Решение № 83 от 17.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава И.

Величка Цанова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ан. Хр. М. като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601016 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 04.06.2021 г.на СГС,НО,28 състав по НОХД № 3347/20 год.подс.А. Б. П. е признат за невиновен в това, на 09.09.2019 год. в гр.***,в жилище,находящо се в ж.к.“***“,бл. ***,вх.В,ет.2,ап.41,при условията на опасен рецидив,да е държал с цел разпространение,без надлежно разрешително,високорискови наркотични веществаамфетамин с нето тегло 8.54 гр.,с процентно съдържание на активен компонент 2.8 % на стойност 256.20 лв.,поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.354а,ал.2,т.4,алт.1,пр.4 във вр. с чл.29,ал.1,б.“б“ от НК.На основание чл.53,ал.2,б.“а“ от НК са отнети в полза на Държавата иззетите при извършения с протокол от 09.09.2019 год. оглед на местопроизшествие наркотични вещества.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от СГП и допълнение към него с доводи,че е неправилна.Прокурорът твърди,че приетата от съда фактическа обстановка по същество се различава от тази,изложена в обвинителния акт само относно и единствено в частта за самоличността на лицето,което е упражнявало фактическа власт върху процесните наркотични вещества.Приема за безспорно установено,че на инкриминираната дата и мястоапартамент,ползван от подсъдимия и неговият баща Б.П.,са били разположени наркотични вещества-амфетамин на стойност 256.20 лв.Позовава се на показанията на св.Ш.,К. и Р.,според които и двамата са осъществявали дейност по разпространяване на наркотични вещества,които са съхранявани в ползваното от тях жилище.Оспорва изводите на първия съд 1 относно доказателствената обезпеченост на факта,че инкриминираните наркотични вещества са били държани именно от подсъдимия,като подчертава,че за извършването на това деяние не се изисква субектът да е в непрестанен допир до предмета на държане,а единствено да упражнява фактическа власт върху него,респ. обстоятелството,че подс.П. не е бил в жилището към момента на изземването,не изключва същият да е държал процесните забранени субстанции.Намира за доказателствено обезпечен извода,че фактическата власт върху наркотичните вещества е била упражнявана от лице,обитател на посоченото жилище,а от показанията на св.Р. приема за установено,че по време на извършеното претърсване и изземване,в непосредствена близост до жилището се е намирал подс.П.,който е търсел начин да влезе в него и да вземе останалите там наркотични вещества,които е държал.Посочва,че доказателства за държане на тези вещества от неговия баща ,не са налични,както няма и такива,че са били на друго,неустановено лице.С оглед на това счита,че съдът е извършил неправилен доказателствен анализ ,като е приел,че показанията на св.Р. не са достатъчни да разрешат спорния момент по делото-от кого са държани установените на инкриминираната дата наркотични вещества и така е достигнал до неправилни изводи относно степента на доказаност на повдигнатото обвинение.На следващо място изтъква,че съдът сам се е поставил в невъзможност да затвърди убеждението,като е заличил от списъка на лицата за призоваване св.Б.П. с мотиви,че същият би могъл да откаже да даде показания.Не оспорва,че последният е от кръга на лицата,които могат да откажат да свидетелстват,но това е негово право,от което би могъл и да не се възползва,като се имат предвид дадените от него показания на досъдебното производство,макар и неинформативни относно посочения спорен момент по делото.С оглед на така изложеното прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова,с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на САП поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия моли същият да бъде оставен без уважение,а присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.Счита,че обвинението е необосновано предвид установеното по делото,че жилището не е обитавано единствено и само от подсъдимия,в него са влизали много лица и поради това не може да се установи точно в чие притежание са били тези вещества.Пледира за потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият не се явява и не взема становище по протеста,като производството пред въззивния съд е протекло в негово отсъствие при условията на чл.269,ал.3 от НПК.

Съдът, като обсъди доводите в протеста и в допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Чрез надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства първостепенния съд е приел за установена фактическа обстановка,която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав и тя е следната:

Към месец септември на 2019 год. подс.А.П. и баща му Б.П. обитавали апартамент в 2 гр.***,ж.к.“***“,бл. ***,вх.В,ет.2,ап.41,който бил общинска собственост и настанителната заповед била на името на Б.П..Обитателите на същият вход многократно подавали сигнали до полицията срещу двамата за нарушаване на обществения ред и за разпространяване на наркотични вещества.

Св.С.Р. употребявал наркотици и в продължение на няколко години преди 2019 год. се снабдявал с тях както от подсъдимия,така и от баща му.

В края на август и началото на септември на 2019 год. от районната администрация на СО,район „Искър“ били издадени заповеди за изземване на жилището от подсъдимия и баща му и настаняване на св.Д.Н. и нейното семейство.

На 21.08.2019 год. служители на районната администрация, в лицето на св.Е.С. и Н.Б.,посетили апартамента,за да връчат заповед за принудителното му изземване.При това посещение вратата на апартамента била отворена от подс.А.П. и на него свидетелките връчили заповедта,в която било посочено,че изземването ще бъде извършено на 09.09.2019 год.

На тази дата,в 10.15 ч.,комисия на район „Изгрев“,в която били и св.С. и Б.,заедно със св.Д.

Н.,посетили жилището,като били придружавани и от св.М.К.,който заемал длъжността младши поциейски инспектор към 08-мо РУ на СДВР.

След като на позвъняванията и почукванията на вратата никой не отворил,било предприето принудително отваряне и в него влезли посочените по-горе лица.Било установено,че подсъдимият и баща му не са там,но св.К. забелязал на маса в хола бяло прахообразно вещество на бучки.Докладвал в полицейското управление и на място пристигнала дежурна оперативна група,която извършила претърсване,в хода на което действие били иззети електронна везна и вещество на бучки и прах,за което впоследствие е установено,че представлява амфетамин с нетно тегло 8.54 гр. и с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 2.8 % на стойност 256.20 лв.

За да приеме тази фактическа обстановка първостепенният съд е взел предвид показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие св.Д.Н.,Е.С. и М.К.,тези на Н.Б.,С. Ш.,П.К. и С.Р.,вкл. и дадените от тях на досъдебното производство,приобщени на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.2 и ал.1,т.4 от НПК,заключенията на на физико-химичната експертиза и комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертизи,протоколите за извършени процесуално-следствени действия,писмените доказателства.

Съдът е подложил на обстоен анализ доказателствените източници и от писмените доказателства и показанията на св.С. и Б. е извел фактите и обстоятелствата относно настаняването на подсъдимия и баща му в посоченото жилище , принудителното му изземване,вкл. принудителното му отваряне и влизането на комисията ,за да бъде предадено на св.Д.Н..От показанията на св.Ш. и К. е приел за установено,че срещу двамата неколкократно са били подавани жалби за нарушаване на обществения ред,които са в синхрон и със заявеното от св.С. и Б.,а от тези на св.М.К. е формирал и фактическия си извод,че срещу тях са били подавани и сигнали в полицията за разпространяване на 3 наркотични вещества.Пак от показанията на последния съдът е изяснил и обстоятелствата по намирането на прахообразно вещество на бучки,оставено на маса в хола на апартамента и извършеното след това претърсване и изземване на това вещество и електронна везна,които показания са в сихрон с тези на поемните лица Ш. и К. и закрепеното в протокола за това процесуално-следствено действие.

Извършеният доказателствен анализ от първостепенния съд се отличава с правдивост и изчерпателност ,тъй като въз основа на сведенията,установени от всички доказателствени източници, съдът е формирал изводите си по фактите,които е намерил за недостатъчни да обосноват обвинителната теза,че именно подс.А.П. е държал инкриминираното наркотично вещество,с което се е сдобил преди това,пренесъл го е в обитаваното от него и баща му жилище,където го е оставил на масата,от която впоследствие то е било иззето.Напълно обосновано съдът е приел липсата на преки доказателства в подкрепа на така изложените от държавното обвинение твърдения и недостатъчност на косвените такива за формиране на извод за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние.В тази насока следва да се споделят аргументите,че липсват дактилоскопни отпечатъци от подс.А. Н. както върху намерения наркотик,така и върху електронната везна,а показанията на св.Р. са производни на дочутото от подсъдимия и като такива не могат да обслужат обвинителната теза поради липсата на други,подкрепящи ги доказателства.Правилно е отчетено и противоречието в показанията на този свидетел в частта,в която възпроизвежда изявления на подсъдимия относно вида и количеството на съхраняваното наркотично вещество и намереното такова.С оглед на това правилен и законосъобразен се явява извода,че предвид установените по делото обстоятелства за подавани сигнали за продажба на наркотици и срещу бащата на подсъдимия,наред с показанията на св.Р.,че се е снабдявал и от двамата,то не е установено по несъмнен и безспорен начин,че намерените наркотични вещества в жилището са били оставени там именно от подсъдимия.

Именно срещу този извод на първостепенния съд е насочено и недоволството на прокурора,който застъпва тезата,че инкриминираното наркотични вещество е било държано именно от подс.А.П.,в която насока се позовава на показанията на св.Р.,а относно приетият от съда доказателствен дефицит твърди,че той е вследствие и на пропуска да бъде разпитан като свидетел по делото бащата на подсъдимия.

Тази теза не се споделя от настоящият съдебен състав по следните съображения:

От показанията на св.Р.,дадени в предходната процесуална фаза по реда на чл.223 от НПК и приобщени на основание чл.281,ал.1,т.4 от НПК,се установява,че той много пъти си е закупувал наркотици /амфетамин и марихуана/ от подс.А.П.,които е виждал последният да държи в машината за хляб и под кожата на дивана.Твърди,че на датата,сочена от обвинението-09.09.2019 год.,около 02.00 ч. подсъдимият отишъл при него в казиното и му казал,че е заредил 50 гр. амфетамин и 10 гр. „бело“ и около 09.00 ч.-10.00 ч. се разделили,но малко след това подсъдимият му се обадил с молба да види какво се случва у тях,тъй като видял полицаите.Свидетелства,че след като му казал,че полицейският автомобил е пред тях,отишли заедно с А. Н. до апартамента,за да провери дали има някой на първия етаж ,за 4 да може да се покатери по решетката , да влезе в апартамента и да си вземе 50-те грама,които му били останали,т.е.само от тези показания може да се направи обосновано предположение,че подс.А. Н. системно се е занимавал с разпространение на наркотици ,а преди инкриминираната дата подсъдимия е споделил,че се е снабдил с цитираното по-горе количество и вид наркотични вещества.Това обаче съвсем не е достатъчно да обоснове обвинителната теза с необходимата степен на категоричност,тъй като в частта,че подс.Н. е държал посочените наркотични вещества,показанията на св.Р. са производни и в тяхна подкрепа липсват други подкрепящи ги доказателства.Така заявеното от свидетеля не корелира с констатациите в протокола за претърсване на апартамента,обитаван от подсъдимия и неговият баща,според който е намерено и иззето вещество на бучки и прах,за което впоследствие е установено,че представлява амфетамин с нетно тегло 8.54 гр.,т.е. налице е значително противоречие относно количеството на наркотика,за който свидетелства Р. и намереното в апартамента,като освен това е налице и противоречие относно мястото ,на което е бил намерен амфетамина и местата,на които обичайно подс.П. е държал наркотичните вещества,според св.Р..От друга страна ,от съществено значение се явяват показанията на св.Ш.,който твърди,че е бил свидетел как подсъдимият и баща му са продавали наркотици,св.К.,който е заявил пред съда,че са получавали много сигнали срещу бащата и сина за разпространение на наркотици,тези на св.Б.,че е имало жалби срещу тях за същото,както и на св.К.,от които показания може да се приеме,че както подсъдимия,така и неговият баща Б.П. са съпричастни към тази дейност и в този смисъл е напълно възможно инкриминираното наркотично вещество да е било оставено там от Б.П.,а не от подсъдимия.С оглед на това и настоящият съдебен състав приема,че от събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен и категоричен начин,че именно подс.А.П. е упражнявал фактическата власт върху предмета на престъплението с цел разпространение.