Решение № 4167 от 26.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4167 гр. Пловдив, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330114155 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37 против Г. Б. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., БУЛ.*****, ет.*, ап.**, общ.***, обл. ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1688.71 лева /хиляда шестстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/ - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода *** - *** г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., бул.*** № **, вх.**, ап.**, с ИТН: ******, обезщетение за забава за периода ****** г. в размер на 404.24 лева /четиристотин и четири лева и двадесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.04.2024 г. до окончателното погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П.. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. П., бул.*** № **, вх. *, ет.*, ап.**, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на 1 продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия е разпределил топлинна енергия на обща стойност 2092,95лв., включваща главница в размер на 1688,71 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода *** - *** г., като предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 404,24 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода ****** г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо 75 лева /в т.ч. 25 лв. държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/. И доколкото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът е указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу ответника, което и породило правния интерес на ищеца да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, от особения представител на ответника е постъпил отговор, в който се взема становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявените искове. Сочи се, че липсват доказателства за качеството потребител на ответника. Посочва, че липсват доказателства за откриване на партидата и за броя на лицата, обитаващи имота. Посочва, че ищецът се позовава на общите условия, но не прилага същите към исковата молба. Твърди, че липсват доказателства за влизане в сила на общите условия.

Твърди се, че искът е недопустим, тъй като има три вида топлинна енергия, а същата не е конкретизирана дали касае доставена енергия за отопление, за горещо водоснабдяване или отдадена от сградната инсталация, като е различен реди за тяхното измерване, отчитане и заплащане. Твърди се, че искът е неоснователен поради погасяването му по давност. Излага, че се касае за периодично задължение по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Задължението на ответника за исковия период представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Разпределението на потребената енергия и издаването на фактурите установяващи размера на задълженията на топлинна енергия, се извършва ежемесечно, а падежът на всяко месечно задължение е до края на месеца, в който е издадена фактурата, както било посочено в ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия и в приложените фактури. С оглед изложеното, моли предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се 2 осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.

От приетия по делото Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гр. П., бул.*** № **, вх.**, ап.**, което обуславя и качеството му на потребител.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД на потребителите в гр. Пловдив. От приетите по делото публикации, се установява, че публично известните общи условия на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД за продажба на топлинна енергия в един местен и един централен ежедневник, в каквато насока са възраженията на особения представител на ответника.

Съгласно чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

От приетите по делото констативни протоколи, издадени от топлинния счетоводител Нелбо АД, се установява, че за периода от ****** г. ответникът не е присъствал на отчетите на адрес гр. П., бул.*** № **.

Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.

Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.

Според чл. 150, ал. 2 от ЗЕ Общите условия влизат в сила в 30 - дневен срок според ЗЕ от 3

2003 г. след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ потребителите, които не са съгласни с публикуваните общи условия могат да възразят в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение от страна на ответника няма данни по делото.

Прието е като писмено доказателство уведомително писмо, връчено на ответника на ******г., в което е отразено, че водомерът в имота е с изтекла валидност на метрологичната проверка. Посочен е телефон за връзка за подмяна/пломбиране, като е дадено указание в 30дневен срок от връчване на писмото да се извърши подмяна или метрологична проверка на водомера.

На ****** г. е издаден талон, в който е отразено, че ответникът е монтирал в процесния имот нов водомер, който не е пломбиран поради ремонт. Показанията на стария водомер са 96,3 куб.м.

В приетата по делото като писмено доказателство справка за доставена ТЕ по количество и стойност са отразени количества за топлоенергия за битово горещо водоснабдяване в размер на 859,07 лв., за сградна инсталация в размер на 315,49 лв., за отопление в размер на 462,25 лв. и за услуга разпределение – 51,90 лв.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото дружество справки за разпределена ТЕ от Нелбо ЕАД.

От заключението се установява, че жилищният блок в гр. П., бул.*** № **, вх.** е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ).

Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД, като в имота на ответника има монтирани 1 бр. отоплителни тела, снабдени с ИРУ на ежемесечен визуален отчет. През имота на ответника преминава щранг лира с мощност 780 W, която не е снабдена с уред за отчет. В имота на ответника има 1 бр. водомерно устройство за топла вода за отчитане на изразходваното количество ТЕ за БГВ, като за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5 от „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба № Е-Рд-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването – на 1 бр. щранг лира – по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло, както и за БГВ за 1 бр. лица по 140 литра на денонощие, поради неосигурен достъп за отчет от началото на процесния период до октомври 2022 г.

Количеството ТЕ, разпределено за имота на ответника за периода от ****** г. по месеци е показано в таблицата към заключението и е общо 19,81033 MWh, в това число 2,37919 MWh за отдадената от сградната инсталация, 3,57795 MWh за отопление и 13,85319 MWh за БГВ.

Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество.

4

През процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото дружество. Количеството ТЕ, намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на „Нелбо“ ЕАД за разпределение по потребители.

Разпределението на ТЕ за отопление в етажната собственост е извършвано в началото и в края на всеки отоплителен сезон, визуално от отчетените показания на ИРУ. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя от топлинния счетоводител, по формула към т. 6.1.1 на Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя пропоционално на проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника отопляемият обем е 124 м 3 .