д. - К., в участъка от гр. Д. до с. М., попадащ в заливаемите територии на язовира. С Разрешение за ползване изх. № СТ-05-1628 от 09.11.2012г. обектът е въведен в експлоатация и от тогава до настоящия момент възложителят - НЕК ЕАД не е прехвърлил строежа за стопанисване от Агенция „Пътна инфраструктура". По тази причина към днешна дата участъкът не е включен в Списъка на републиканската пътна мрежа, която съгласно Закона за пътищата се стопанисва и поддържа от Агенцията. За осигуряване проходимостта на трасето, на 23.12.2014г. е сключено Споразумение между АПИ и НЕК ЕАД, съгласно което ангажимент на Агенцията, респективно на ОПУ-Смолян е зимното поддържане на участъка, а всички дейности по текущ ремонт и поддържане през летния сезон, в това число наличната вертикална пътна сигнализация, са ангажимент на НЕК ЕАД. Във връзка с гореизложеното счита, исковата претенция за недопустима, тъй като АПИ не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Прави изрично възражение в тази насока.
По същество искът е неоснователен, тъй като няма причинна връзка между противоправното бездействие на служителите на Агенция „Пътна инфраструктура" и настъпилият вредоносен резултат за ищеца, както се твърди в исковата молба. Посочените с исковата молба твърдения, в частта си относно механизма на причиняване на съставомерната вреда, доколкото в тази си част е съставена по данни на водача на увреденото МПС, не се ползва с обвързваща сила досежно обстоятелствата на причиняване на вредите, които в рамките на ангажиране на имуществена отговорност следва да се докажат съобразно правилата на доказването с пълно и главно доказване от страната, която черпи права от тези обстоятелства - ищеца по главния иск. От представените с исковата молба доказателства е видно, че за настъпилото на 04.06.2020г. ПТП, при което са причинени вреди на - лек автомобил, е била издадена Служебна бележка с УРИ: 252000-2605/05.06.2020г. от органите на РУ на МВР - Девин, съгласно Наредба № 1з-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.
Служебната бележка има характера на официален свидетелстващ документ и 3 се ползва с обвързваща съда формална сила единствено за обстоятелствата, възприети лично от съставителя на акта /в конкретния случай съставителя не посетил произшествието и не е направил оглед на процесния автомобил/. Тъй като съставителя на Служебната бележка, не е пряк свидетел на вредоносния инцидент, в частта си относно механизма на причиняване на съставомерната вреда, доколкото в тази си част е съставен по данни на водача на увреденото МПС, той не се ползва с обвързваща сила досежно обстоятелствата на причиняване на вредите, които в рамките на ангажиране на отговорността следва да се докажат съобразно правилата на доказването с пълно и главно доказване от страната, която черпи права от тези обстоятелства - ищеца по главния иск. Също така, в служебната бележка издадена от органите на РУ на МВР - Девин, не се сочи метеорологичните условия, скоростта, с която се е движел автомобила по време на произшествието, както и наличието на насрещно движещ се автомобил, относно възможността да бъде избегнато произшествието, както и други съществени фактори, Всички обстоятелства, около възникването на пътно-транспортното произшествие, в иска на ищеца се основават единствено на твърденията на водача на увредения автомобил, който е заинтересувано лице съгласно чл.172 ГПК и в случая е нормално да твърди обстоятелства, които изключват неговото виновно поведение. По представените от ищеца писмени доказателства: оспорва размера на посочените вреди. Не съставлява доказателство за размера на настъпилите вреди опис - заключение, опис на щетите, доклад по щета и калкулация по претенцията, представени към исковата молба. Това са твърдения на ищеца в процеса, които сами по себе си подлежат на доказване. Други доказателства ищеца не ангажира за установяването на тези факти, които са правопораждащи по отношение на правото на ищеца да получи претендираните суми. Уврежданията по автомобила, за които ищецът претендира, могат да се дължат на сочената от него причина, но могат да се дължат и на друг фактор, което съмнение не е елиминирано с посоченото доказване.
В съдебно заседание ищецът, чрез юрисконсулт А. Д. поддържа иска по съображения, че от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на вещото е безспорно, че причинно следствената връзка между уврежданията на процесното МПС и механизмът на ПТП-то са свързани с преминаването на МПС-то през необезопасен участък на пътя.
Моли съда да го уважи в предявения размер на главницата 462.60 евро и на мораторна лихва 180.39 евро, заедно с направените разноски по делото за депозит за АТЕ и за призоваването на свидетел, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер 200.00 евро.
Ответникът, чрез юрисконсулт С. М. изразява писмено становище, с което оспорва иска като недопустим поради липса на пасивна материалноправна легитимация на Агенция „Пътна инфраструктура“. При условията на евентуалност - да отхвърли иска като неоснователен и недоказан или да приеме наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да намалите размера на евентуално присъденото обезщетение.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното: