Решение № 1505 от 09.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1505 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000501823 по описа за 2022 година

С решение № 267060 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 7922/2020 г., СГС, І-17, прогласява за нищожна, по предявен от Б. В. Б. срещу "Алианц Банк България" АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал.

2, т. 10 от ЗЗП, клаузата на т. 6 от договор за кредит "Жилище" от 18.12.2008 г.

Със същото решение се отхвърля предявения от Б. Б. срещу банката иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че т. 5.1. от договор за кредит "Жилище" от 18.12.2008 г. е нищожен като противоречащ на закона (чл. 143, ал. 2, т. 6, 10 и 12 и чл. 146 от ЗЗП), евентуално - на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД), както и се отхвърлят искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата неоснователно получени договорни лихви на стойност 12 956,13 евро за периода 18.12.2008 г. - 04.12.2015 г. и 612.51 евро договорни лихви за периода 04.12.2015 г. - 22.04.2019 г.

С решението е оставен без разглеждане, предявения от Б. евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на т. 6 от договор за кредит "Жилище" от 18.12.2008 г. като 1 противоречащ на добрите нрави.

Срещу решението е депозирана жалба от ищцата Б. В. Б., в частта, в която е отхвърлен иска за нищожност на т. 5.1 от договора и иска за връщане на недължимо платени договорни лихви по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД .

Твърди се, че в решението неправилно е прието, че т. 5.1 от договора не е нищожна. Сочи, че съдът неправилно е игнорирал първата експертиза и не е отчел факта, че към договора не е имало погасителен план. Счита, че се касае до липса на осведоменост на потребителя. Твърди, че съдът е следвало служебно да се занимае с правото на банката да иска такса за преразглеждане на договор или неустойка, съставляващо по характера си анатоцизъм.

Намира, че не се установява индивидуално договаряне и няма информация за ГПР, което според общностното право е недопустимо. Посочено е, че „обосноваването за неприлагане на 6-месечен ЮРИБОР може да бъде заместено с нулева лихва“, като при това положение на ищцата следва да се присъди не само разликата, но и изцяло надвзетите лихви. Подчертава, че методологията за определяна на БЛП не е вписана в договора и че едва експертизата по делото е установила какво включват отделни компоненти и надбавки. Като поддържа, че възнаградителната лихва по т. 5.1 е уговорена по неразбираем начин счита, че от жалбоподателката е събрана недължима такава. Сочи изрично, че индексът EURIBOR е намалявал, а това не е било отчетено от банката в определяне на вноските. Пресъздава текстове от актове на СЕС и претендира за служебна проверка за неравноправни клаузи.

Ответната страна „Алианц Банк България“ АД оспорва жалбата. Намира част от твърденията за недопустими за разглеждане, като въведени за първи път с жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени пред първата инстанция са искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, т. 6, 10 и 12, чл. 146 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Ищцата Б. В. Б. твърди, че сключила с ответната банка договор за 2 кредит на 18.12.2008 г., като получила 29 206 евро (на два транша) при годишна лихва от 9.10%. Сочи, че лихвеният процент се формирал от сбора на БЛП в евро, определян периодично от УС на банката, плюс надбавка от 1.20% пункта. Срокът на погасяване на кредита бил до 18.12.2038 г. Счита, че т. 6 от договора е нищожна, тъй като предоставя на банката право по своя преценка да променя по всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни условия налагат това. Изтъква, че по време на действие на договора стойностите на EURIBOR намалявали, като към 18.12.2008 г. тя била 3.45%, а към декември 2015 г. - отрицателна величина. Счита, че т. 6 я е увредила като потребител, тъй като не предвижда едностранна промяна при намаляване на променливата компонента от лихвата. Посочено е, че на 04.12.2015 г. е сключено допълнително споразумение № 2, с което се прекратявал начина на образуване на договорената лихва по кредита, като е прието, че годишната лихва ще се формира от сбор на 6-месечен EURIBOR и фиксирана надбавка от 5.407 пункта, а в т. 5.1.1 се описвала ясна методология на референтен лихвен процент. Ищцата сочи, че на датата на сключване на споразумението узнала за надвзетата лихва по кредита и направила оплакване към банката, на което не получила отговор. Претендира да се прогласи нищожност на неравноправни клаузи като несъобразени със закона (при условията на евентуалност - като противоречащи на добрите нрави) и като счита, че банката се е обогатила неоснователно, тъй като тя заплатила по-високи лихви, претендира надвнесените суми да й бъдат възстановени, като недължимо платено. Моли ответникът да бъде осъден да заплати 12 956.13 евро надвзета лихва за периода 18.12.2008 г. - 04.12.2015 г. и 612.51 евро надвзета лихва за периода 04.12.2015 г.- 22.04.2019 г.

Ответникът "Алианц Банк България" АД оспорва исковете. Подчертава, че банката не се е възползвала от правото си да променя по своя преценка БЛП, а промяна е настъпила поради сключване на споразумението между страните. Счита клаузите на договора за индивидуално договорени.

Подчертава, че ищцата е имала възможност, без санкция за предсрочното погасяване, да прекрати договора (т. 17, б. "в" и т. 17, б. "г"). Прави възражение за погасяване по давност на осъдителните претенции.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

3

Фактическата обстановка по делото е надлежно установена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение, като настоящият състав препраща към нея. Няма спор, че страните са сключили на 18.12.2008 г. договор за банков кредит „Жилище“ с цел покупка на апартамент. В т. 5.1. е уговорено, че годишната лихва, която се заплаща от кредитополучателя е формирана от сбора на БЛП за евро, определян периодично от Управителния съвет на банката , плюс надбавка от 1,20 % пункта. Към датата на подписване на договора годишната лихва е 9,10 % .

Ищцата е получила сумата от 29 206 евро, със задължение да я върне до 18.12.2038 г. при заплащане на месечни анюитетни вноски, включващи част от главницата и договорна лихва в размер на 9.1%, която не е била увеличавана едностранно от банката по време на действие на договора. От банката е представен погасителен план (без същият да е двустранно подписан), според който върху усвоената част от сумата - 16 540 евро, се начислява уговорената лихва от 9.1%, или по 124.75 евро, като тази сума се дължи месечно до 18.11.2009 г. Остатъкът от 12 756 евро е усвоен на 18.12.2009 г., видно от неоспореното и прието по делото извлечение от сметка. Целият размер на кредита от 29 206 евро, при лихва от 9.1%, е дължим при заплащане на месечни анюитетни вноски за периода от 18.12.2009 г. до 18.12.2038 г. в размер на 238.62 евро всяка. В о.з. от 9.07.2020 г. – л. 391, ищцата е твърдяла, че плащала вноска от 124,75 евро и след изтичане на определен период получила обаждане от банката, че вноската вече ще бъде 248 евро. От страна на банката е пояснено, че вноската първоначално е била по-ниска, тъй като е била усвоена само част от кредита (тъй като е закупуван имот в строеж и остатъкът от кредита е можел да се отпусне едва при Акт 15). Банката сочи, че при усвояване на остатъка се е повишила и месечната вноска.

Ищцата представя извлечение от интернет банкирането, което е ползвала, от което се установява, че е била запозната и осведомена за стойността на дължимите от нея вноски.

На 04.12.2015 г. е подписано допълнително споразумение между страните, по силата на което лихвата е била намалена до годишна стойност от 5,5 % , като текстът на т. 5.1 е изцяло преуреден и е предвиждал, че годишната лихва се формира от сбора на 6-месечен ЮРИБОР за кредити в евро и фиксирана надбавка от 5,407 пункта. В т. 5.1.1. е дадена методология и 4 формула за изчисления на лихвените проценти. Към споразумението е приложен погасителен план, обхващащ срока на договора.

Пред САС е приета ССЕ, която е отразила в Таблица 1 всички компоненти, които влияят върху формирането на БЛП. В три варианта е изчислено за всеки от двата процесни периода как се формира и начислява съответно главницата и лихвата (като части от анюитетните вноски), респ. има ли разминаване при прилагане на различни начини за изчисление на БЛП.

При така очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Решението, в частта, в която е призната за нищожна клаузата на т. 6 от договора е влязло в сила. Пред настоящата инстанция спорните въпроси са свързани с действителност на клаузата на т. 5.1 от договора за кредит в първоначалния му вариант, (поради противоречие със закона и добрите нрави) и недължимост на исковите суми, поради формирането им по силата на неравноправни клаузи.

Следва да се отбележи, че съдът действително дължи служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи. Ефектът от незачитането на такава клауза обаче ще бъде налице само и доколкото въз основа на нейното действие са засегнати правата на потребителя, предявени за съдебна защита.

Съдът (извън предявените искове за нищожност поради неравноправен характер и връщане на суми, като недължимо платени въз основа на оспорените клаузи) дори и да установи служебно наличие на клауза, която не е оспорена с иск, но все пак поставя в неравностойно положение потребителя, няма да вземе предвид този факт (нито ще се произнесе по него), ако от сочената клауза не следват неблагоприятни последици сочени в исковата молба от физическото лице - в случая събиране на договорни лихви в поголям размер. В този смисъл неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът е следвало служебно да се занимае с клаузи, регулиращи начисляване на неустойки и такси при неизпълнение и съставляващи нарушение на правилото за анатоцизъм, доколкото в рамките на разглеждания казус не се твърди и не се установява прилагането им в отношенията между страните.

В разглеждания казус по същество искането на ищцата се свежда до тезата, че т. 5.1 от договора е нищожна (като неравноправна клауза) и банката 5 неправилно не е намалила по своя инициатива и автоматично лихвените нива, макар и единият от компонентите, влияещ върху определянето им, да е бил постоянно намаляващ. В тази връзка жалбоподателката поддържа, че ако банката бе изпълнила това действие, то лихвите, които като кредитополучател е заплащала се щели да бъдат с по-малък размер.

По отношение на т. 5.1 от процесния типов договор за кредит, съдилищата, вкл. и ВКС, са имали възможност в различни и множество съдебни актове, да формират посоченото по-долу становище, което настоящият въззивен състав споделя. В решение № 89 от 02.10.2019 г. по т. д.

№ 1214/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, I т. о., както и Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., Определение № 454 от 8.06.2020 г. по гр.д. № 874 от 2020 г., ІV ГО, е възприето, че конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата, съответно базовият лихвен процент (БЛП), е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка. Методът на изчисление на съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти. Необходимо е начинът на формиране на възнаграждението на кредитодателя (възнаградителната лихва) да бъде посочен ясно и разбираемо. В клаузата на т. 5.1, изр. 1 от процесния договор за кредит възнаградителната лихва е формирана от два компонента: променлив БЛП, определян периодично от Управителния съвет на банката, т. е. налице е субективен елемент, и фиксиран лихвен процент (обективен елемент) 1, 20 пункта. Тази информация, за начина на определяне на базовия лихвен процент, не е ясна и разбираема, каквото е изискването за основен елемент от договора за кредит. Тази клауза не се съдържа данни за конкретната методика или формула (математически алгоритъм), които да се вземат предвид при определяне на лихвата, което създава опасност кредиторът произволно да променя размера на лихвите. В случая от разясненията на вещото лице (дадени в о.з. пред САС) се установява, че банката е разполагала с методика, действаща към процесния период, която обаче не е била публично известна и достъпна, нито е станала достояние на кредитополучателя по конкретния договор, още по-малко му е била разяснена 6 надлежно. Правилата на тази методология не са били включени в текста на съглашението от 2008 г. на разбираем и достъпен език. Ето защо сочената норма на т. 5. 1, изр. 1 е довела до неравнопоставено положение между страните по договорната връзка по смисъла на чл. 143, ал. 1, т .10 З ЗП – тя допуска търговецът (чрез УС на банката) едностранно да промени условията на договора, въз основа на несъдържащо се в него основание. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е, че доколкото БЛП се формира както от лихвени, така и от нелихвени разходи и фактори, специфични за конкретната Банка и определяни от нея, но публично недостъпни, то субективният елемент не може да бъде изключен. При наличието на този субективен фактор за стойността на тази лихва не може да се направи никаква прогноза или самостоятелни изчисления от страна на кредитополучателя, което само по себе си е в противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика.