Решение № 333 от 24.09.2026, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Гражданско дело 445/2026
- Вид
- Решение № 333
- Подписан
- 24.09.2026
- Състав
- Галя Василева Петрешкова Ставарова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 333 гр. Козлодуй, 24.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20261440100445 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, рн Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от управителите Петр Валента и Христо М., чрез пълномощника юрк. Б. Т., против Я. Е. Ц., ЕГН: **********, с адрес: ............., представлявана от назначения на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. С. М. П. от Адвокатска колегия – Враца.
С исковата молба е предявен положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът Я. Е. Ц. дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД парично вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1925/2025г. по описа на Районен съд – Карлово, 2 граждански състав, в следните размери:
511.29 евро – главница по Договор за потребителски кредит № 377350 от 04.12.2019 г.;
106.10 евро – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 04.12.2019 г. до 04.12.2020 г.;
197.51 евро – мораторна лихва (обезщетение за забава в размер на законната лихва) върху главницата за периода от 05.12.2020 г. до 06.10.2025 г.;
Законна лихва върху главницата в размер на 511.29 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.10.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
1
Ищецът основава претенцията си на следните фактически обстоятелства:
На 04.12.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД, като кредитодател, и ответника Я. Е. Ц., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 377350 за сумата от 1000.00 лева (с левова равностойност 511.29 евро), усвоена изцяло от ответника. По силата на договора и погасителния план към него длъжникът се е задължил да върне сумата на 12 месечни вноски по 218.00 лева с краен падеж на последната вноска 04.12.2020 г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 47.96 %. Поддържа се, че ответникът не е заплатил дължимите вноски в уговорения срок.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022г. първоначалният кредитор „Сити Кеш“ ООД е прехвърлил процесното вземане на „АПС Бета България“ ЕООД, ведно с всички принадлежности и изтекли лихви, като вземането е надлежно индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез изпратено уведомление, респективно чрез връчването на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление от името на цедента чрез упълномощения цесионер.
Претендира се и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1925/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово в размер на 69.30 евро (от които 28.40 евро държавна такса и 40.90 евро юрисконсултско възнаграждение), както и разноските в настоящото исково производство в размер на 125.56 евро (от които 25.56 евро държавна такса и 100.00 евро юрисконсултско възнаграждение), или общо разноски в размер на 194.86 евро.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника адв. С. М. П. не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не е взел становище и не е направил доказателствени искания.
В проведеното на 23.09.2026 г. открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не изпращат представители.
Съдът е оставил без уважение направеното с исковата молба искане за постановяване на неприсъствено решение по съображения, че особеният представител осъществява защита на отсъстваща страна по закон и неговото бездействие не може да се вмени във вина на ответника, като е разгледал спора по същество въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е процесуално допустим. По заявление на „АПС Бета България“ ЕООД, депозирано на 06.10.2025 г., по ч.гр.д. № 1925/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, 2 граждански състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Я. Е.
2
Ц. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за заявителя е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск е изцяло основателен.
От приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № 377350 от 04.12.2019 г., ведно с Общите условия към него и Погасителния план, се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника Я. Е. Ц. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски заем по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Договорът съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл.
11 от ЗПК, съставен е в писмена форма на разбираем език с четлив шрифт и отговаря на изискванията за действителност по чл. 10 и чл. 22 от ЗПК. В него ясно и точно са посочени размерът на заема, фиксираният лихвен процент (40.05 %), размерът на ГПР (47.96 %), броят, размерът и падежът на погасителните вноски.
Реалното предоставяне и усвояване на заемната сума в размер на 1000.00 лева (с равностойност 511.29 евро) от ответника се установява по категоричен начин от приложената и неоспорена разписка за усвоена сума от 04.12.2019г.
По силата на постигнатото съгласие заемателят е поел задължение да върне сумата чрез 12 месечни погасителни вноски по 218.00 лева, с краен срок на издължаване на кредита – 04.12.2020 г., на която дата е падежирала последната 12-та вноска.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника за извършени плащания за погасяване на главницата или на възнаградителната лихва. Тъй като крайният срок за погасяване на целия кредит е изтекъл на 04.12.2020 г. – значително преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 06.10.2025 г., вземането за главница в пълен размер е станало изискуемо поради настъпване на крайния падеж на задължението съгласно погасителния план, без да е необходимо произнасяне или уведомяване за предсрочна изискуемост (в съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
От приетия Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД (цедент) и „АПС Бета България“ ЕООД (цесионер), ведно с извадка от Приложение № 1 към него, се установява, че вземането срещу ответника по Договор за кредит № 377350 от 04.12.2019 г. е валидно прехвърлено в патримониума на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения, изтекли лихви и други принадлежности съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД.
Съобразно трайната и задължителна практика на Върховния касационен съд (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК), законът не поставя формални изисквания за начина на съобщаване на цесията, като няма пречка цедентът да 3 упълномощи цесионера да извърши уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Уведомлението, приложено към исковата молба и връчено на ответника по реда на съдопроизводствените правила, съставлява надлежно съобщаване на цесията, което обвързва длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, осъществен в хода на процеса, получаването на съобщението следва да бъде зачетено от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. По делото липсват каквито и да било твърдения или доказателства ответникът да е извършил плащане на първоначалния кредитор преди уведомяването, поради което цесията е породила пълно действие и ищецът е материалноправно легитимиран кредитор на процесните вземания.
Относно размера на отделните пера:
Главница: Претендираната главница в размер на 511.29 евро (равностойност на 1000.00 лв.) е реално усвоена, непогасена и изцяло дължима.
Договорна възнаградителна лихва: Претендираната договорна лихва в размер на 106.10 евро за периода на договора от 04.12.2019 г. до 04.12.2020 г. съответства на договорения фиксиран лихвен процент (40.05 %), начислява се за периода на ползване на паричния ресурс до крайния падеж и е изцяло дължима, като уговореният ГПР не надвишава законовия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Мораторна лихва (обезщетение за забава): Поради неизпълнение на задължението за връщане на заема на падежа 04.12.2020 г., от 05.12.2020 г. ответникът е изпаднал в забава. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 31, ал. 3 от Общите условия длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница. За периода от 05.12.2020 г. до датата на депозиране на заявлението в съда – 06.10.2025 г., мораторната лихва възлиза на претендирания размер от 197.51 евро, определен съгласно ПМС № 426/18.12.2014 г.
Законна лихва: Върху главницата от 511.29 евро се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изложеното предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен изцяло за всички претендирани суми.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правна помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съобразно представените списъци и доказателства за плащане, както следва:
По заповедното производство по ч.гр.д. № 1925/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово: сумата от 69.30 евро, включваща 28.40 евро заплатена държавна такса и 40.90 евро юрисконсултско възнаграждение;
По настоящото исково производство пред Районен съд – Козлодуй: сумата от 125.56 евро, включваща 25.56 евро внесена държавна такса и 100.00 евро юрисконсултско възнаграждение.
Общият размер на дължимите от ответника разноски за двете производства 4 възлиза на 194.86 евро.
Така мотивиран, Районен съд – Козлодуй
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. Е. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: ............., че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, рн Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от управителите Петр Валента и Христо М., вземане по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1925/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, 2 граждански състав, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 377350 от 04.12.2019 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД и прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., в следните размери:
511.29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента) – главница;
106.10 евро (сто и шест евро и десет цента) – договорна възнаградителна лихва за периода от 04.12.2019 г. до 04.12.2020 г.;
197.51 евро (сто деветдесет и седем евро и петдесет и един цента) – законна лихва за забава (обезщетение за забавено плащане) върху главницата за периода от 05.12.2020 г. до 06.10.2025 г.;
Законната лихва върху главницата от 511.29 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.10.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.