Определение № 15333 от 22.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15333 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110128021 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 170607/15.05.2025г. на ищеца Д.

Ц. С. срещу ответника К. А. Р..

Ищцата Д. Ц. С. твърди, че на 21.02.2025 г. между нея, в качеството й на наемател, и ответницата К. А. Р., в качеството на наемодател, е бил сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който наемодателят е отдал собствения си недвижим имот на наемателя за временно и възмездно ползване, а именно: тристаен апартамент, находящ се в *****. В договора за наем страните уговорили, че наемодателят ще предостави на наемателя собствения си недвижим имот срещу месечен наем в размер на 1200 лева. В изпълнение за задълженията си по договора ищецът при подписване на договора заплатил депозит в размер на 1200 лева и един месечен наем в размер на 1200 лева. Посочва се, че към момента на подписване на договора е било видно, че апартаментът е студен, мръсен и неподдържан, без климатик, като в него е имало две конвекторни печки.

На 25.02.2025 г. ищцата заедно със своя приятелка се нанесли в имота, като предходните 3 дни били прекарани в почистване и подготвяне на имота за ползване. През нощта в имота било много студено и същият не се стоплял въпреки включените два отоплителни уреда, поради което на следващия ден (26.02.2025г.) ищцата се обърнал към ответницата с искане за отстраняване на проблема с отоплението. Последната казала на ищцата, че ще премести нея и приятелката й в друг апартамент в близост - на съседната улица на познати на ответника, който апартамент разполагал с климатици и бил топъл, както и отклонил въпроса на ищеца относно заплащането на суми по договора.

Ответницата поискала ищцата да напише във „Вайбър“, че напуска имота, защото е студено и е поискала апартаментът да бъде освободен на същия ден до 18.00 ч., което ищецът сторил и върнал имота на ответницата. Последната обаче направила и допълнително искане да бъде написано на гърба на договора за наем, че ищцата напуска имота доброволно, след което снимала договора, откъснала листа от договора, а на последния лист, на който пишело, че е напуснат доброволно, ответникът откъснал долната част с подписите.

След това наемодателят предложил на ищеца и другите двама негови приятели, които помогнали с изнасянето на багажа, да тръгнат към другия апартамент, находящ се на *****, които след пристигането на адреса и след продължително чакане установили, че ответникът няма да се появи. По телефон с ищцата се свързало лице на име Н., който се представил, че звъни от името на ответницата относно апартамента. Той не знаел за комуникацията между страните, като се оказало, че новият апартамент въобще не е на познати на ответника. В новото жилище се нанесла приятелката на ищеца – В., като собствениците на имота искали 1 да помислят дали да го отдадат под наем на ищеца и на В.. Междувременно ответницата отказвала да възстанови на ищцата заплатените от нея средства по договора за наем от 21.02.2025г. Поради обстоятелството, че нямало къде да живеят, ищцата и нейната приятелка останали да пренощуват при свой познат.

Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задължението си да предаде имота в състояние, отговарящо на уговореното ползване, тъй като не е осигурил отоплението на апартамента. Освен това се поддържа, че ответницата е лишила ищцата от ползването на наетия имот, тъй като е била насилена да го напусне и да напише на 26.02.2025г., че това е направено доброволно. Поддържа се, че волеизявлението на ищеца, че напуска доброволно, е било написано под натиск и поради въвеждане в заблуждение от страна на ответника, с оглед на което и не е настъпило на 26.02.2025г. реално прекратяване на наемното правоотношение, тъй като това волеизявление не отразява реално волята на ищеца като наемател, с оглед на което волеизявлението било нищожно, при евентуалност - унищожаемо.

Поради ненастъпилото прекратяване на договора на 26.02.2025г. ищцата обективира в исковата молба волеизявление за разваляне на сключения между страните договор за наем, с което счита, че се преустановява облигационната връзка между страните.

Ищцата твърди, че тя и нейната приятелка В.М. са били принудени да сключат с трето лице Договор за наем от 02.03.2025г. за друг апартамент, по който договор са направили разходи, заплащайки сума в общ размер от 2462,98 лева, включваща месечен наем от 1200 лева, депозит от 1200 лева, разноски за вода от 48.04 лева и за ел. енергия от 14.94 лева.

Освен това се твърди, че в резултат на поведението на ответницата ищцата е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес и нервен срив, унижение и разочарование. В тази връзка се сочи, че са издадени Етапна епикриза и амбулаторен лист от 05.05.2025г., както и амбулаторни листове от 10.04.2025г. и от 07.04.2025г. От тези медицински документи ставало ясно, че ищцата е започнала да се лекува на 10.04.2025г. и оттогава приема лекарствени продукти за лечение на стресовото състояние, като лечението следвало да продължи още 2 месеца след издаване на Етапната епикриза. Оценява справедливия размер на обезщетението на понесените неимуществени вреди в размер на 1500 лева.

Иска се от съда ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 2462.98 лева, представляваща сбор от заплатения месечен наем от 1200 лева, депозит от 1200 лева, разноски за вода от 48.04 лева и за ел. енергия от 14.94 лева по сключения с трето лице Договор за наем от 02.03.2025г. за друг апартамент, които суми съставлявали направени разходи поради договорното неизпълнение на ответницата да предостави за ползване по предназначение наетия апартамент по процесния Договор за наем от 21.02.2025г., като ответницата дължала посочената сума като обезщетение до датата на разваляне на договора, което е настъпило с депозиране на исковата молба пред съда на 15.05.2025г. Претендира се и осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата от 1200 лева, представляваща предоставен от ищцата депозит по сключения между спорещите страните Договор за наем от 21.02.2025г., който не е бил върнат, както и сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният Договор за наем от 21.02.2025г. е прекратен на 26.02.2025г. и не е развален с исковата молба, ищцата счита, че наемната цена по този договор от 1200 лева и депозита от 1200 лева (общо 2400 лева) са заплатени от нея на отпаднало основание и ответницата дължи тяхното връщане, поради което моли последната да бъде осъдена да ги върне, като отново претендира и сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прилагат се екранни снимки, за които се твърди да визуализират електронна кореспонденция между страните. Правят се доказателствени искания за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на петима свидетели при довеждане.

2

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от ответницата, с който оспорва предявените искове. Признава, че между спорещите страните е сключен процесния договор за наем от 21.02.2025г., както и че по него е получен наем в размер на 1200 лева, както и депозит в същия размер. Сочи, че наетата вещ е била предадена и приета от ищцата в деня на подписване на договора. Към тази дата в апартамента е имало общо три отоплителни уреда, а не само две конквекторни печки, както се твърди в исковата молба, които са били функциониращи, като ищцата е знаела какво е състоянието и условията за живеене в имота, като не можело да се очаква, че наетото жилище ще се стопли само за една нощ и то предвид зимните месеци. Апартаментът е бил върнат от ищцата на ответницата на 26.02.2025г., като този факт съставлявал индиция, че наемното правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните. В тази връзка оспорва и счита за недоказано твърдяното в исковата молба обстоятелство ответницата да е принудила ищцата да напусне жилището и да напише под натиск текст на гърба на договора, че напуска доброволно, както и умишлено да е въвела в заблуждение ищцата. Поддържа, че договорът не е бил развален с предявяване на исковата молба, тъй като не е налице неизпълнение на договорно задължение, с оглед на което намира исковете за неоснователни.

Излага съображения, че дори и да е бил развален, то развалянето няма обратно действие, доколкото договорът за наем е с продължително изпълнение, поради което не се дължало връщане на платената наемна вноска, както и връщане на заплатения депозит. Излага доводи, че обезщетението, което претендира ищцата не може да се съизмерява с разходите, които ищцата и нейната приятелка са направили по другия договор за наем с третото за спора лице, като допълва, че консумативните разходи касаят период, който предшества наемането на новия апартамент. Сочи, че депозитът, който е заплатен, има функцията на залог, който да обезпечи евентуално възникналите задължения на наемателя и можел да се задържи докато тези вземания бъдат погасени изцяло. В случая се твърди, че ответницата има право да задържи депозита до заплащането от ищцата на дължимите от нея суми за електричество и вода, като в тази връзка е заявено възражение за прихващане със задълженията, които ищецът има към нея за консумирани електричество и вода, както и за наем от датата на сключване на договора (21.02.2025 г.), до датата на прекратяването му (26.02.2025 г.), възлизащи на 100 лева, като освен това е направено и възражение за прихващане с вземането на ответницата за незаплатен наем, ако се приеме, че договорът е развален с исковата молба. Оспорва да е извършил противоправни действия, от които ищецът да е получил болки, страдания, нервен срив и психически тормоз, поддържайки, че няма отношение към негативните емоционални и психически нагласи на ищеца.

С последваща молба от 17.03.2026г. ответницата е заявила, че оттегля релевираното от нея в отговора на исковата молба възражение за прихващане, както и всички твърдения и доводи, направени във връзка с него, поради което същото не е предмет на делото.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

Предявени са главни осъдителни искове с правно основание по чл. 230, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за сумата от 2462.98 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на разходите, направени от ищеца за наемане на недвижим имот от трето по делото лице с Договор за наем от 02.03.2025г. – платена наемна цена в размер на 1200 лева, депозит в размер на 1200 лева и консумативи за ток и вода в размер на 62,98 лева, поради договорното неизпълнение на ответницата да предостави за ползване по предназначение наетия апартамент по процесния Договор за наем от 21.02.2025г. и лишаването на ищеца в качеството му на наемател от правото да ползва същия недвижимия имот, до датата на развалянето - датата на исковата молба (15.05.2025г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 и сл. ЗЗД за сумата от 1200 лева, представляваща невърнат депозит, предоставен на ответника от ищеца, 3 в качеството му на наемател по развален с исковата молба Договор за наем от 21.02.2025г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени горните искове, тъй като процесният Договор за наем от 21.02.2025г. е прекратен на 26.02.2025г., а не е развален с исковата молба, е предявен евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 2400 лева (наемна цена от 1200 лева и депозит от 1200 лева), представляваща сума, получена от ответника на отпаднало основание - прекратен Договор за наем от 21.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.