Решение № 1116 от 14.10.2022, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1116 14.10.2022г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, първи състав, на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар: Десислава Фотева

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 804 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на С.С.С., чрез адв. С.И.И. ***, със съдебен адрес *** против Областна дирекция на МВР – Бургас (ОД на МВР – Бургас). С исковата молба на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платено адвокатско възнаграждение, във връзка с воденото съдебно производство по н.а.х.д. № 2000 от 2017г. по описа на Районен съд – Бургас (РС – Бургас), ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на влизане в сила на решение № 818/15.05.2017г., с което е отменено наказателно постановление № 14-3388-000272/16.03.2015г., издадено от началник група при ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, до окончателното й изплащане. С исковата молба се претендират и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, в писмено становище чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба, като неоснователна и прави искан да бъде оставена без уважение.

Излага доводи за настъпила погасителна давност. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и в двете производства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за основателност на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:

С наказателно постановление № 14-3388-000272/16.03.2015г., издадено от началник група при ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба на С.С.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Наказателното постановление е оспорено пред РС-Бургас, а с решение № 818 от 15.05.2017г. постановено по н.а.х.д.

№ 2000/2017г. наказателното постановление е отменено изцяло, като незаконосъобразно. Решението на РС-Бургас не е оспорено и същото е влязло в сила на 01.06.2017г., съобразно данните от приложеното съдебно дело, удостоверяващи този факт. Съдебното дело на БРС е изискано в цялост и приложено към настоящото до приключване на това производство с влязъл в сила съдебен акт.

Видно от съдържащите се материали, в хода на административно-наказателното производство пред РС-гр.Бургас, жалбоподателят С. е представляван от пълномощник – адвокат С.И., като в материалите по делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие /бланков образец/ (л.5 от делото). В представеният документ е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 600,00 лева, която сума е посочена и като заплатена в брой, а обективираното в документа плащане има характер на разписка за предаването й в брой.

При така направените фактически констатации, въз основа на приложените по делото писмени доказателства съдът обосновава следните правни изводи:

Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно НП, отменено от съда с влязло в сила решение.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред.

Наказателно постановление № 14-3388-000272/16.03.2015г., издадено от началник група при ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, от което се твърди, че са произтекли вреди за ищеца е отменено от РС Бургас, с влязло в сила решение описано по-горе, поради което са налице предпоставките за предявяване на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА. Това е така, защото до влизане в сила на съдебния акт, с което НП е отменено, като незаконосъобразно, не е съществувала законова възможност за претендиране на сторените по това дело разноски, в хода на производството по самото оспорване. Такава възможност е предвидена едва с изменението на ЗАНН и по-конкретно в нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в редакцията на закона, обн. в ДВ бр.94 от 2019г.

Видно от съдържанието на приложеното АНП, жалбата, въз основа на която е образувано делото за оспорване на наказателното постановление е изготвена от пълномощника- адвокат И.. Проведено е едно съдебно заседание, на 10.05.2017г. с участие на адвоката, в което са приети писмените доказателства и е изслушан един свидетел. Допълнително, на 11.05.2017г. адвокат И. е депозирал писмени бележки, в което са обсъждани подробно фактите по случая и събраните доказателства, като е изложена и защитната теза на страната. /л.37-39 от

АНП/.

Разгледана по същество претенцията е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случаят, са налице всички предвидени от законодателя предпоставки.

Дейността на администрацията по налагане на административни наказания, по своето естество е правораздавателна и е свързана със защита на реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма на административна дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно наказателна компетентност.

Наказателните постановления, като резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание, представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да се тълкува ограничително като приложното и́ поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

Ето защо, при положение, че наказателно постановление № 14-3388-000272/16.03.2015г., издадено от началник група при ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, от което се твърди, че са претърпени вредите е отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, очевидно е налице първата от предвидените от законодателя предпоставки.

В хода на съдебното обжалване на посоченото наказателно постановление, от С.С., в качеството му на жалбоподател, несъмнено са направени съдебно-деловодни разноски в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат С.И., съгласно представения и приложения по н.а.х.д № 2000/2017г. по описа на РС Бургас, договор за правна защита и съдействие, което плащане е осъществено в брой, видно от текста на документа. В случаят, не се и спори относно факта, че в хода на съдебното оспорване на отмененото НП е осъществено договореното процесуално представителство.

Съгласно т.1 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящата хипотеза е представен договор за правна услуга, в който е догорено плащане в брой, като е извършено отбелязване за заплащане на цялата сума, поради което следва да се приеме, че договора има характера на разписка и плащането на сумата по него е доказано.

В този смисъл, налице е и третата предвидена от законодателя, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и направените от ищеца разноски в хода на неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното постановление пред съда са направени във връзка с извършения му съдебен контрол за законосъобразност. Действително, процесуалното представителство в производството по обжалване на наказателни постановления не е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, направените разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако не беше издадено наказателното постановление, лицето не би имало нужда, съответно не би заплатило адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В тази насока са и указанията на задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС.

В отговора на исковата молба са наведени съображения за неоснователност на иска, предвид факта, че макар наказателното постановление да е отменено, ищецът е извършил деяние с по-висока обществена опасност- престъпление. Действително, в материалите на АНП се съдържат писмени доказателства, за това, че ищецът е осъден с влязъл в сила съдебен акт на РС-гр.Бургас по друго дело, за това, че на 11.11.2014г. в гр.Бургас управлявал МПС след употреба на високорискови наркотични вещества, което осъществява състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Следва да се отбележи, че наложеното на ищеца наказание не е за същото деяние, както сочи ответника. Това е така, защото процесното НП, което е отменено с решение на съда е за административно нарушение, изразяващо се в отказ за извършване на проверка за установяване употреба на упойващи вещества с техническо средство и неизпълняване предписанието за медицинско изследване. Видно от приложените материали такава проба от кръв обаче е дадена от ищеца на 11.11.2014г. в гр.Бургас, като въз основа на пробата е изготвена и съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза. В този смисъл, вмененото нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП очевидно не е извършено, в противен случай, не би било възможно установяването на факта, че водачът е употребил наркотични вещества, респективно е извършил престъпление, а тази констатация води и до извода, че наложеното с отмененото НП наказание по чл.174, ал.3 от ЗДвП е незаконосъобразно, поради липса състав на подобно нарушение. Обстоятелството, че ищецът е извършил друго деяние, което осъществява състав на НК и за което е ангажирана отговорността на лицето по този ред не означава, че воденото АНП е законосъобразно, както се домогва да докаже ответната страна.