Протоколно определение № 1018 от 29.06.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1018 гр. Сливен, 29.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева

Съдебни

Ваня Ил. Шишкова заседатели: Миглена Б. Николова при участието на секретаря Галина Едр. Пенева и прокурора Т. М. Е.

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ характер № 20232230200725 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:02 часа се явиха:

За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор Е..

Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с адв.И. Т. от АКСливен, назначена за служебен защитник от досъдебното производство.

Пострадалата, нередовно призована, не се явява.

Съдът констатира, че призовката до пострадалата е върната в нейната цялост с писмо от Пето РУ-Бургас, ведно с докладна записка, с която уведомяват съда, че при извършените многократни проверки и оставени съобщения на входната врата на жилището не било установено лицето В. П.

О., както и че при проведен разговор по телефон се свързали с лицето и я запознали с въпросната призовка, като същата е заявила, че ще се яви да я получи, но не се явила. В докладната записка е отразено, че след посещение на адреса отново разговаряли със съседи, които заявили, че О. е била на квартира и към момента не живее там, а също и не отговаряла на телефона си.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Адв.Т.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира че не е 1 налице процесуална пречка за даване ход на разпоредителното заседание, въпреки нередовното призоваване на пострадалата. Съгласно разпоредбата на чл.247г, ал.3 от НПК разпоредителното заседание не се отлага ако пострадалата не е намерена на посочен от нея адрес за призоваване в страната.

С оглед гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

Съдът дава възможност на страните да изразят становището си по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд.

Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правата на обвиняемия и на пострадалата. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на взетата мярка за процесуална принуда, считам че следва да остане същата до приключване на съдебното производство. На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.

Адв.Т.: Считам, че делото е подсъдно на РС-Сливен. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. По т.4 считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Считам, че мярката за неотклонение към настоящия момент е адекватна и не се налага нейната промяна. Към настоящия момент нямаме искания за 2 събиране на нови доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с изложеното от защитника ми. Искам делото да се гледа по общия ред. Не са ми нарушени процесуалните права на досъдебното производство.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Заседанието продължи в 09,25 часа.

В залата се явяват прокурорът, подсъдимият и служебният защитник.

Съдът след съвещание като взе предвид становището на страните в процеса намира, че делото е подсъдно на СлРС и няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Същевременно съдът намира, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради което не следва да се обсъждат останалите въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК.

Съдът констатира, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството и да има защитник.

Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му, т.е. всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението. Като съгласно Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

В настоящия случай на обвиняемия са повдигнати две обвинения за 3 извършени престъпления по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно:

1)В това, че от неустановена дата в края на м. 04.2018 год. до 16.10.2018 год. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, като е извършил две и повече деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, склонявал В. П. О. от с. П.П. общ. Н.З. към проституция, като деянието е извършено с користна цел (получаване на паричните средства, които О. е придобивала чрез проституция) и 2) В това, че от 28.10.2018 год. до 06.06.2019 год. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, като е извършил две и повече деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, склонявал В. П. О. от с. П.П. общ. Н.З. към проституция, като деянието е извършено с користна цел (получаване на паричните средства, които О. е придобивала чрез проституция).

По аналогичен начин на обвиняемия са повдигнати две обвинения за извършено престъпление по чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно:

1) в това, че от неустановена дата в края на м. 04.2018 год. до 16.10.2018 год. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, като е извършил две и повече деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, транспортирал, чрез извършване на фактически действия по транспортиране - превозвал В. П. О. с л.а. „Мерцедес Вито“, от гр. Сливен до пътя между с. С. и с. Б. общ. Сливен, с цел да бъде използвана за развратни действия (встъпване в полови контакти и блудствени действия срещу заплащане), независимо от съгласието й.

2) в това, че от 28.10.2018 год. до 06.06.2019 год. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, като е извършил две и повече деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, транспортирал, чрез извършване на фактически действия по транспортиране превозвал В. П. О. с л.а. „Мерцедес вито“, а след 09.05.2019 год. с л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. №*****, от гр. Сливен до пътя между с. С. и с. Б., общ. Сливен, с цел да бъде използвана за развратни действия (встъпване в полови контакти и блудствени действия срещу заплащане), независимо от съгласието й.

В обстоятелствената част на обвинителния акт за първия период от неустановена дата в края на м. 04.2018 год. до 16.10.2018 год. за тези обвинения общо е посочено, че в края на м. април 2018 год. свид. О. започнала да проституира на пътя между с. Б. и с. С., общ. Сливен, първоначално доброволно, но след това принуждавана от обв. П.; след което е посочено, че на 05.10.2018 год. свид. О. избягала при сестра си, а на 16.10.2018 год. напуснала територията на Република България. Следователно 4 не става ясно до кой момент в този посочен период свид. О. доброволно е започнала да проституира и от кой момент е била склонявана от обв. П..

Освен това не става ясно защо е повдигнато обвинение за периода след 05.10.2018 год. (когато свид. О. е избягала при сестра си) до 16.10.2018 год.

(когато е напуснала територията на Република България). Като тази неяснота се отнася и за двете квалифицирани обвинения за този период – по чл. 155, ал.

3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, т.е. както за склоняването, така и за транспортирането.

В обстоятелствената част на обвинителния акт за втория период от 28.10.2018 год. до 06.06.2019 год. общо е посочено, че на 28.10.2018 год. свид.

О. се завърнала в Република България и отишла да живее при обв. П.; че след 28.10.2018 год. обв. П. отново започнал с автомобила си да откарва свид. О. до място на пътя между селата Б. и С., общ. Сливен, а вечер я прибирал от там; както и че на 06.06.2019 год. свид. О. избягала. Следователно не става ясно защо е повдигнато обвинение с начало 28.10.2018 год., след като в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че това е станало след 28.10.2018 год. без да е посочена конкретна дата.

Освен това след като наблюдаващият прокурор е приел, че тези четири обвинения са извършени поотделно при условията на продължавано престъпление, то е следвало отделните деяния да бъдат конкретизирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. да се посочи колко са отделните деяния, на коя дата е извършено всяко едно от тях, мястото и начина на извършване на всяко от деянията. В този смисъл са и Определение от 24.02.2020 г. по ВЧНД № 93/2020 г. по описа на СлОС и Определение № 211/05.06.2023 г. по ВЧНД № 289/2023 г. по описа на СлОС, в което изрично е посочено, че индивидуализация на деянията е задължителна и необходима, за да може обвиняемият да разбере в извършването на какво точно престъпление се обвинява и да организира защитата си по всяко едно от деянията, квалифицирани като продължавано престъпление; както и че в обратния случай, ако не е посочено в какво се състои всяко едно от деянията, които от обективна и субективна страна осъществяват продължавано престъпление - чрез какви действия (бездействие) е извършено, къде и кога, съществува неяснота по фактите, по които подсъдимият следва да осъществява защитата си в съдебната фаза на производството и в крайна сметка съществува риска той да бъде съден по неясно обвинение.

5

Следва да се отбележи, че не става ясно защо са повдигнати две различни обвинения за престъплението по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.

1 от НК за периода от неустановена дата в края на м. 04.2018 год. до 16.10.2018 год. и от 28.10.2018 год. до 06.06.2019 год., както и защо са повдигнати две различни обвинения за престъплението по чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК отново за периода от неустановена дата в края на м.

04.2018 год. до 16.10.2018 год. и от 28.10.2018 год. до 06.06.2019 год. В тази връзка следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение № 52/09.11.1988 год. по н.д. № 34/88 год., ОСНК е посочено, че въпросът дали периодите от време са продължителни или непродължителни следва да се преценява конкретно за отделните случаи във връзка с особеностите на извършените деяния, възможностите за осъществяването им и причинените вредни последици, както изрично е указано в Тълкувателно решение № 3/15.02.1971 год., ОСНК; както и че тази преценка трябва да се прави в рамките на изискванията на закона, защото в някои случаи може един интервал от време да се окаже продължителен, а в други - непродължителен. Посочено е още, че същественото е продължителността на периодите да не нарушава единството между отделните деяния, да не разкъсва обективната и субективна връзка между тях; както и че в практиката на съдилищата е установен обективен критерий за „непродължителни периоди от време“ около една година.