Решение № 2921 от 09.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2921 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20255330117307 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б срещу Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер от 686,41 лв. (350,96 евро)изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“, обективирана в полица № **** във връзка с щета № *****за застрахователно събитие, настъпило на *****в близост до фирма „Дени Файер“, с приблизителни координати от Google maps ******, при което застрахованият автомобил „Дачия Докер“, рег. № *****, попаднал в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, която не било възможно да бъде избегната, вследствие на което настъпило процесното НТП, в резултат на което били нанесени имуществени вреди върху автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.12.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 254,29 лв. (130,02 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 01.04.2023 г. до 23.12.2025 г.

Ответникът Община Пловдив е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че липсват доказателства за валидността на застрахователния договор към момента на пътното 1 произшествие, тъй като представената полица не била заверена нито от ищеца, нито от процесуалния й представител. Сочи, че в приложените документи липсва копие от протокол за ПТП, издаден от КАТ, поради което според ответника за настъпилото ПТП не били уведомени органите на МВР от водача на процесното МПС и не можело да се приеме, че такова е реализрано по начина и при посочените в исковата молба обстоятелства. Според ответника, непредставянето на документ за произшествието на собствено основание било предпоставка да се откаже плащане на застрахователно обезщетение. Поддържа се, че Община Пловдив не носи отговорност за причинените вреди – не било посочено по кой маршрут се е придвижвал автомобила и дали водачът го е управлявал в съответствие с правилата за движение, поради което не можело да се установи какъв е механизмът на произшествието. Счита, че причинно-следствената връзка между поведението на ответната община и настъпилото ПТП е недоказана.

Оспорва се описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Излага становище в насока съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС на процесната дата, като се твърди, че се е придвижвал с несъобразена с пътната обстановка и условия скорост.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за основателна, по следните съображения:

Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск следва да се докаже наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск, като за увредения е възникнало деликтно вземане. Необходимо да се установи причинната връзка между увреждането и вредоносния резултат, за който отговорност носи на възложителят на работата, както и действителният размер на вредата.

Застрахователят се суброгира до размера на иска на увредения спрямо възложителя на работата, т.е. следва да се докажат всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.

От приетите писмени доказателства, който напълно се подкрпят от показанията на разпитания по делото свидетел, се установява, че товарен автомобил, марка и модел „Дачия Докер“, рег. № *****, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Пловдив, ЕИК: 8312578900015 и лизингополучател „СОЛИС“ ЕООД, ******, е застрахован при 2 ищцовото дружество по силата на застраховка „Каско+“, обективирана в полица № ******, с период на валидност от 27.05.2021 г. до 26.05.2022 г. На дата 17.05.2022 г. в ****** в близост до фирма „Дени Файер“, с приблизителни координати от Google maps *****, посоченото МПС попаднало в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, която не било възможно да бъде избегната. Вследствие на контакта, по горепосоченото МПС настъпили материални увреди по спойлер предна броня, предна броня, странична товарна врата – дясна, десен праг. Вредите по автомобила били констатирани с извършен опис на уврежданията. Ремонтът на автомобила бил възложен на автосервиз „ДОР-НЕД“ ООД, ЕИК: 115832502, където извършили ремонта и издали фактура № ****** г. С преводно нареждане от 02.12.2022 г. застрахователят възстановил на автосервиза дължимата сума за извършения ремонт, в размер на 686,41 лв.

В случая ищецът е платил застрахователно обезщетение за вреди от дупка на пътното трасе в размер на исковата претенция. Инцидентът е осъществен на общински път, който следва да бъде поддържан от община Пловдив чрез съответните технически лица, натоварени с тази дейност. Последното обосновава отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД, в качеството на юридическо лице – възложител на работата по поддръжка на общинската пътна мрежа. Следва да се отбележи, че юридическите лица могат да отговарят за вреди само по чл. 49 от ЗЗД или чл. 50 от ЗЗД, в какъвто смисъл са и разясненията в т. 1 от ППВС № 7 от 1959 г.

При това положение главният иск е основателен. Основателен е също и акцесорният иск. Ищецът е поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но регресната претенция не е възстановена. Сичино от изтичане на срока в поканата върху главницата се начислява и мораторна лихва в размер от 254,29 лв. (130,02 евро) за периода от 01.04.2023 г. до 23.12.2025 г.

При този изход на спора, предвид пълното уважаване на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът, който е направил своевременно искане в този смисъл. От доказателствата по делото се установява, че същият е сторил разноски в размер на 51.14 евро за държавна такса, 25.00 евро внесен депозит за допуснатия по делото свидетел, както и сумата от 480.00 лева за адвокатско възнаграждение с включен ДДС, която възлиза на равностойността от 245.42 евро.

Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общия размер на направените в производството разноски, възлизащ на сумата от 321.56 евро.

Сумите по предявените искове и разноските следва да се присъдят в евро Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявана ***** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.

„Витоша“ № 89Б сумата от 350,96 евро – регресно вземане в размер на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“, обективирана в полица № *****във връзка с щета № *****за застрахователно събитие, настъпило на ****** в близост до фирма „Дени Файер“, с приблизителни координати от Google maps ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.12.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 130,02 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, дължима за периода от 01.04.2023 г. до 23.12.2025 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявана ***** да заплати на ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.

„Витоша“ № 89Б сумата от 321.56 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 2921 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20255330117307 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б срещу Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер от 686,41 лв. (350,96 евро)изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“, обективирана в полица № **** във връзка с щета № *****за застрахователно събитие, настъпило на *****в близост до фирма „Дени Файер“, с приблизителни координати от Google maps ******, при което застрахованият автомобил „Дачия Докер“, рег. № *****, попаднал в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, която не било възможно да бъде избегната, вследствие на което настъпило процесното НТП, в резултат на което били нанесени имуществени вреди върху автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.12.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 254,29 лв. (130,02 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 01.04.2023 г. до 23.12.2025 г.

Ответникът Община Пловдив е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че липсват доказателства за валидността на застрахователния договор към момента на пътното 1 произшествие, тъй като представената полица не била заверена нито от ищеца, нито от процесуалния й представител. Сочи, че в приложените документи липсва копие от протокол за ПТП, издаден от КАТ, поради което според ответника за настъпилото ПТП не били уведомени органите на МВР от водача на процесното МПС и не можело да се приеме, че такова е реализрано по начина и при посочените в исковата молба обстоятелства. Според ответника, непредставянето на документ за произшествието на собствено основание било предпоставка да се откаже плащане на застрахователно обезщетение. Поддържа се, че Община Пловдив не носи отговорност за причинените вреди – не било посочено по кой маршрут се е придвижвал автомобила и дали водачът го е управлявал в съответствие с правилата за движение, поради което не можело да се установи какъв е механизмът на произшествието. Счита, че причинно-следствената връзка между поведението на ответната община и настъпилото ПТП е недоказана.

Оспорва се описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Излага становище в насока съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС на процесната дата, като се твърди, че се е придвижвал с несъобразена с пътната обстановка и условия скорост.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за основателна, по следните съображения:

Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.