Решение № 23 от 17.02.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Търговище, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Частно наказателно дело № 20253500200034 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 16, ал. 1 и по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

По влязло в сила на 16.07.2021 г. Решение № 1060 от 30.06.2021 г. на съдебен орган в Кралство Белгия – Апелативен съд град Антверпен, в Окръжен съд – Търговище спрямо българския гражданин Б. Ш. М. с постоянен и настоящ адрес с. К., общ. О., ул. „Е.Н.К.“ № 25, ЕГН **********, са постъпили две удостоверения:

- удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2006/783/ПВР на Съвета от 06.10.2006 г. за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения за конфискация с искане за признаване за плащане на конфискация в размер обща на 55 000 евро, представляваща незаконни имуществени облаги от извършено престъпления, квалифицирани като незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;

- удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/2014/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с искане за признаване за плащане на наложена финансова санкция – глоба и съдебни разноски в общ размер от 12 829 евро за същите престъпления.

В съдебното заседание прокурорът взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за конфискация и наложената финансова 1 санкция.

Засегнатото лице Б. Ш. М. се явява лично. Заявява, че знае за наложените му в Кралство Белгия конфискация и финансова санкция, както и за какви престъпления са му наложени.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, установи следното:

От приложеното към преписката в превод на български език Решение № 1060, постановено на от 30.06.2021 г. и влязло в сила на 16.07.2021 г., на съдебен орган в Кралство Белгия – Апелативен съд град Антверпен по дело № 2014/PGA/425, е видно, че българския гражданин Б. Ш. М. е бил признат за виновен за участие с други лица в няколко плантации за отглеждане на канабис и за кражба на електричество, извършени многократно и на неустановени дати в периода от м. февруари 2014 г. до 25.03.2015 г. в градовете Хоутхален – Хелхтерет, Лимбург, Серанг и Тесендерло, всичките в Кралство Белгия. По този начин засегнатото лице е извършило нарушение на законодателството на Кралство Белгия относно наркотичните вещества и психотропните вещества, включително производство, притежание и/или търговия с канабис. Деянието на засегнатото лице е било квалифицирано като участие в основната или в допълнителната дейност на сдружение съгласно чл. 2, 3, 6, параграф 1, и 2, 8, 50 и 61 от Кралското решение от 06.09.2017 г., а за престъплението кражба по чл. 461 и чл.463 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия.

За така квалифицираните престъпления на засегнатото лице Б. Ш. М. с цитираното решение на Апелативен съд град Антверпен са били наложени наказания лишаване от свобода от тридесет и шест месеца, парична глоба от 12 000 евро, контрибуция от 200 евро, парични разходи по съдебни процедури от 629.36 евро и конфискация на парична сума общо от 55 000 ( петдесет и пет хиляди) евро, представляваща незаконни имуществени облаги от извършено престъпления, квалифицирани като незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества.

В изпълнение на цитираното решение (наказателна присъда) по отношение на българския гражданин Б. Ш. М. компетентните белгийски власти са изпратили в Окръжен съд - Търговище удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2006/783/ПВР на Съвета от 06.10.2006 г. за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения за конфискация с искане за признаване за плащане на конфискация в размер обща на 55 000 евро, и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/2014/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с искане за признаване за плащане на наложена финансова санкция – глоба и съдебни разноски в общ размер от 12 829 евро.

По отношение удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2006/783/ПВР на Съвета от 06.10.2006 г. за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения за конфискация:

Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България - постоянен 2 и настоящ адрес с. К., общ. О., ул. „Е.Н.К.“ № 25. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за конфискация, тъй като се касае за влязъл в сила акт на съд, компетентен по наказателни дела за отнемане на парична сума за извършване на престъпление.

От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа.

Касае се за признаване на влязъл в сила акт по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, постановен от съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, отнасящо се за наложена конфискация на парични средства на български гражданин, с обичайно пребиваване в България и се иска от компетентния български съд признаване, като се постанови и съответното му изпълнение.

От описанието на извършеното от засегнатото лице престъпление следва извод, че едното от деянията му представлява престъпление „незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества“ и за него не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 9 от ЗПИИАКОРНФС.

Решението за налагане на конфискацията е представено от органа, който го е издал и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.

От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити предвидени, както в чл. 4 от цитираното по - горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение № 1 към ЗПИИАКОРНФС и съответства на Решение № 1060 от 30.06.2021 г. на съдебен орган в Кралство Белгия – Апелативен съд град Антверпен, с което е постановена конфискация.

Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл. 19 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото: няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на конфискация; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че лицето е било представлявано от адвокат защитник на съдебния процес, упълномощен лично от него.

3

Настоящата инстанция приема, че са налице всички предпоставки в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на Решение № 1060 на съдебен орган в Кралство Белгия – Апелативен съд град Антверпен по дело № 2014/PGA/425, постановено на от 30.06.2021 г. и влязло в сила на 16.07.2021 г. срещу българския гражданин Б. Ш. М. с постоянен и настоящ адрес с. К., общ. О., ул. „Е.Н.К.“ № 25, ЕГН **********.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗПИИАКОРНФС съдът признава решение за конфискация или отнемане, при условие че имуществото - предмет на решението, се намира на територията на Република България или лицето, срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице - седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България. Видно от удостоверението засегнатото лице е български гражданин, живее в Република България и има регистрирани постоянен и настоящ адрес тук.

С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като конфискацията е определена в евро съгласно чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за конфискация. Решението е постановено на 30.06.2021 г. Равностойността на 55 000 евро е 107 570,65 лева (сто и седем хиляди петстотин лева и 65 стотинки).

На основание чл. 24 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за налагане на конфискация, на органа по чл. 6, ал. 2 – Териториална дирекция на НАП гр.

Варна, офис – Търговище, за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл. 24, ал. 2 да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

По отношение удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/2014/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с искане за признаване за плащане на наложена финансова санкция – глоба и съдебни разноски в общ размер от 12 829 евро:

Проверката на представеното Удостоверение позволява извод за неговата законосъобразност от формална гледна точка, доколкото същото е надлежно подписано, а съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава и е придружено е с изискуемия превод на български език. Издадено е по предвидения в чл. 4, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС образец и е постъпило по един от начините за надлежна кореспонденция, посочени в чл. 9, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

Удостоверението, на следващо място е законосъобразно и по същество, доколкото преценявайки същото и материалите по делото, и след съпоставка с предвидените в ЗПИИРКОРНФС правни изисквания, съдът не установи която и да е от предвидените 4 предпоставки за отказ.

Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.. Съгласно посоченото от компетентния изпращащ орган на обстоятелство, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава( б. "з", т.

1, б. "б" от Удостоверението), не е налице условието за отказ по чл. 35, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.

Видно от установените пълни данни за самоличността на засегнатото лице, същият е пълнолетен и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение.