Решение № 6085 от 29.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6085 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100110173 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 48 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът А. Н. Ч. излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция: осъществено на 15 август 2016 г. от ответника Т. М. Б., който през това време като непълнолетен се е намирал под надзора на своя родител – ответника Г. К.

В., противоправно поведение, изразяващо се в заплаха с управлявания от него автомобил и нанасянето му удар с нож, и за което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда; причинени му телесни увреждания, изразяващи се в наранявания в ляво на нивото на четвърто междуребрие, на нивото междуребрената дъга вляво и на лявата предмишница с дължина 2 см и на прободна рана в областта на гърба в ляво 4 см с нараняване на левия дроб, наложили оказването му на спешна медицинска помощ с оперативна интервенция; изпитани болки и страдания, стрес и шок от случилото се, справедливото обезщетяване на които възлизало на 90000 лева. Претендира тази сума заедно със законната лихва от 15.08.2016 г.

Ответниците Т. М. Б. и Г. К. В. в законоустановения срок оспорват предявените искове, възразявайки че: не е осъществяван надзор от майката поради наличие на обективна причина, изразяваща се в провеждане на болнично лечение на онкологично заболяване и която изключвала отговорността й за поведението на нейния син; съпричиняване на вредите поради нанасяне на удари от ищеца към ответника и привеждането му в състояние на афект. При евентуалност навеждат и възражения за завишаване на размера на вредите и за погасяването им поради изтекла погасителна давност.

1

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

С присъда от 13.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 22620/2016 г. по описа на СРС, 110-ти състав, преписката по което е приложена по настоящото дело, Т. М. Б. е признат за виновен, че на 15.08.2016 г., около 21.30 – 22.00 часа, в с. Бистрица, на кръстовището на ул. Стефан Стамболов и ул. Никола Крушкин – Чолака, като непълнолетен, но способен да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, чрез нанасяне на прободно-прорезно нараняване отзад, в лявата гръдна половина на ниво 6-то междуребрие причинил на А. Н. Ч. тежка телесна повреда, изразяваща се в общо разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като подсъдимият е оправдан по първоначалната правна квалификация по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Така постановената присъда от СРС е обжалвана и протестирана пред въззивната инстанция. След разглеждане на делото с присъда от 29.11.2019 г., постановена по в.н.о.х.д № 5424/2018 г. по описа на СГС, V I I I въззивен състав, присъдата на СРС е отменена и вместо нея е постановена друга, с която Т. М. Б. е признат за виновен, че на 15.08.2016 г., около 21.30 – 22.00 часа, в с. Бистрица, на кръстовището на ул. Стефан Стамболов и ул. Никола Крушкин – Чолака, като непълнолетен, но способен да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, чрез нанасяне на удар с нож, причинил на А. Н. Ч. тежка телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване, разположено отзад на лявата гръдна половина, на ниво шесто междуребрие, с дължина на кожната рана 4 см, като ножът е проникнал в лявата гръдна кухина и по пътя си е наранил левия бял дроб с излив на кръв и въздух в лявата гръдна кухина, които притиснали и свили левия бял дроб към хилуса, изключвайки го от функцията, представляваща по медико-биологичната си характеристика постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 54, ал.

1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Присъдата на въззивната инстанция е оставена в сила с решение № 89 от 21.07.2020 г. по н. дело № 275/2020 на ВКС, II н.о.

По делото е представена епикриза, издадена от Болница Токуда, от която се установява, че А. Ч. е приет в лечебното заведение на 16.08.2016 г. в 00:07 часа по спешност поради получени прорезни рани от нож в областта на левия хемиторакс и лява ръка, от които едното възникващо с данни за активно кървене, а при извършен клиничен преглед е установено хемопневмоноракс в ляво, поради което е насочен към 2 гръдна хирургия за спешно оперативно лечение. Проведена му е оперативна интервенция с оперативна диагноза: вкарване на интеркостален катетър за дренаж и е изписан на 19.08.2016 г. (л. 23 от делото). Представени са още и преписи от амбулаторни листове и от резултати от изследвания (л. 25 – 33 от делото), от които се установява, че на ищеца са провеждани различни изследвания и лечение.

По делото са представени и медицински документи - епикризи и амбулаторни листове за установяване на здравословното състояние на ответника Г. В.. От част от представените епикризи (л. 63 – 66) се установява, че през периода 2010 г. – 2011 г. ответникът Г. В. е страдала от бронхиална астма. От останалите епикризи и амбулаторни листове (л. 52 – 58 от делото) се установява, че са й били поставяни различни диагнози, свързани с онкологични заболявания, с част от които е била диагностицирана през 2012 г., а в последствие и през 2017 г. и 2019 г.

За установяване на обстоятелството, че ден след инцидента ищецът се е намирал в добро здравословно състояние е представен нотариално заверен препис от профила му в социалната мрежа „Фейсбук“ (л. 59 от делото). Доколкото достоверността на същия не е оспорен от ищеца, съдът намира че от него се установява, че на 17.08.2016 г. в социалната мрежа е била споделена публикация под формата на снимка с ищеца, като доказателствената стойност на представеното писмено доказателствено средство следва да бъде ценена при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал.

Прието е представено и съдебномедицинско удостоверение относно здравословното състояние на ответника Т. Б., издадено от УМБАЛ Александровска, от заключението по което се установява, че при извършения му преглед на 16.08.2016 г. същият е имал отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата, долния клепач на лявото око, лява ябълчна област, две ръце, гърба и десния хълбок, които са били причинени от действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и които са му причинили болка и страдание (л. 62 от делото).

За установяване на изпитаните от ищеца болки и страдания по настоящото производство са разпитани св. Р.Д. – майка на ищеца, и св. Д.Й. – приятел на ищеца.

От показанията на св. Т.а Д. се установява, че в резултат на инцидента на ищеца са били причинени четири прорезни рани, три от които в областта на гръдния кош и една на ръката. След инцидента ищецът е прекарал 5 дни в болница, като в последствие е бил в отпуск поради временна неработоспособност в продължение на месец и 5 дни, в който период е изпитвал болки и не е бил в състояние да се обслужва сам, като огромен дискомфорт и болка му създавали поставените плеврални дренажи. Към момента на разпита прорезната рана на ръката продължавала да му създава проблеми.

Изпитвал страх при провеждането на разпит от органите на СДВР и се притеснявал да не загуби работата си заради случилото се. Установява се, че инцидентът повлиял 3 негативно и върху емоционалното състояние на ищеца – станал по-затворен, избягвал да говори за случилото се, притеснявал се да излиза сам, обвинявал себе си, че не е сезирал своевременно компетентните органи при наличие на вече отправяни от ответника заплахи. Възстановяването на ищеца продължило дълго време, което го карало да се чувства безсилен и зависим, тъй като не бил в състояние самостоятелно да извършва елементарни дейности. Установява се още и че заради причинените му увреждания на белия дроб дълго време не можел да бъде физически активен по начин, който подхождал на млад човек. Физическото и емоционалното му възстановяване отнели много време, като и към момента на провеждане на разпита ищецът не бил надживял случилото се и не се бил възстановил напълно. Ищецът св. Д.Й. посетил ищеца на следващия или по следващия ден след инцидента, към който момент ищецът бил на инвалидна количка и не изглеждал добре. Свидетелят заявява, че след случилото се ищецът станал по-затворен и спрял да контактува с приятелите си, като избягвал да говори за станалото и не се чувствал физически добре. След като изминал значителен период от време след инцидента ищецът споделял, че го болят гърдите и се задъхвал. Съдът цени показанията на свидетелите при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната им заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетелите почива на непосредствените им възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията им се подкрепят от останалите доказателства по делото.

За установяване на обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът са изслушани показанията на св. Т.а Г. – очевидец на случилото се. Същият заявява, че ищецът е започнал да напада ответника Т. Б., нанасяйки му удари през прозореца на управлявания от ответника автомобил, след което ищецът продължил пътя си към игралната зала, от която идвал. Ответникът Т. Б. си тръгнал след това като по лицето му имало кръв, а ищецът се държал за ръката, но свидетелката не видяла по тялото му да има кръв. Установява се от показанията на свидетелката, че същата била учудена, че е призована в съда като свидетел по образуваното наказателно производство и когато разбрала в какво е обвинен ответникът, тъй като не била останала с подобни впечатления за случилото се. Два – три дни след инцидента видяла снимка на ищеца с негови приятели, публикувана в социална мрежа, на която същият бил усмихнат.

Съдът намира, че показанията на св. Т.а Г. в частта, в която заявява, че не е забелязала по тялото на ищеца да има кръв, както и че ответникът не е имал поведение, с което да е причинил вреди на ищеца не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, от който безспорно се установява, че ответникът е имал противоправно поведение, изразяващо се в нанасяне на удари с нож върху тялото на ищеца, с които му е причинил прорезни рани.

Изслушани са показанията и на св. Д. Ф. – позната на ищеца. Установява се, че 4 свидетелката не е присъствала лично на случилото се, а е научила от други хора за инцидента. Чула, че Т. Б. посегнал на ищеца, след което А. Ч. бил закаран в болница, тъй като не бил в добро здравословно състояние. Установява се, че свидетелката видяла ищеца 2-3 седмици след случилото се, към който момент той се движел нормално и нямал видими наранявания.

По делото е прието заключение на комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено при съобразяване на представените по делото доказателствени средства и извършване на преглед на ищеца, поради което и го кредитира с доверие. От заключението в медицинската му част се установява, че ищецът е постъпил в болница по спешност поради наличие на прорезни рани от нож в областта на левия хемиторакс и лява ръка, от които едното е било с данни за активно кървене, установен е хемопневмоторакс в ляво, при което е насочен към гръдна хирургия за спешно оперативно лечение. Вещото лице е констатирало при извършения за целите на експертизата преглед на тялото на ищеца ръбци (белези) от рани: в дясна долна част на гръдния кош отпред – 1.5/01 см, на лявата предмишница отзад и отстрани – 2/0.4 см, на гърба в ляво към лопатката с дъгообразна форма отворена нагоре с хипертрофичен характер – 6/0.3 см, в ляво на гръдния кош (от дрен) – 1.7/0.1 см, в ляво на гръдния кош зад гореописания (от дрен) – 1.3/0.1 см, в ляво на гърба до гръбначния стълб – 1.4/0.1см. Вещото лице е посочило, че белезите имат траен, постоянен характер и са от естество да останат за цял живот. От заключението се установява, че при проникване на остро оръжие в гръдния кош поради засягане на плеврата (ципата, която покрива гръдната клетка отвътре и белите дробове) се получава т.н. плевропулмонален шок със силна болка в първите часове до прилагане на обезболяваща терапия. В последствие при зарастване на нараняването на белите дробове и раната се е образувало срастване, за което ищецът е съобщил, че се изразява в придърпване и болка в гръдния кош. От заключението се установява, че при подобно срастване се изпитват болки и страдания в гръдния кош при вдишване, като във времето срастването се отпуска и болките намаляват, но самото срастване не изчезва.