Решение № 345 от 26.10.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Ямбол, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500436 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436, вр. с чл.435, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по жалба на Т. Г. И. от гр.******, действащ чрез пълномощника адв.Б., който в качеството на взискател по изп.д.№386/2022г. по описа на ДСИ при ЯРС е обжалвал разпореждане на изпълнителния орган от 02.08.2023г., с което е отменено насрочено за 04.08.2023г. предаване на дете, с оплакване, че обжалваното разпореждане е отказ за извършване на изпълнително действие.

Според жалбоподателя, отменяйки насроченото предаване на дете ДСИ е подходил незаконосъобразно, тъй като със самото насрочване на предаването на детето, което е повече от месец преди датата на предаването, изпълнителният орган е следвало да изиска необходимото съдействие от органите на ДСП. Вместо това съдебният изпълнител без основание е назначил социален доклад и експертиза за решаване на въпроси, които са от компетентността на съда и които въпроси са разрешени. Сочи, че работата на съдебния изпълнител е да осъществи изпълнението на съдебния акт, за което е издаден изпълнителният лист, а не да разсъждава за правилността на акта на съда, като и цитираното от изпълнителния орган ТР №3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2015г. не му дава такива права. По тези съображения, които са изложени подробно, се моли за отмяна на обжалваното разпореждане с постановения отказ, с указания за осъществяване на изпълнението без да се поставят условия за провеждането му.

Длъжникът по изпълнението Н. К. И. от гр.*******, е подала възражение, именувано становище, с което е оспорила жалбата като недопустима, поради това, че обжалваното действие е извън обхвата на чл.435, ал.1, т.1 ГПК и ДСИ не е отказал извършване на изпълнително действие, а е отложил изпълнителното действие. Жалбата е оспорена и като неоснователна по съображения, че се касае за дете със специфични нужди и потребности, деликатно емоционално и психично състояние, при което действията на изпълнителния орган са свързани с охраняване най-добрия интерес на детето и в изпълнение на ТР №3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по чл.436, ал.3 ГПК, в които е описал хронологията по изпълнителното дело и е поддържал доводи за неоснователност на жалбата, тъй като за да отмени насроченото предаване на дете е сметнал за необходимо да извърши подготвителни мерки за постигане на резултата по привременните мерки, като с отлагането 1 на принудителното предаване на детето целта е била да се установи има ли пречки за предаването, което е в изпълнение на указанията, дадени с ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС и насоките, изпратени от Министерството на правосъдието при предаване на дете.

ЯОС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Пловдивският районен съд е издал изпълнителен лист №416/04.03.2022г., с който като привременна мярка, до приключване на производството по гр.д.

№20215330115107/2021г. по описа на този съд, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. Т. И., с посочен ЕГН, е предоставено на бащата Т. Г. И., като и местоживеенето на детето е постановено да е при неговия баща.

Въз основа на изпълнителния лист бащата Т. Г. И. от гр.****** е подал молба пред ЧСИ И. Х. с рег. № *** в КЧСИ и район на действие съдебния район на ЯОС, с искане за образуване на изпълнително производство срещу майката Н. К. И. от гр.******* за предаване на детето. Образуваното пред ЧСИ изп.д.№356/2022г. е било прекратено по искане на взискателя-бащата и изпратено за разглеждане от ДСИ при ЯРС, който го е образувал по описа си в изп.д.№386/2022г.

На 24.03.2022г. ДСИ при ЯРС е изпратил призовка за принудително изпълнение на майката Н.И., с която е насрочено изпълнението за предаване на детето на 20.04.2022г., при ДСИ в кабинет № **. След като е получила поканата за доброволно предаване на детето, майката Н.И. е подала молба до ДСИ и представила писмени доказателства – медицински документи, установяващи, че детето страда от емоционално разстройство, разстройство на експресивната реч и детски аутизъм, в резултат на които заболявания детето трудно контактува с друг, освен с майката и при опит да бъде разделено от нея получава нервно разстройство.

На датата 20.04.2022г. не е извършено предаване на детето. ДСИ при ЯРС е съставил протокол, видно от който за изпълнителното действие са се явили бащата с пълномощника му, педагог, психолог и социален работник в отдел "Закрила на детето" при ДСП-Ямбол, като състоянието на детето и действията на майката са осуетили предаването.

Поради това с влязло в сила Постановление от 20.04.2022г., на основание чл.528, ал.5 ГПК съдебният изпълнител е наложил глоба на майката Н. И..

По изпълнителното дело ДСИ при ЯРС е насрочил нова дата за предаване на детето на 12.05.2022г., което предаване е отменено, тъй като по делото е представена заповед за незабавна защита на детето, издадена по реда на ЗЗДН срещу бащата- взискателят по изпълнението. Пред ДСИ е представено и влязлото в сила Решение №376/15.07.2022г. на ЯРС по гр.д.№1127/2022г., с което е уважена молбата на детето Г.И. и неговата майка Н.И. за защита от домашно насилие и бащата Т. И. е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на двамата, като му е забранено да приближава детето, всяко негово местопребиваване, жилището и местата му за социални контакти и отдих на разстояние помалко от 200м. за срок от 9месеца.

След изтичане срока на защита по отношение на детето, по искане на взискателя (молба от 09.06.2023г.) ДСИ при ЯРС с разпореждане от 16.06.2023г. е насрочил нова дата на предаване на детето на неговия баща за 04.08.2023г. от 10часа. С разпореждането на изпълнителния орган е постановено на майката да се изпрати покана за доброволно предаване на детето, както и да се уведоми ДСП-Ямбол, отдел „Закрила на детето“ за изпращане на психолог за деня на предаването.

Майката Н.И. е получила на 12.07.2023г. поканата за доброволно предаване на детето, като в срока по чл.528, ал.2 ГПК е подала писмена молба до ДСИ, в която е посочила, че не възпрепятства срещите на бащата с детето, отново е изтъкнала какви са заболяванията и емоционалното състояние на детето, посочила е, че най –добрият интерес на детето е от първостепенно значение при предприемане на изпълнителните действия, при което е поискала назначаване на социален доклад от ДСП-Ямбол и евентуално съдебнопсихологическа експертиза. Към молбата си майката е приложила решенията на ЯРС и ЯОС в производството по ЗЗДН, приложила е съдебно-психологическата експертиза, назначена и изслушана по това дело, както и доказателства за здравословното състояние на детето и провежданите от него спортни занятия.

Поставяйки на разглеждане молбата на майката и с мотив, че водещ при извършване на принудителното изпълнение е интересът на детето, съобразно с неговото 2 психическо и емоционално състояние, ДСИ при ЯРС е произнесъл обжалваното разпореждане от 02.08.2023г., с което е отменил насроченото за 04.08.2023г. изпълнително действие, постановил е ДСП –Ямбол, отдел „Закрила на детето“ да изготви доклад за извършената работа с детето Георги Т.ов, както и да даде становище в интерес на детето ли е то да бъде предадено на бащата, както и майката да внесе 300лв. депозит за вещо лице.

При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, броен включително от датата на разпореждането на изпълнителния орган - 02.08.2023г., при липса на съобщение до взискателя за отмяната на насроченото изпълнително действие.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от взискателя и е насочена срещу подлежащ на обжалване от взискателя, съгласно чл.435, ал.1, т.1 ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – отказ да извърши искано изпълнително действие. Изрично с молба от 09.06.2023г. взискателят е поискал след изтичане на мярката за закрила по отношение на детето, съдебният изпълнител да пристъпи към изпълнение на задължението по изпълнителния лист относно предоставянето на бащата на родителските права по отношение на детето, което несъмнено представлява такова за изпълнително действие по чл.528, ал.5 ГПК. Съдебният изпълнител се е произнесъл с обжалваното разпореждане, като отменяйки датата на насроченото предаване на детето и без да определи нова дата, по същество е отказал да извърши исканото изпълнително действие да пристъпи към принудително изпълнение на задължението за осъществяването на незаместимото действие по предаване на детето, което обоснована извод за допустимост на жалбата и за неоснователност на възраженията на длъжника, че се касае за отлагане/отсрочване на изпълнителното действие.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С разпоредбата на чл.528 ГПК е уредено задължението за предаване на дете, което е вид задължение за незаместимо действие. Уредбата предвижда няколко етапа на провеждане на изпълнението: връчване на родителя, задължен да предаде детето, на покана да изпълни доброволно в определеното място и време – чл.528, ал.1 ГПК; съобщение от длъжника по чл.528, ал.2 ГПК дали е готов да предаде детето, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват и в кое място и време е готов да предаде детето; предаване на детето - доброволно, или с предприемане на съответните действия за принудителното му отнемане и/или налагане на глоба. Съгласно разясненията, дадени и в т.3 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато задълженията за предаване или връщане на дете не се изпълняват доброволно, е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо действие по смисъла на чл.527 ГПК.

Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на предаването на дете, е този по чл.528, ал.5 от ГПК. В този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл.528, ал.4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции - да поиска от ДСП съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме и подходящи мерки по чл.23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл.65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

По процесното изпълнително производство съдебният изпълнител е имал достатъчно данни за здравословното, емоционалното и психическото състояние на детето, за изострените отношения между родителите му, за осъщественото от бащата домашно насилие по отношение на детето и за родителското отчуждение на детето по отношение на бащата, а също и за реакциите на детето спрямо бащата, но при насрочване на датата за предаване на 3 детето на 04.08.2023г. ДСИ при ЯРС не е изпълнил надлежно задължението си по чл.528, ал.4 ГПК да поиска съдействието на компетентната ДСП-Ямбол за отстраняване пречките по изпълнението на задължението, включително с мерките по чл.23 от ЗЗакрД. Безспорно в случая е било необходимо съдействието от Дирекция "Социално подпомагане" за разясняване на длъжника и на детето на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на постановените от съда привременни мерки. Безспорно интересът на детето изисква работа с него от специалисти и изискването на социален доклад, както и на заключение от психолог, е било необходимо, тъй като би осигурило възможност за изпълнение на привременните мерки, без разбира се да се пререшава въпросът кой от родителите да упражнява родителските права по отношение на детето, който въпрос е от компетентността на съда. Тази активност относно спазване интереса на детето, както се посочи, съдебният изпълнител дължи съгласно чл.528, ал.4 ГПК. В случая такава активност не е била проявена от съдебния изпълнител при насрочване датата на предаването на детето на 04.08.2023г., за която дата изпълнителният орган е изискал от ДСП единствено да изпрати специалист-психолог. Само наличието на това основание е достатъчно, за да бъде отменено предаването на детето на насрочената дата и да бъде определена нова дата, за която да бъдат взети мерките по чл.528, ал.4 ГПК с всички подготвителни действия за спазване интереса на детето. Няма процесуална пречка, когато съдебният изпълнител сам или по искане на страна констатира пропуски при извършване на изпълнително действие, да поправи процесуалното действие. В случая ДСИ при ЯРС с разпореждането от 02.08.2023г. е процедирал именно по този начин, а фактът, че по изпълнителното дело ДСИ не е определил нова дата за предаване на детето е резултат от поведението на взискателя, станало основание за направените отводи от всички съдебни изпълнители при ЯРС и пренасяне на делото в СИС в други равни по степен на ЯРС съдилища.