Решение № 1867 от 29.04.2020, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1867 гр.Варна,

29.04.2020год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №3236 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът ЕТ „Г.И.Д. - М. - И. К.",

ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от И. Г. К., тел.*, факс *, е-мейл: * дължи на ищеца „Т.П." ООД,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от управителя С. К. Д., чрез адв.А. И. Д. - К.-***, със съдебен адрес;***, ***, сумите, предмет на ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение по ч.гр.д. N 16797/2018 г. по описа на PC - Варна XXIV гр.с, в общ размер на главницата от 5 651,37 лева - дължима по неизплатените процесни фактури и лихва за забава в общ размер от 1 236,55 лева, изчислена за всяка една фактура от датата на падеж до датата на подаване на заявлението.

Моли да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, направени в хода на заповедното производство в размер на 137.76 лева - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 473 лв., така и направените съдебно-деловодни разноски в настоящият съдебен процес, за които ще представи доказателства и списък за разноските по чл.80 ГПК в о.с.з.

Моли да му бъде присъдена законната лихви за забава върху неизплатените главници по процесните фактури от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК по гр.д.№ 16797/2018, ГО, 24 състав на PC- Варна до окончателно погасяване на задължението.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищцовото дружество „Т.П." ООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя си С. К. Д. се е задължило на основание договор за изработка, сключен с ЕТ „Г.К."***, *** чрез законния си представляващ И.

Г. К. да изработи и достави на трето лице, посочено от поръчващия ЕТ „Т.И.Д.-М.-И.

К." широкоформатен печат върху материали от различни видове, размери и брой, описани подробно в приложените приемо-предавателни протоколи към исковата молба, както следва: материал „ б.

" филм, с бял гланц и с бял мат с ламинат L., материал „ в." -0.5 мм за печат и термоформ, материал „ф." прозрачен и бял гланц Л., материал „л. в." 440 гр. S. J.., материал „Б."-филм, Хартия ** - обикн. Мат. Хартия-140 гр. С., материал

„ф." прозрачен гланц С., и „ ф." бял гланц С..

Поръчката е била направена от поръчващия ЕТ „Г.К." към изработващия „Т.П." ООД, а изработеното да бъде доставено на трето лице, ползвател на изработеното - "С.Б." ЕООД, ЕЖ ***, със седалище и адрес на управление ***, *** представлявано от И. Т. Т. - управител. По същество от гледна точка на качеството на страните, налице е договор за изработка, в полза на трето лице, като ищецът „Т.П." ООД е обещател,

(промитент, изработващ), ответникът ЕТ „Г.К." е уговарящ (стипулант, поръчващ), а „С.Б." ЕООД е трето лице, бенефициер, в полза на което настъпва правото да получи изпълнение на изработеното от обещателя. Налице е пораждане на право за третото лице - бенефициера, който не участва в договора нито пряко, нито чрез представител, нито е страна по договора, но има право да иска от обещателя по договора за изработка реално изпълнение на задължението, поето спрямо уговарящия. При тези уговорки с ответника, ищецът се е съгласил да престира дължимото по договора за изработка не на ЕТ „Г.К.", а на третото лице - „С.Б." ЕООД, което трето лице е било посочено от ответника. Съгласно договореното между ищеца и ответника, заплащането на уговореното възнаграждение за изработката е било поето от страна на ответника ЕТ „Г.К.".

Поръчката за изработка от страна на ответника е била направена в периода от януари до ноември 2016г., както следва: на 08.01.2016г. - с поръчка №90130, на 12.01.2016г. - с поръчка №90264, на 03.05.2016г. - с поръчки №94857, №94882, на 07.07.2016г. - с поръчки №98785, №98786, и №98787, на

22.07.2016г. - с поръчка №99878, на 11.08.2016г. - с поръчка №100641, на 26.08.2016г. - с поръчка №101166, на 08.09.2016г. - с поръчка №101560, на 11.10.2016Г. - с поръчка №102428, на 12.10.2016г - с поръчки №102533, №102534, №102640 и №102641, на 14.10.2016г. - с поръчки №102830, №102855 и №102897, на 04.11.2016г. - с поръчка №103682.

Гореописаните поръчки са направени по електронен път. Съгласно електронна кореспонденция между страните по повод на поръчките, в които е указан и начина на доставка, а именно: „изпращат се с куриер И. за сметка на Г. по разпределение''7'. Към отделните заявки са приложени различни типове визии/ приложени към молбата/. Към направената поръчка за изработка и доставка е приложена таблица за разпределение за доставките на различните поръчки/приложение към молбата/, в която е указан конкретния обект на „С.Б." ЕООД, който следва да получи изработеното с посочен адрес.

Изработката е извършена в срок, без възражения от страна на поръчващия ЕТ „Г.К.", предадена на куриер „И. К." ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя си Г. С. Л., който доставя изработеното на третата страна.

Вдигането на изработеното за доставяне към третата страна „С.Б." ЕООД е извършено по задание на поръчващия ЕТ "Г.К.", който дава указания на куриера, да експедира изработеното от склада на ищеца и определя посоката и обектите, до които да се достави към третата страна „С.Б." ЕООД.

Доставките са извършени в срок, без ненужно забавяне и са приети без възражение от страна на „С.Б." ЕООД относно качеството на изработеното.

За изработеното ищецът е издал съответните първични счетоводни документи - фактури, обективиращи размера на договореното възнаграждение, което ответникът се е задължил да заплати към ищеца, както следва: №**********/16.11.2016год.

-2811.13 лв.;№********** /16.11.2016г.

-872.70лв.;№**********/14.07.2016г.-5039.04лв. ; 500.00лв.; №**********/12.05.2016г.- 787.54лв. и №**********/ 18.01.2016лв.-887.32лв.; 680.00лв.

По издадените фактури няма уговорено отсрочено плащане. Ответникът е извършил частични плащания по следните фактури: №********** от 14.07.2016г. в размер на частичното плащане от 4 539,04 лева и №********** от 18.01.2016г. в размер на частичното плащане от 207,32 лева, с които частични плащания, вземането се редуцира до претендирания размер по главницата от 5 651.37 лв., което е общият сбор на неизплатените главници по процесиите фактури, описани по-горе.

След изпълнението от страна на ищеца по изработката и доставката, като последната е реализирана, позволявайки на ответника да вдигне изработеното чрез куриера „И.

К." ЕООД, за да достави изработеното на „С.Б." ЕООД до различните му обекти, ЕТ „Г.К." е изпаднал в забава на задължението си за заплащане на сумите по издадените фактури.

Имайки качеството на сделка между търговци, счита, че по отношение на гореописаната изработка и доставка намира приложение нормата на чл.294, ал.1 от ТЗ, а именно, че между търговци лихва се дължи, освен ако не е уговорено друго. В този смисъл, тъй като няма договорка за противното, ответното дружество дължи на ищеца лихва за забава начислена върху неизплатените главници по описаните по-горе фактури. С настъпване на падежа, който съвпада с датата следваща датата на издаване на всяка една фактура, вземането по нея е станало изискуемо и ликвидно, поради което ответната страна изпаднала в забава дължи на ищеца съответната лихва за забава, като общият размер на лихвата върху главницата по всички фактури е в размер на 1 236.55 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/, изчислена от датата следваща датата на издаването на всяка една фактурата до датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК по гр.д.№ 16797/2018, ГО, 24 на PC Варна.

Вземанията на ищеца произтичат от възникнали правоотношения с ответника - неформален договор за изработка в полза на трето лице, съгласно който ищеца се задължава след предварителна заявка на ответника да изработи и предаде на третото лице изработените рекламни материали с широкоформатен печат до обектите на третото лице.

Доставките са осъществявани за периода от 08.01.2016г. до 04.11.2016г. По уговорените условия на търговската сделка няма отложено плащане на доставените стоки.

Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи, че купувача е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая, за ответника е възникнало задължението да заплати договореното възнаграждение, представляващо цената на изработката от момента, в който той е дал указание на обещателя да натовари и предаде изработеното на куриера, който доставя на третата страна изработеното в обекти на последния. Ответникът не е изпълнил задължението си да плати цената след доставянето на стоката. Длъжникът изпада в забава след датата следваща датата на издаване на съответната фактура, след което съответното парично вземане става изискуемо. Плащания по приложените фактури по заявлението до настоящия момент не са осъществени, освен посочените по-горе частични плащания, което е и причината за търсената правна защита.

В тази връзка за ищцовото дружество е възникнал правен интерес да предяви своите финансови претенции по съдебен ред, чрез уреденото от законодателя в ГПК бързо производство по чл. 410 ГПК. Ищецът е подал заявление по образец за издаване на заповед за изпълнение до PC- Варна, въз основа на което е образувано гр.д.№ 16797/2018, ГО, 24 състав по описа на съда. В подаденото заявление са претендирани дължимите суми по фактури с дата на издаване, падеж, стойност и дължима главница /подробно описани по-горе/.

Също така в заявлението са претендирани и направени съдебно-деловодни разноски по гр.д.№16797/2018, ГО, 24 състав на PC Варна в размер на 137.76 лева /държавна такса/, както и авансово заплатено адвокатско възнаграждение по заповедното производство в размер на 473 лева.

Съдът е уважил искането на заявителя, като е разпоредил по гр.д.№ 16797/2018, ГО, 24 състав на PC -Варна да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но в дадения на длъжника ЕТ „Г.К." четиринадесет дневен срок за възражение, съгласно разпоредбите на ГПК, същият е депозирал своето възражение по гр.д.№ 16797/2018, ГО, 24 състав на PC- Варна, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение.

На посочения съдебен адрес на ищеца е постъпило съобщение, получено с дата 29.01.2019г., което указва на заявителя „Т.П." ООД с ЕИК:***, че по гр.д.№ 16797/2018, ГО, 24 състав на PC- Варна е постъпило възражение от длъжника ЕТ Т.И.Д.-М.-И. К." срещу претендираното парично вземане и че кредитора може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Постъпилото на основание чл.414 ГПК възражение срещу издадената на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение обуславят правния интерес на ищеца от предявяване и водене на специалния установителен иск по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, което е и причина за търсената правна защита.

Ответникът подава в срок отговор.

С писмения отговор изразява становище за нередовност на исковата молба, по следните съображения: В молбата ищецът не е посочил конкретен договор за изработка, действащ между страните през процесния период, от който същият черпи права по исковата му претенция, предвид обстоятелството, че между ищеца и ответника е имало различни поръчки за различни периоди, а между ЕТ ,,Г. М. - И.

К." и третото лице „С.Б." ЕООД има една единствена фактура/поръчка на стойност 314 лв.

Така направените възражения за нередовност на исковата молба, настоящият съдебен състав приема същите, като такива по основателността на исковете, а не по редовността на исковата молба.

Предявеният иск намира за изцяло неоснователен. На първа страница в исковата молба ищецът твърди, че взаимоотношенията между „Т.П." ООД и ЕТ ,,Г. М. - И. К." са възникнали и се основават на база сключен договор за изработка. Оспорва тези твърдения и заявява, че такъв договор за визираните периоди няма между страните.