Решение № 320 от 01.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. София, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора А. Ат. П. като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20221000600987 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 НПК,като е образувано по искане на адв.А. А. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на осъдения Х. Д. Д.,с установена по делото самоличност и ЕГН ********** за възобновяване на наказателното производство по внохд №1146/2022 година по описа на Софийски градски съд.

В искането се сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1 т.5-та НПК,като анализа на направените оплаквания от защитата на осъденото лице обобщаващо препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 вр.с касационните основания по чл.348 ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК–нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила ,допуснати от въззивната съдебна инстанция/като се твърдят такива,допуснати и от първия съд/ и явна несправедливост на наложено наказание.

В искането са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.1,т.2 и т.3 НПК-нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложено наказание.

Конкретно оплакванията са развити в няколко насоки:

1.Допуснати са съществени,но отстраними нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение,като въззивният съд е отказал да събере и провери възможни за събиране доказателства.На тази основа по същество,като твърди,че е отказан 1 разпит на три лица,посочени изрично в хода на ДП от Д.,се сочи,че съдебният състав на въззивния съд е формирал вътрешното си убеждение не на основа на обективно ,всестранно и пълно изследване на доказателствения обем,а при нарушение на чл.14 НПК.

Твърди се,че неоснователно е ограничено правото на защита на подсъдимото лице,като въззивният съд е отказал да назначи съдебно-психиатрична експертиза,която да установи какво е актуалното състояние на подсъдимия към конкретен момент и дали същият може да участва в наказателно производство.Сочи се,че съдът е бил уведомен за тежкото здравословно състояние на осъдения Х. Д.,здравословното му състояние е било изследвано от първоинстанционен съд,макар и по друго наказателно дело,и има категорично становище в тази насока,твърдени са суицидни опити на подсъдимия и същият е с тежка наследствена обремененост /самоубийство на баща му/.Твърди се,че въззивният съд се е произнесъл,въпреки че е бил уведомен в моментна невъзможност да се представят на съда такива данни,поради невъзможност защитата да контактува с подсъдимото лице и отсъствието на майката от страната.

Сочи се нарушение на правата на осъдения Д.,доколкото е налице отказ да се допусне ползване на законово разрешени процесуални средства за защитата му в нарушение на чл.15 ал.2 НПК.Сочи се,че с отказ да се допусне изготвяне на СПЕ,макар и след представяне на данни за това в хода за произнасяне от въззивния съд,че подсъдимият страда от психическо разстройство,Д. е лишен от право адекватно да се защити.Твърди се,че така е отказана и възможност на защитника му да организира защитата по адекватен начин.

2.Нарушен е материалния закон,доколкото съдът не е съобразил тежките,според защитата,нарушения на разписаното в Наредба №1/19.07.2019 година,като съставения протокол страда от тежки пороци.В тази насока се твърди,че съдът превратно е тълкувал Закона и съдебна практика,касателно липса на реквизити на съставен протокол и възможността,обема на тези „липси“ на задължително разписани реквизити и възможността те за се „заместят“ или преодолеят в рамките на наказателното производство.

3.Наложеното наказание е явно несправедливо,независимо от приложението на нормата на чл.66 НК,касателно постановеното наказание „лишаване от свобода“,като оплакването защитата пряко свързва с нарушаването на процесуалните правила,а оттам и на материалния закона.

На основа на горното се обосновава искане за отмяна на въззивното решение,отмяна на постановената присъда и постановяване на акт,с който Х. Д. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно се претендира възобновяване на наказателното производство по внохд №1146/2022 година на Софийски градски съд,отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Пред състава на Апелативен съд гр.София защитата на осъдения Д.,адв.А. ,поддържа оплакванията си.По същество ги доразвива с твърдения за това,че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 НПК,не е осигурил разкриването на обективната 2 истина,допуснал е отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените и така е приложил материалния закон неправилно.Поддържа сторените оплаквания,както и сторените с искането претенции към настоящия съд.

Осъденият Х. Д. е бил уведомен за датата и часа на разглеждане на делото,но не се явява пред съда.Съдебният състав е уведомен от защитата и от майката на осъденото лицеМ. Д.,чиято самоличност е установена в съдебно заседание,че осъденият не е в състояние да се яви пред съда,а комуникацията с него е почни невъзможна ,поради тежко психическо състояние.

В хода на съдебните прения прокурор от САП изразява становище за основателност на искането.

Като прецени изложените в искането доводи и съобрази наведените за възобновяване основания,Софийският апелативен съд намери за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо,депозирано е от процесуално легитимирана страна в рамките на 6–месечен срок и е срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава ХХХІІІ НПК-влязло в сила решение,което не е проверявано по касационен ред.

Разгледано по същество искането е основателно.

Безспорно е,че предмет на извънредната проверка е начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващите съдилища,както и преценка дали то е основано на обективно,всестранно и пълно събиране и изследване на всички правнорелевантни факти и обстоятелства по делото,като се проследи начина,по който съдилищата са формирали вътрешното си убеждение по фактите и правото.

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.

Внимателният прочит на атакуваният въззивен съдебен акт и на постановената присъда с мотиви от първия съд,дава основание да се направи извод за обоснованост на сторените от искателя оплаквания,свързани с твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,довели до нарушаване правото на справедлив процес и ограничили правото на защита на осъдения,в няколко насоки.

САС споделя принципните съображения,изложени в стореното искане на защитата и поддържани по същество от защитата пред настоящия съд,че един съдебен акт следва да почива на пълно,всестранно и обективно разследване на релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства,включени в предмета на доказване по чл.102 НПК,а фактическите изводи да се предхождат от задълбочен анализ на доказателствения обем в неговата взаимовръзка.

Процесуалното развитие на делото сочи следното:

С присъда №20239032 от 29.10.2020 година,постановена по нохд №1420/2020 година по описа на Софийски районен съд,състав на съда е признал подсъдим Х. Д. Д.,роден на *** година в гр.***,българин,български гражданин ,неосъждан , ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,че на 27.08.2019 година,около 20,50 часа в гр. София , от ул. „Буенос Айрес“ към 3 бул.“ Г. М. Д.“ управлявал моторно превозно средство-лек автомобил,марка „БМВ“,модел „745 И“,рег.№ *** след употреба на наркотични вещества-амфетамин и канабис,установено чрез техническо средство „DRUG TEST 5000” с № ARLK-0001,проба № 083,поради което на основание чл. 343б ал.3 вр. чл.54 ал.1 НК му е наложил наказания:

-„лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, -„глоба“ в размер на 700 лева,а на основание чл.343г НК-„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца.

На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила,като на основание чл.59 ал.4 НК е зачел времето от наказание „лишаване от право да управлява МПС“ през което Х. Д. е бил лишен по административен ред.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Х. Д. да заплати по сметка на СДВР сумата от 201,60 лева,сторени деловодни разноски,както и да заплати по сметка на СРС сумата 30 лева,сторени деловодни разноски.

С присъда №260061/19.04.2021 година,постановена по внохд №4448/2020 година по описа на СГС състав на съда е отменил първоинстанционната присъда и е признал подсъдимия тогава Х. Д. за невинен по повдигнатото му обвинение в извършено престъпление по чл.343б ал.3 НК,като на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

С Решение № 60227/24.03.2022 година,постановено по н.д.№ 821/2021 година състав на ВКС на РБ е отменил въззивна присъда №260061/19.04.2021 година,постановена по внохд №4448/2020 година по описа на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С Решение №464/04.07.2022 година,постановено по внохд №1146/2022 година на Софийски градски съд присъда №20239032 от 29.10.2020 година,постановена по нохд №1420/2020 година по описа на Софийски районен съд е била потвърдена.

Проверката на съдебните актове,включително начина,по който е проведено наказателното производство пред първия съд,проведеното съдебно производство пред въззивния състав по внохд №4448/2020 година по описа на СГС,постановения съдебен акт от ВКС на РБ и изложените в него мотиви,по същество се отнасят до начина,по който са събирани,проверявани и оценявани доказателствените източници в хода на воденото наказателно производство от различните съдебни състави на първия и въззивния съд.Към този момент,с оглед приетите по делото и проверени доказателствени източници, включително разпитани по делото свидетели от първия съд,дадени от подсъдимия Д. обяснения и приобщени писмени доказателства,както и от изслушаната КСППЕ на експертите Т.К. и Г.Г. за подсъдимото лице,не е поставян въпрос за непопълване на делото с възможен за събиране и проверка доказателствен обем,нито е поставяна под съмнение възможността подсъдимото лице да носи наказателна отговорност или да участва в разглеждането на делото.Към момента на произнасяне от Върховната касационна инстанция 4 не е бил спорен въпроса за психическа пригодност на подсъдимото лице.

Видно е,че изводите на въззивния съд са били свързани с неточна оценка на доказателствения обем от първоинстанциония съд от една страна,а от друга,ВКС на РБ е приел,че сам въззивния съд е проявил от своя страна„…неправилна оценъчна дейност ….спрямо събраните по делото доказателства….“,а на тази основа е опорочил формирането на вътрешното си убеждение по фактите,довело до нарушаване на материалния закон.

След дадените указания от Касационната инстанция,делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Твърденията на защитата за съществени нарушения на процесуалните правила,довели до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице Д. и на защитника в процеса ,препятствайки последния адекватно да упражни защита на доверителя си,се отнасят конкретно до проведеното въззивно съдебно производство по внохд№1146/2022 година по описа на СГС.

Безспорно за настоящия съд е,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение,а съдебният състав е формирал вътрешното си убеждение не на основата на обективно,всестранно и пълно изследване на относим към предмета на доказване доказателствен обем,а на основата на проявена липса на активност при събиране,проверка и оценка на възможен доказателствен обем,нарушавайки нормата на чл.13 НПК.

Вярно е твърдението на молителя,че недопустимо са ограничени правата на защита на подсъдимото лице,като тези нарушения на правата му се свързват с липса на реално проведен състезателен процес и отказ да се допусне ползване на законово разрешени му процесуални средства за защита,в т.ч.събиране и проверка на оневиняващи подсъдимия доказателства и проверката им,в нарушение на чл.15 ал.2 НПК.