Определение № 24 от 13.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. Плевен, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600027 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от М. С. А., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство по прокурорска преписка № 59 от 2026 година по описа на Районна прокуратура – Плевен чрез процесуалния му представител адв. Х. Б. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение №48 от 09.01.2026г., постановено по ЧНД №38/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо М. С. А..

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на мярка за неотклонение и процесуална принуда „Задържане под стража“.

Процесуалният представител на обвиняемия сочи, че не са налице доказателства, че има опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Посочва се, че обвиняемият има постоянен адрес, на който може да бъде открит. Посочва се, че обвиняемият е в тежко здравословно състояние, като страда от инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и предписаното му лечение В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална принуда, в това число „Домашен арест“.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия.

Обвиняемият М. А. заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като 1 от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем М. А. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 06.01.2026 година, в село ***************** запалил къща на значителна стойност, собственост на Г.

П. В., живуща на същия адрес – престъпление по чл. 330 ал. І от НК.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че към настоящия момент са налице достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно от разпитите на свидетелите Г. П. В., М. Г. П., А. С.

М., от протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, както и от приобщените писмени доказателства – електронна справка за съдимост на обвиняемото лице, характеристична справка. Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение относно участието на обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние. Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по посочения квалифициращ признак по работната към настоящия момент квалификация, която би могла да бъде прецизирана и променена в хода на досъдебното производство.

Обвинителната теза, която е в един завършващ етап на разследването, не се разколеба от нито едно от доказателствените средства. В тази връзка е неоснователно възражението, развито в настоящата въззивна жалба, че тепърва предстои да се събират доказателства за изясняване на обективната истина по делото. Обоснованото предположение се подкрепя за нуждите на мерките за неотклонение в достатъчна степен от събраните към момента доказателства, като не е нужно наличие на категорична убеденост, а само на обосновано предположение към настоящия момент.

2

На следващо място, правилно според настоящия съдебен състав РСПлевен е приел, че е налице към настоящия момент една от двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от извършване на деяние от обвиняемия, като следва да бъде добавено следното:

При преценката коя е най-адекватната и подходяща за конкретния случай мярка за неотклонение следва да се съобрази степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното му състояние, семейното му положение, професията, възрастта и другите данни за личността му. Изследването на тези обстоятелства трябва да даде отговор на въпроса коя форма на държавна принуда е адекватна по тежест на степента на обоснованост на предположението за съпричастие на подсъдимия към престъплението и на степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на хода и приключването на процеса. Отправна точка за тази преценка може да са както степента на обществена опасност на дееца, така и степента на обществена опасност на извършеното деяние.

От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления. Това обстоятелство характеризира обвиняемия като личност със завишена степен на обществена опасност, склонен към извършване на посегателства срещу личността, като така наложените му наказания очевидно не са подействали възпиращо и превъзпитателно на обвиняемия.

От приложената по делото характеристична справка се установява, че обвиняемият често злоупотребява с алкохол. Освен това, сред показанията на свидетелите има наличие на данни за извършени и други деяния, за които обвиняемият няма повдигнати обвинения, но които в достатъчна степен повишават неговата обществена опасност. Извършеното в настоящия случай деяние значително повишава обществената опасност на деянието и на дееца, предвид механизма и начина на извършването му и опасността за живота и здравето на свидетелката Г. В., с която обвиняемият е в изключително влошени отношения. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд тези влошени взаимоотношения биха могли да ескалират и да намерят своето проявление в нови противоправни прояви от страна на обвиняемия, пряко изводими от склонността му да злоупотребява с алкохол.

Именно данните за личността на обвиняемия и начина на извършване на процесното деяние, което се отличава с особена дързост и незачитане на установения правов ред обуславят висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, както и реална опасност същият да извърши престъпление.

Възражението, релевирано в настоящата жалба, че обвиняемият страда от инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и предписаното му лечение, съдът намира за неоснователно. Съгласно Наредба № 2 от 20.03.2010 година за условията и реда на медицинско обслужване в 3 медицинските центрове на лишените от свобода, на обвиняемата може да бъде оказана нужната медицинска помощ. Не са налице данни същият да се нуждае от настаняване в болнично заведение.

Неоснователно е и възражението, че в случая се касае за битов скандал.

Механизма и начина на извършване на деянието значително надхвърлят емоционално допустимите постъпки, с което значително повишават степента на обществена опасност на деянието.

В обобщение, с оглед събраните по делото доказателства, характера на извършеното престъпление и личността на обвиняемия, настоящата съдебна инстанция, счита, че целите предвидени в чл.57, НПК по отношение на обвиняемия могат да бъдат постигнати единствено с налагане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 48 от 09.01.2026 г., постановено по ЧНД № 38/2026 г. по описа на РС - Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо М. С. А., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство по прокурорска преписка № 59 от 2026 година по описа на Районна прокуратура – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4