Решение № 3433 от 03.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12962/2023
- Вид
- Решение № 3433
- Подписан
- 03.06.2025
- Състав
- Евгени Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1, т. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3433 гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгени Г.ев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело № 20231100112962 по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В искова молба от 13.09.2023 г. главен публичен изпълнител (ГПИ) Р. Б.-С. заявява, че ответницата Е. Г. има непогасени публични задължения. Те са били за 67 599,68 лева главница и 48 670,28 лева лихва, установени в ревизионен акт и наказателно постановление.
[2] Въпреки това на 14.03.2022 г. Е. Г. и съпругът К. Г. са продали на сина си Г. Г. за 35 000,00 лева свой недвижим имот. Този имот е бил триетажна жилищна сграда от 95,00 кв. метра застроена площ и идентификатор ***., и правото на строеж върху общинския имот от 656,00 кв. метра с идентификатор ***., в който тя е била изградена.
Административният адрес на имота е в село Иваняне, ул. ********* (процесния имот). Цената по сделката е била несъразмерна с пазарната цена 1 на имота.
[3] С продажбата на имота Е. Г. е ощетявала държавния бюджет. Затова ГПИ Б.-С. моли съда да обяви за недействителна спрямо държавата продажбата от Е. и К. Г.и на Г. Г. на процесния имот поради извършването във вреда на публичен взискател и страна по сделката е било лице, свързано с длъжника. Ако съдът отхвърли този иск, ГПИ Б.-С. моли съда да обяви сделката за недействителна поради това, че пазарната стойност на процесния имот значително е надхвърляла цената по нея. Ако съдът отхвърли и този иск, ГПИ Б.-С. моли съда да обяви недействителността на сделката поради това, че сделката е била сключена с намерение да увреди взискателя (исковата молба, л. 2-5 от делото на СРС).
2. На ответника
[4] Е., К. и Г. Г.и са подали писмени отговори, с които са оспорили предявения иск. Те са заявили, че:
1. те нямат публични задължения, тъй като:
- ревизионният акт е бил издаден спрямо ЕТ „Е. Г.-ШАНС-93“ (ЕТ);
- с решение от 12.07.2016 г. ЦУ на НАП е отменило този ревизионен акт;
2. процесният имот е бил съпружеска имуществена общност на Е. и К.
Г.и, но не е бил собственост на ЕТ;
3. процесният имот е бил несеквестируем, понеже е бил единствено жилище на Е. и К. Г.и, държавата не би могла да насочи изпълнение срещу него и не би могла да бъде увредена от разпореждането с него;
4. стойността на процесния имот не е била по-голяма от цената по процесната сделка;
5. евентуално искът би бил основателен само за 1/2 идеална част от имота, колкото е притежавала Е. Г. от него (писмените отговори, л. 36-47 от делото на СГС).
2
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[5] Не се спори, че Е. и К. Г.и са притежавали процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Не се спори, че на 11.09.2018 г. те са продали на сина си Г. Г. процесния имот за 35 000,00 лева, като са си запазили пожизнено правото на ползване за имота (вж. и нотариалния акт, л.
7-8 от делото на СРС; справката, л. 10 от делото на СРС). Към този момент пазарната цена на процесния имот с отчитане на запазеното право на ползване е била 140 510,00 лева (основното и допълнителното заключение на вещото лице инж. Ц., л. 100-110 и л. 117-121 от делото на СГС).
[6] Отново към 11.09.2018 г. ЕТ „Е. Г. – ШАНС 93“, чрез който Е. Г. е осъществявала търговска дейност, е имал задължения по Закона за ДДС за 9 951,06 лева главница и 8 333,07 лева законната лихва (справката, л. 11-16 от делото на СРС – тя не е била оспорена от ответниците; сравни и ревизионния акт на л. 44-69 от делото на СРС с решение на ЦУ на НАП на л. 69-74 от делото на СГС). Към тази дата Е. Г. е имала други публични задължения за 57 648,62 лева главница[1] и 40 317,00 лева законна лихва[2] (справката, л. 1116 от делото на СРС).
[7] Към момента на подаването на исковата молба основното жилище на Е. и К. Г.и е било в гр. София ж. к. „********* (справката, л. 78 от делото на СГС. Тя не е била оспорена от ответниците). ГПИ Р. Б.-С. е заплатила 350,00 лева за вещо лице (л. 67). Ответниците са заплатили 3 000,00 лева на адвокат (л. 61) и 150,00 лева за вещо лице (л. 116).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
1. По исковете по чл. 216, ал. 1 от ДОПК
3
[8] Съгласно чл. 216, ал. 1 от ДОПК (в редакцията му преди изменението публ. в ДВ, бр. 105/2020 г.), недействителни по отношение на държавата са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за установяване на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:
- т. 6 сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е лице, свързано с длъжника;
- т. 2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;
- т. 4. сделки с намерение да се увредят публичните взискатели.
[9] Следователно предпоставките за уважаването на исковете са:
1. държавата да има от Е. Г. установено публично задължение;
2. след установяването на това задължение, Е. Г. да е сключила действителна сделка, чрез която да се е разпоредила със свой имот.
[10] Допълнителните предпоставки за уважаването на отделните искове са:
- на иска по т. 6 – сделката да уврежда държавата и Е. Г. да я е сключила със свързано лице;
- на иска по т. 2 – сделката да е възмездна и пазарната стойност на процесния имот значително да нахвърля цената по сделката;
- на иска по т. 4 – сделката да е била сключена с намерение да увреди държавата.
[11] Съдът първо разглежда иска по т. 6. Съдът установи, че както ЕТ на Е. Г., така и тя са имали публични задължения към държавата към датата на процесната сделка 11.09.2018 г. Задълженията на ЕТ са били установени с ревизионен акт, влязъл в сила, а тези на Е. Г. са били установени по нейна декларaция.
[12] Имуществото на ЕТ не е отделно от имуществото на физическото 4 лице, което осъществява търговска дейност чрез ЕТ, а е едно и също (решение на ВКС 65-2024-I Т. О. по т. д. 531/2023 г.). Следователно Е. Г. отговаря с имуществото си и за публичните задължения на нейния ЕТ. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[13] Съдът установи, че въпреки че Е. Г. е имала установени публични задължения, тя се е разпоредила с процесния имот. Този имот обаче, тя е притежавала заедно със съпруга си К. Г. в СИО. За К. Г. не се твърди и съдът не установи да е имал публични задължения. За задължения на ЕТ физическото лице, което осъществява дейност чрез него, отговаря с 1/2 от имуществото, което притежава в режим на СИО (цитираното решение на ВКС). Следователно е налице и втората предпоставка за уважаването на иска, но по отношение на 1/2 идеална част от процесния имот.
[14] Съдът приема, че разпореждането с 1/2 идеална част от процесния имот уврежда държавата. Това е така, защото, ако не беше това разпореждане, държавата би могла да насочи изпълнение към имота. Дори процесният имот да е бил единствено жилище за Е. Г. – нещо, което съдът не приема – отново сделката е могла да уврежда държавата, защото вследствие на процесната разпоредителна сделка Е. Г. е изразила воля, че това жилище не е било нужно и се е лишила от облагите на несеквестируемостта (вж. в този смисъл решение на ВКС 456-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 294/2009 г.).
[15] Роднините по права линия са свързани лица (пар. 1, т. 3 от ДР на ДОПК). Г. Г. е син на Е. Г.. Следователно той е свързано лице с нея. Налице е и последната предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът прогласява за недействителна процесната сделка за 1/2 идеална част от процесния имот, като отхвърля иска за останалата 1/2 идеална част от имота.
[16] Не се сбъдна процесуалното условие за произнасянето от съда по останалите два иска - съдът да отхвърли главния иск - защото съдът уважава частично главния иск. Затова съдът не се произнася по останалите два иска.
5
2. По разноските
[17] ГПИ Р. Б.-С. търси разноски. Тя е направила такива за 350,00 лева.
[18] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска частично. Затова осъжда ответниците да заплатят на ГПИ Р. Б.-С. 175,00 лева разноски.
[19] Ответниците също търсят разноски. Те са направили такива за 3 150,00 лева.
[20] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля частично иска. Затова съдът осъжда ГПИ Б.-С. да заплати на ответниците 1 575,00 лева разноски по делото. Ето защо съдът
[1] 67 599,68-9951,06=57 648,62.
[2] 48 650,07-8 333,07=40 317,00.
Разпечатката съдържа 60 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a62ab6ee-be27-48d9-857d-30b3f5b556a4