Решение № 352 от 03.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20241001000278 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответниците – „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД и „БГ билдинг консулт“ ООД, чрез адв. Д. срещу решение № 1059 от 27.08.2023г., постановено по т.д. № 20221100901322 по описа на СГС за 2022г., т.о. VІ-10 състав, в частта, с която е признато за установено, че не съществува правото им на принудително изпълнение за парични притезания по обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. № 494/2014 г. на ОС Перник за сумата от 94 283, 23 лева, ведно със законни лихви върху главницата, считано от 14.12.2013 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 41 130,26 лева – разноски, поради прихващане с насрещно вземане на „Юробанк България“ АД по заповед за изпълнение № 708/21.02.2017г. и изпълнителен лист от 21.02.2017г. по ч.г.д.

855/2017г. по описа на Районен съд - Перник за сумата от 154 169,83 евро, представляващи главница по Договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения" № BL19819/24.07.2008г., ведно със законна лихва от 21.02.2017г. до окончателното й изплащане и 11 484,96 лева – разноски и решение № 275/12.07.2019 г. постановено по т.д. № 488/2017 г. на Окръжен съд, Перник, влязло в сила на 07.10.2021г. потвърдено с решение № 11642/22.07.2020г., постановено по в.т.д. № 346/2020 на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 60530/07.10.2021 г. по т.д. № 2314/2020 на ВКС, I т.о. и са осъдени да заплатят на ищеца по 5 597,89 лева разноски.

В частта, с която са отхвърлени предявените искове решението не е обжалвано и е влязло в 1 сила, на основание чл. 296, т. 2, пр. първо ГПК.

Въззивниците/ответниците - „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД и „БГ билдинг консулт“ ООД считат, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че изявленията за прихващане на банката е връчено при условията на чл. 50 ГПК, тъй като били нарушени разпоредбите за противоепидемичните мерки и обявеното извънредно положение, довело до временно преустановяване на дейността на множество фирми в този период. Това означавало, че уведомлението за прихващане не е достигнало до „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД и не породило правни последици. В този смисъл била и практиката на ВКС, обективирана в решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. ІІ гр.о. На следващо място твърдят, че изискуемостта на вземането на ищеца е настъпила на 07.10.2021г., което било четири години и десет месеца по-късно от образуването на т.д.

488/2017г. по описа на Окръжен съд град Перник. Активното вземане не било изискуемо към датата на първото прехвърляне на „БГ билдинг консулт“ ООД. На следващо място твърдят, че когато ищецът се позовавал на погасителния ефект на извършено извън процеса изявление за прихващане, съдът следвало да го разгледа като евентуално възражение за съдебно прихващане, което правило предявеният иск недопустим. Въззивниците твърдят, че ищецът нямал основание да отправя претенции към „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД, който не бил участник в съдебните производства по Павловия иск и решението не му било противопоставимо, съгласно ТР № 2/2017г. на ВКС. След като това дружество не е участвало в горното съдебно производство, предявеният иск срещу него бил недопустим и нарушавало правото му да участва в справедлив съдебен процес. На следващо място твърдят, че предявеният иск по чл. 439 бил недопустим, тъй като можел да се обосновава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание. Без диспозитив за съдебно прихващане било недопустимо произнасянето по реда на чл. 439 ГПК. Твърдят, че изискуемостта на вземането на ищеца трябвало да е настъпила преди получаване на съобщението за цесията, което е станало едва през октомври 2021г. Считат, че противоречало на принципа на справедливостта цесионерът да понасял неблагоприятни последици, породени от юридически факти или субективни права, които били невъзможно да му бъдат известни към датата на сключване на договора за цесия. Освен това, фактът на ликвидност на вземането на ищеца е настъпил пет години след издаването на обратния изпълнителен лист, а това било задължителна предпоставка при извънсъдебно прихващане. На последно място твърдят, че ищецът можел да направи възражение за прихващане в производството по чл.

422 ГПК, поради което това му право е погасено по давност към 23.12.2021г., на основание чл. 110 ЗЗД. Молят въззивния съд да обезсили като недопустимо обжалваното решение, в условията на евентуалностт да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли процесните искови претенции. Претендират разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ищецът – „Юробанк България“ АД, е подал в срок отговор на въззивната жалба чрез адв. В.. Изложени са подробни доводи по всяко едно от твърденията на 2 въззивниците, които ще бъдат разгледани при съответното обсъждане на твърденията във въззивната жалба. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди от въззивния съд. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивното производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от въззивниците.

Подадена е частна жалба от ответниците – „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД и „БГ билдинг консулт“ ООД, чрез адв. Д. срещу определение № 4422 от 18.12.2023г., постановено по т.д.

№ 20221100901322, по описа на СГС, т.о. VІ-10 състав, в частта, с която е изменено в частта за разноските първоинстанционното решение и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца по още 2 597,89 лева разноски, както и в частта, с която е оставено без уважение искането им за присъждане на разноски за отхвърлените искови претенции.

В частната жалба се твърди, че направените разноски от ищеца след постановяване на съдебното решение противоречало на чл. 80 ГПК и компетентен да се произнесе по това искане е въззивния съд. Нещо повече, СГС се е произнесъл по нередовна искова молба и поведението на ищеца било недобросъвестно, тъй като не е внесъл дължимата държавна такса по двата иска. На следващо място твърдят, че неправилно било оставено без уважение искането им за заплащане на разноски за отхвърлената искова претенция. Считат за неправилни изводите на СГС за приложението на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой. В многобройната и непротиворечива практика на ВКС било прието, че горецитираната разпоредба нямала отношение към плащанията в брой и нейното нарушаване има за последица реализиране на административно наказателната отговорност на нарушителя. В представения договор за правна защита, бил записан начин на плащане в брой на две вноски. Били предявени два иска и за всеки от тях се дължало минимално възнаграждение по 4 530 лева, пропорционално на отхвърлената част от исковите претенции. Освен това, „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД не било страна в производството по чл. 135 ЗЗД и не бил причина за завеждане на делото. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските.

Постъпил е в срок отговор на частната жалба от ищеца - „Юробанк България“ АД, чрез адв.

В.. Счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди от въззивния съд.

Въззивната жалба и частната жалба са подадени в законоустановения срок, от лица имащо право и интерес от обжалване, срещу подлежащи на обжалване решение и определение на СГС, и са допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението и определението установи, че те са валидни и допустими в обжалваната част.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от доказателствата по делото и страните не спорят, че въз основа на решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015 г. на I т.о. на ВКС за разноските и сумите над уважения размер до сумата, която банката е получила по изп. дело № 2013814104063307 на ЧСИ Н.

3

М., е издаден обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. 494/2014 г. на ОС Перник на „БГ билдинг консулт“ ООД срещу „Юробанк България“ АД за сумата от 105 116,30 лв., ведно със законни лихви считано от 14.12.2013 г. до окончателното им изплащане и за сумата от 41 130,26 лв. разноски. С договор за цесия от 02.12.2016г. „БГ билдинг консулт“ ООД е прехвърлил възмездно на „Констритренд Ко 2016“ ЕООД вземането си от „Юробанк България” АД по т.д. 2072/2015 г., I т.о. на ВКС. „Юробанк България” АД е предявил на 30.12.2016г. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу „БГ билдинг консулт“ ООД и „Констритренд Ко 2016“ ЕООД и е образувано т.д. № 9582/2016г. по описа на СГС. С влязло в сила на 31.07.2020г. решение № 1773/29.08.2018г. по т.д. № 9582/2016г. по описа на СГС, договор за цесия от 02.12.2016г. е обявен за относително недействителен по отношение на „Юробанк България” АД. С договор за цесия от 08.02.2017г. „Констритренд Ко 2016“ ЕООД е прехвърлил същите тези вземания на адвокат Ч. Н. Д., който с договор за цесия от 22.02.2017г. е прехвърлил възмездно тези вземания на „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД. По молба на цесионера „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД въз основа на обратен изпълнителен лист по т.д. 494/2014г. на ОС Перник срещу „Юробанк България“ АД е образувано изпълнително дело 20177830400094 по описа на ЧСИ И. Ч.. Видно от удостоверение 1901/17.11.2020г., и.д. 20177830400094 по описа на ЧСИ И.

Ч. е преобразувано в и.д. 20177800400269 по описа на ЧСИ В. Л..

В полза на „Юробанк България" АД срещу „БГ билдинг консулт“ ООД е издадена заповед за изпълнение № 708/21.02.2017г. и изпълнителен лист от 21.02.2017г. по ч.г.д. 855/2017г. на Районен съд - Перник за сумата от 154 169,83 евро, представляващи главница по Договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения" № BL19819/24.07.2008г., ведно със законна лихва от 21.02.2017г. до окончателното й изплащане и 11 484,96 лева – разноски. С решение № 275/12.07.2019 г. постановено по т.д. № 488/2017 г. на Окръжен съд, Перник е установено съществуването на вземането по горепосочената заповед за незабавно изпълнение, което е влязло в сила на 07.10.2021г. Уведомление за прихващане от „Юробанк България“ АД до „БГ билдинг консулт“ ООД е връчено чрез залепване на съобщение от ЧСИ на 23.09.2020г. по реда на чл. 50 от ГПК, тъй като не е намерен офис на дружеството по неговото седалище. Уведомление за прихващане от „Юробанк България“ АД до „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД е връчено чрез залепване на съобщение от ЧСИ на 09.09.2020г. по реда на чл. 50 от ГПК, тъй като не е намерен офис на дружеството по неговото седалище.

В тези уведомления за прихващане е посочено, че „Юробанк България“ АД прави прихващане между вземането си по заповед за изпълнение № 708/21.02.2017 г. и изпълнителен лист от 21.02.2017 г. по ч.гр.д. 855/2017 г. на Районен съд Перник за сумата от 154 169,83 евро със задължението си към „БГ билдинг консулт“ ООД по обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. 494/2014 г. на ОС Перник за сумата от 105 116,30 лв., ведно със законни лихви считано от 14.12.2013 г. до окончателното изплащане и за сумата от 41 130.26 лв. разноски. Направеното от ищеца до ответниците изявление за прихващане е под условие, че претенциите му предмет на решение № 275/12.07.2019г. по т.д. № 488/207г. по описа на Пернишки окръжен съд, бъдат уважени с влязло в сила решение.

4

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема за установено от правна страна следното:

За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че „Мебел груп корпорейшън“ ЕООД е частен правоприемник на „БГ билдинг консулт“ ООД и е придобил вземането след предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е обвързан от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение за относителна недействителност по отношение на банката на договора за цесия между „БГ билдинг консулт“ ООД и „Констритренд Ко 2016“ ЕООД от 02.12.2016г., на основание чл. 226, ал. 3, пр. първо ГПК.