Решение № 275 от 04.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София , 03.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София) като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600117 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 04.11.2020 г. постановена по НОХД № 3977 / 2018 г., Софийски градски съд, НО, 12-ти състав е признал подсъдимия С. И. И., български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 07.10.2017 г. в гр. ***, ж.к.“***“, бл.88, до входната врата на вход А, е причинил на К. Н. Ч. тежка телесна повреда - като с държан в ръка стандартен газово - сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, му нанесъл удар в лявата половина на главата, с който му причинил открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна област на черепа с компресионно-дислокационен синдром, линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив с разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата, като счупването на лявата слепоочна кост, e довело до развитие на голям кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъчното вещество, прогресивно влошаване на неврологичната симптоматика, причинило на пострадалия и реализира медико биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота с проникване в черепната кухина, поради което и на основание чл.128, ал.2, пр.последно, във вр. с ал.1 от НК и чл.54 1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което, на основание, чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.304 от НПК, подсъдимият С.И. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е направил опит умишлено да умъртви К. Н. Ч. и деянието да съставлява престъпление по чл.115, вр. чл. 18 от НК.

С присъдата, подсъдимият И. е осъден, на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на гражданския ищец К. Н. Ч., с ЕГН **********, сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди от престъплението по чл.128, ал.2, пр.последно във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2017 г. - датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до претендираната сума от 100 000 лева, предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, съдът е отнел в полза на Държавата газово - сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, намиращ се на съхранение в служба КОС при 05 РУ-СДВР.

В тежест на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК, са възложени и направените по делото разноски, както следва: 925.24 лв. по сметка на СДВР, представляващи направените в досъдебното производство разноски; 4550.00 лв. по сметка на СГС, представляващи разноски в съдебното производство; 2 400 лв., по сметка на СГС, представляваща държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на предявения граждански иск, както и сумата от по 5.00 лева, представляваща държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

В законоустановения срок първоинстанционната присъда е протестирана от представител на Софийска градска прокуратура, с твърдение за неправилност в частта, в която подсъдимият И. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, налагаща нейната отмяна. Макар и да е заявена готовност за депозиране на допълнителни аргументи, след запознаване с мотивите към протестираната присъда, по реда на чл.320, ал.4 от НПК, такива не са постъпили. С протеста се предлага отмяна на присъдата, в частта , с която подсъдимият С. И. И. е бил частично оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК и е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.128, ал. 2, пр. последно, вр. ал.1 от НК, и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият С.И. да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му от СГП обвинение по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.

Недоволен от първоинстанционната присъда, частният обвинител и граждански ищец К. Н. Ч., чрез повереника си, в срока по чл.319, ал.1 от НПК е оспорил пред въззивната инстанция изцяло нейната обоснованост, законосъобразност и правилност, с въззивна жалба 2 и допълнително изложение към нея. Навеждат се доводи за наличие на противоречие с материалния закон, поради приетата от първоинстанционният съд несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК; за превратно тълкуване на доказателствата по делото, които ценени съвкупно, обосновавали извод за извършено от подсъдимия деяние, квалифицирано по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК; за наличие на оправдателен диспозитив спрямо подсъдимия, основаващ се изцяло на неверен и необективен прочит на доказателствата по делото, утвърждаващи причинени тежки увреждания, застрашили живота на пострадалия, в резултат на нанесен изключително силен удар с тежък метален предмет - газово-сигнален пистолет от подсъдимия, в областта на главата на частния обвинител, като единствено навременната и висококвалифицирана медицинска помощ е спасила живота му. Повереникът твърди и наличие на субективния елемент на престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, аргументирайки се с външните прояви на деянието - силата и посоката на ударите, от използваното средство и от броя им.

Намира за необоснован извода на първият съд, според който нанасяйки изключително силен удар в главата на Ч. с тежащ близо килограм метален предмет с който буквално му разцепил главата, подсъдимият бил действал с умисъл за причиняване на телесна повреда, още повече, че доказателствата и множеството експертизи по делото, сочели обратното.

Изопачавайки тези доказателства, съдът бил допуснал съществено процесуално нарушение, касаещо формирането на вътрешно убеждение от обективна страна. Превратното тълкуване на едни доказателства и немотивираното пропускане и изключване на други, довело до обективно неправилен доказателствен извод и оттам до незаконосъобразен съдебен акт.

Съдът не преценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и не проверил изчерпателните доводи на обвинението. Така съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като не извършил изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на релевантните факти и в тази връзка незаконосъобразно бил признал за невиновен подсъдимия.

Повереникът обжалва присъдата и в наказателноосъдителната част, като намира наложеното на подсъдимия наказание за силно занижено и неотговарящо на отегчаващите вината му обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца и тежките последици, настъпили за пострадалия. Счита, че съдът тежко подценил поведението на подсъдимия не само по време, но и преди и след осъществяване на изпълнителното деяние, както и следващите се от него увреждания върху здравето на Ч..

Несъгласието си с гражданскоосъдителната част на присъдата, повереникът аргументира с несъответствието на присъденото обезщетение с критерия за справедливост, поради което причинените вреди не били напълно обезщетени, тъй като пострадалият продължавал да търпи болки и страдания, в резултат на извършеното тежко посегателство против телесната му неприкосновеност – обстоятелство, което било подценено от решаващият съд.

В заключение повереникът моли за признаване на подсъдимия за виновен в 3 извършване на престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, с определяне на наказание към максималния размер и отмяна на чл. 66 от НК. В случай на потвърждаване на приетата от СГС правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, алтернативното искане е за увеличаване на наложеното му наказание, без прилагането на чл.66 от НК. Иска се и увеличение на присъденото обезщетение до максимално предявения размер.

С допълнението към въззивната жалба, повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. Н. Ч., преповтаря доводите си за наличието на опит за причиняване на смърт, предвид силата и насочеността на удара, осъществен с процесния пистолет. Съдът подценил установеното по делото обстоятелство, че още при влизането във входа, подсъдимият насочил пистолета към пострадалия, със закани против живота на пострадалия.

Основният мотив на първият съд, според повереника, за оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение бил изненадата на последния, изразена в телефонен разговор, че пострадалият бил зле и в болница. Този подход, според повереника, бил погрешен, тъй като очаквано било, подсъдимият да каже, че го е ударил леко и не е искал. Недостатъчен аргумент за оправдаване на подсъдимия било и обстоятелството, че ударът бил само един, като подсъдимият се бил отказал от нанасянето на последващи удари. В тази част, присъдата почивала на предположение, тъй като въздържането на подсъдимия от последващи удари се дължало на хипотетичната му увереност, че причинената травма е годна да причини смърт.

Във връзка с наличието на субективния елемент на престъплението опит за убийство и доказателствата в тази насока, повереникът преповтаря изложените в жалбата доводи.

Преповторени са и доводите, касаещи несъгласието на частния обвинител и граждански ищец, по отношение на наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер.

В допълнение, в подкрепа на възраженията си, твърди укоримост в поведението на подсъдимия, свързано с извънбрачната връзка със съпругата на пострадалия, при все, че е знаел за семейното положение, както и изваждането на пистолета и насочването му към пострадалия, със закани, при влизането на последния във входа. Повереникът обръща внимание, че ударът бил в гръб, добре премерен, изключително силен в момент, в който Ч. демонстрирал по недвусмислен начин, че се оттегля от конфликтната ситуация със съпругата си, като се бил заканил и, че ще го ликвидира. Така, определеното при условията на чл.66 от НК наказание не би постигнало нито една от целите на личната и генерална превенция. Единствено чистото съдебно минало на подсъдимия не било достатъчно за обосноваване на подобна проява на милосърдие от страна на съда.

Преповтаря и направените с въззивната жалба искания за преквалификация на деянието в такова по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, както и увеличаване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и отмяната на чл.66 от НК.

Въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда е депозирана и от защитника на подсъдимия С. И. И., в която се оспорва конституирането на частния обвинител и граждански ищец Ч., в това му качество, поради пропускане на преклузивния 4 срок за това. Твърди, че според доказателствата по делото, пострадалият Ч. бил редовно уведомен за разпоредителното заседание на 30.10.2018 година. Това обстоятелство било потвърдено от самият Ч. в съдебно заседание от 07.12.2018 г., когато последният обяснил, че е бил уведомен незабавно от сестра си, която е получила призовката, а също и, че е бил на работа в провинцията, което обстоятелство не било доказано по никакъв начин, въпреки разпореждането на съда. Така, Ч. бил пропуснал възможността да се конституира в качеството си на граждански ищец, по негова вина, тъй като не представил пред съда никакви доказателства за уважителни причини за неявяването си в първото съдебно заседание.

Защитникът твърди, че пострадалият Ч. поискал сумата от 15000 лева, за да оттегли предявения от него граждански иск, с обяснението, че 10000 лева били за адвокатско възнаграждение на адвокатите му, а 5000 лева, като компенсация за лечението му и за времето през което не бил работил. Това си искане, пострадалият Ч., потвърдил лично в дадените от него обяснения, в съдебно заседание на 04.04.2019 година. В тази връзка защитникът твърди, че по делото липсват доказателства, че Ч. е работил; че инцидента го е лишил от възможността да работи; че последният е плащал за лечението си, както и, че бил плащал адвокатско възнаграждение или обещал такова и в какъв размер.