Определение № 915 от 13.12.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 915 гр. София, 13.12.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Лилия М. Руневска

Георги Ст. Мулешков като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20221800500908 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на К. И. К. с ЕГН ********** от с.Л. против решение № 75 от 09.06.2022г. по гр.д.№ 1078/21г. на РС Ботевград в частта му,с която е уважен искът на „Т. С.“ ЕАД и е признато за установено на основание чл.422,ал.1 ГПК че ответницата дължи на дружеството 122.72 лв. ,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за сградната инсталация за периода от м.ноември до м.април 2019г. , сумата 27.78 лв. лихва за забава , 21.15 лв. сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до

07.12.2020г. и 4.25 лв. мораторна лихва върху тази сума. Съдът е приложил разпоредбата на чл.153 от Закона за Енергетиката,според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,присъединени към абонатната станция,са клиенти/потребители/ на топлинна енергия.съгласно чл.149, ,ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществява с писмени договори при Общи условия. Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите като според чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите – етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

С исковата молба въззивничката сезира въззивния съд да отправи преюдициално запитване със следните въпроси:

1.Допуска ли Директива 2011/83/ЕС в периода на задължителното транспониране законодателният орган да създаде законова конструкция1 чл.153,ал.1 вр.чл.150, ал.2 от ЗЕ в противоречие с чл.6 и чл.7 от

Директивата?

2.В случай че допуска,откога настъпва суспендиращия ефект/от датата на публикуване на директивата или от датата на влизането ѝ в сила/?

3. Следва ли да има писмен договор,в който да е уговорено,че технологичните разходи са за сметка на потребителя?

4.Противоречи ли положението,че технологичните разходи са за сметка на потребителя без негово съгласие, на чл.101 от ДФЕС/забрана за злоупотреба с господстващо положение/ и на чл.107 от ДФЕС-забрана за предоставяне на недължима държавна помощ относно технологичните разходи/сградна инсталация/?

5.При положение,че общите части не са оборудвани с радиатори , допуска ли разпоредбата на чл.9 от параграф три на Директива 2012/27/ЕС на ЕП и Съвета от 25.10.2012г. относно енергийна ефективност,за изменение на Директива 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8ЕО и 2006/32/ЕО съответно чл.13 от Директива 2006/32/ЕО и чл.169 ДФЕС, съществуване на регламентация по атакуваните разпоредби на ЗЕ.

6.Допуска ли чл.9,параграф 1 и параграф 3 на посочената във въпрос 5 Директива и чл.169 ДФЕС да се претендира стойността на потребена топлинна енергия, отдадена в сградната инсталация в сгради-етажна собственост,пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект,без оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта?

7.Допуска ли чл.9,параграф 3 от горепосочената Директива и чл.169 на ДФЕС заплащане на разходи за топлинна енергия, излъчена от инсталацията на сградата, при положение ,че общите части не са оборудвани с радиатори и следва ли да се тълкуват цитираните норми като предвиждащи разпределение на енергия за отопление на общи части или обособена част от тях?Съществува ли противоречие на тази регламентация с чл.101 и чл.107 ДФЕС?

8. Уредената конструкция в чл.153, ал.1 вр.чл.150, ал.2 от ЗЕ не е ли в противоречие с чл. 6 и чл. 7 от Д 2011/83/ ЕС и непозволена държавна помощ по смисъла на чл.107 от ДФЕС?

Настоящият състав приема,че в контекста на настоящия казус не е необходимо тълкуване на разпоредбите на посочените актове на ПЕС ,тъй като смисълът им е ясен и не буди съмнение.Във въззивната жалба са изложени доводи за неадекватност на атакуваната национална регламентация спрямо съществуващото в страната техническо оборудване-„…на практика няма как да стане поради невъзможността на ищеца при наличното оборудване на абонатната станция и нехайното отношение по отношение на необходимата информация.Абонатната станция е с оборудване отпреди 30 г.,когато Топлофикация предлагаше една социална услуга и всички се възползват от нея…“Следователно,въпросите визират метаюридически обществени отношения,на които няма как да бъде повлияно чрез тълкуване на 2 общностното право.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. К. с ЕГН ********** от с.Л., Софийска област, обективирана във въззивната жалба против решение № 75 от 09.06.2022г. на РС-Ботевград по гр.д.№ 1078/2021г., за отправяне на преюдициално запитване на основание чл.629, ал.3 ГПК като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3