Определение № 273 от 28.03.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. София, 25.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20231800500184 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба от М. И. Н. срещу Определение № 150/14.02.2023 г., постановено по гр. д. № 215/2023 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което е отхвърлена молбата на ищеца за освобождаване от държавни такси и разноски по производството.

Жалбоподателят твърди, че изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по производството е неправилен, тъй като материалното му положение не позволява отделяне на средства за това. Искането е за отмяна на обжалвания акт и вместо него – постановяване на определение, с което молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена изцяло.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други 1 обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и разноски по производството.

За да обоснове извод налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът преценява данните, отразени в декларацията по чл. 83, ал.

2, т. 2 ГПК, относими към възможността на страната за внасяне на суми за такси и разноски по производството. В настоящия случай ищецът, който е на 56 години, е посочил, че издръжката му е от заплата в размер на 710 лева и рента от 140 лева годишно. Същият притежава къща в с. С. и 1/3 ид. ч. от 12 дка земеделска земя в землището на същото село.

При тези фактически данни въззивният съд намира, че ищецът не разполага с достатъчно средства да заплаща сумите за държавни такси и разноски по делото изцяло

– само д ъ л ж и м ат а за първоинстанционното държавна такса възлиза на 200 лева.

Получаваният доход от минимална работна заплата е необходим за собствената месечна издръжка на страната, а заплащането на държавна такса и разноски по делото биха лишили ищеца от средства, нужни за това.

Произнасянето на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да осигури ефективно осъществяване от страната на правото на достъп до съд при съобразяване на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ в неговите гражданскоправни аспекти, изискващ да не се налага значителна финансова тежест с възпиращ и ограничаващ ефект върху достъпа до съд. Съгласно практиката на ЕСПЧ изискването за плащане на такси в производствата пред гражданските съдилища не е несъвместимо с правото на достъп до съд по чл. 6 от ЕКПЧ, но то трябва да се прилага пропорционално, като се преценяват особеностите на всеки конкретен случай, включително размера на таксата и възможността на лицето да плати, както и фазата на процеса, в която това ограничение е наложено (Kreuz v. Poland, жалба № 28249/95, Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria, жалба № 54991/10 и др.).

Ето защо искането на ищеца следва да се уважи изцяло.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 150/14.02.2023 г., постановено по гр. д. № 215/2023 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което е отхвърлена молбата на ищеца за освобождаване от държавни такси и разноски по 2 производството, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца М. И.

Н. от заплащане на държавни такси и разноски в производството по гр. д. № 215/2023 г. по описа на РС – гр. Ботевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3