Определение № 361 от 04.03.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361 гр. Плевен, 04.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500162 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С определение № 5187/12.12.2024 г. по гр.д. № 3845/2024 г. по описа на съда Плевенският РС е оставил без уважение молбата на ответниците „Кредисимо“ ЕАД, гр. София и „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София по реда на чл.

248 от ГПК за изменение на решение № 1462/31.10.2024 г. по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение чрез осъждането им солидарно да заплатят на пълномощника на ищеца сумата от 480 лв. с ДДС.

Недоволно от постановеното определение в частта, в която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК е останало дружеството частен жалбоподател „Кредисимо“ ЕАД, гр. София, което чрез процесуалният си представител юрисконсулт А. И. го обжалва пред въззивния съд в тази му част като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че на пълномощника на ищеца се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ двукратно от всеки от ответниците по делото, при положение, че са предявени два установителни иска, които са взаимно свързани и са предпоставка за уважаване на осъдителния иск против втория ответник.

Поддържа се, че поради естеството на правоотношението се касае за защита на един интерес, поради което определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не е адекватен на положения труд от адвоката по делото.

Според частния жалбоподател същият ищец е завел и други дела против 1 дружеството, в които в същата хипотеза са присъдени по-ниски възнаграждения за оказана безплатна правна помощ от същия адвокат, а наред с това делото не се отличава с правна и фактическа помощ. Твърди се също, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, което следва да се осуети от съда с оглед цитираната практика на ВКС в тази насока. В заключение се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени постановеното решение по делото в частта относно разноските като намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д. М. до 480 лв. с ДДС солидарно за двамата ответници.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от адвокат Д. М., в качеството на представляващ ЕАдв.Д „Д. М.“, гр.

София, с който се оспорва основателността на частната жалба. Счита, че правилно първоинстанционният съд е определил възнаграждение съгласно чл.

7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по всеки от исковете, а наред с това определеното възнаграждение е под минимума в Наредбата. Излага подробни възражения относно основанието за присъждане на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА и цитира практика на ВКС в тази насока. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното определение.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на частната жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК с оглед подаването й по пощата на 08.01.2025 г. при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От приложеното гр.д. № 3845/2024 г. по описа на ПлРС се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а 2 именно решение № 1462/31.10.2024 г., с което са уважени изцяло предявените от ищеца Н. Е. П. против ответниците „Кредисимо“ ЕАД, гр. София и „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София искове, като по отношение на първия от тях е прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. 33 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договор за потребителски кредит № 2221086/21.04.2020 г., сключен между страните, а по отношение на втория ответник е прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД договор за предоставяне на поръчителство от 21.04.2020 г., сключен между страните и е осъден този ответник да заплати на ищеца на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД сумата от 45,09 лв. - недължимо платена сума по договора за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2024 г. до окончателното й изплащане. С решението всеки от ответниците „Кредисимо“ ЕАД, гр. София и „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София поотделно е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 ал. 2 от ЗА на пълномощника на ищеца ЕАдвД „Д. М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Решението е съобщено на „Кредисимо“ ЕАД, гр. София на 15.11.2024 г., а на „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София на 14.11.2024 г. и в срока за обжалване на решението на 26.11.2024 г. са постъпили молби по реда на чл. 248 от ГПК от двете дружества. С молбите и от двамата ответници се иска изменение на решението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като се иска да присъждане на един адвокатски хонорар от 480 лв. с ДДС солидарно по отношение на двамата ответници и се излагат доводи, че се касае за защита на един и същи интерес по осъдителния иск.

За да остави без уважение молбата по реда на чл. 248 от ГПК ПлРС е приел, че по делото са предявени субективно съединени искове и за осъщественото процесуално представителство по всеки от тях се дължи отделно адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Препраща към мотивите в тази насока в съдебното решение, в което е прието, че възнаграждение следва да бъде определено с оглед фактическата и правна сложност на делото по исковете срещу всеки от ответниците без съда да се съобразява с разпоредбите относно минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед тълкуването на Съюзното право, дадено с решение на СЕС по дело C-438/22 г.. В мотивите на решението е прието също, че след като адвокатът осъществил безплатна 3 правна помощ е регистриран по ЗДДС, то дължимият данък следва да бъде начислен върху определеното му възнаграждение.

Въззивният съд приема, че следва да извърши въззивна проверка на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК само в обжалваната част, в която ПлРС е отказал на частния жалбоподател „Кредисимо“ ЕАД, гр. София да измени постановеното решение в частта относно разноските по отношение на него. Липсва подадена частна жалба против определението от другия ответник - „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София и при липса на обоснована правна възможност частния жалбоподател да защитава чужди права в производството въззивния контрол е ограничен в посочената по-горе част.

Въззивният съд приема за основателни оплакванията в частната жалба относно размера на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца за конкретното спорно производство между страните като несъобразено с фактическата му и правна сложност, но не и искането на частния жалбоподател за солидарното му осъждане с другия ответник по чл.

38 ал. 2 от ЗА за заплащане на 480 лв. с ДДС. В конкретният случай релевантно е обстоятелството, че спрямо „Кредисимо“ ЕАД, гр. София е разгледан и уважен един установителен иск с цена 150 лв. за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит между страните и изхода му обуславя отделно присъждане на разноски по този спор. Не е налице солидарна отговорност на ответниците за разноските по делото, тъй като такава не произтича от договорните правоотношенията между ищеца и всеки от тях. С ИМ ищецът е съединил за разглеждане в едно производство искове против различни ответници, които имат за цел уреждане на спорове по различни правоотношения и изходът на всеки отделен спор против съответния надлежен ответник обуславя произнасянето на съда поотделно по чл. 78 от ГПК и по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22 г. и актуалната практика на ВКС, въззивният съд приема, че нормите на ЗА, препращащи към Наредбата на ВАС, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, на които е придаден задължителен характер с националната правна уредба противоречат на разпоредбите на чл.

101 § 1 от ДФЕС вр. с чл. 4 § 3 от ДЕ С, поради което не е задължен да ги приложи, както правилно е приел и първоинстанционния съд. При определяне 4 на възнаграждението на адвокат, осъществил безплатна правна помощ по делото съдът следва да съобрази вида и интереса на спора, вида и количеството на извършената работа, реалната пазарна цена на адвокатската услуга и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по к.ч.т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т.о., определение № 1570/13.06.2024 г. по к.ч.т.д. № 664/2024 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.. Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частната жалба за злоупотреба с право от страна на ищеца при образуване на делото, както и доводите, че наличието на множество дела между страните следва да бъде съобразено от съда при определяне на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца по конкретното дело. Не може да бъде възприето за злоупотреба с право предявяването на основателни искове, произтичащи от неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит. Правната възможност за съединяване на граждански дела между едни и същи страни е изрично предвидена в закона и при наличие на предпоставките за това ответникът е имал възможност да поиска от съда съединяване на делата, в който случай съда ще има възможност да бъде съобразена фактическата и правна сложност на спора като цяло между тези страни, но в конкретният случай това не е направено. При приключване на всяко гражданско дело съдът е задължен на основание чл. 78 от ГПК да присъди разноските по конкретното дело и липсва правна възможност да съобразява наличието на други спорове между страните или размера на разноските по тези дела.

При съобразяване на материалния интерес, защитаван по предявения установителен иск срещу частния жалбоподател и провеждането на едно открито съдебно заседание по делото, в което пълномощниците и на двете страни не са се явили и са депозирали писмени становища, въззивният съд приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. или 240 лв. с ДДС отразява адекватно положените процесуални усилия от пълномощника на ищеца по предявения и уважен иск срещу този ответник. Съдът приема, че разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата е приложима и по отношение на случаите на оказана безплатна услуга, тъй като предоставената от адвоката услуга съставлява облагаема възмездна доставка по смисъла на ЗЗДС, като без значение е дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено от страната възложител на услугата или е определено от съда по предвидения в чл. 38 ал. 2 от ЗА ред и се дължи от 5 другата страна. Налице е противоречива практика на ВКС по този въпрос, но до уеднаквяването й или постановяване на решение на СЕС по С-744/2023 г. във връзка с преюдициално запитване на СРС, въззивният съд намира, че след като по делото са представени доказателства за регистриране на адвоката по ЗДДС, то върху определеното възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които адвокатът в последствие ще дължи на бюджета.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде уважена частично като определените с решението на ПлРС по гр.д. № 3845/2024 г. разноски за адвокатско възнаграждение, платими по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА от „Кредисимо“ ЕАД, гр. София в полза на ЕАдвД „Д.