Решение № 5153 от 26.10.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 5153

Стара Загора, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ канд № 20267240600703 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „АЛАДИН ФУУДС“ ООД [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. Л. Б. от Адвокатска колегия София, против решение № 161 от 17.04.2026 г. по АНД № 3326/2025 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 792924-[рег. номер] от 18.10.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ на Националната агенция по приходите (НАП), и „АЛАДИН ФУУДС“ ООД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро .

Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че въззивният съд не е извършил обективна преценка на събраните гласни доказателства, включително като не е обсъдил противоречията между тях, и се оспорват изводите на съда за пълна и правилна правна квалификация на административното нарушение и за доказаност на последното, като е прието, че в проверения обект на дружество не се предлагат ресторантьорски услуги и поради това извършваните в него продажби се облагат с 20 % данък върху добавената стойност (ДДС). При условията на евентуалност се поддържа се и приложимост на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на случая. По наведени в тази насока доводи е направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото – упълномощен юрисконсулт, в писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на касатора във връзка с наведените в жалбата му касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „АЛАДИН ФУУДС“ ООД [населено място] против НП № 792924-[рег. номер] от 18.10.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № [рег. номер] от 22.05.2024 г., с което на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „АЛАДИН ФУУДС“ ООД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена на 16.05.20024 г. проверка в търговски обект, стопанисван от „АЛАДИН ФУУДС“ ООД – заведение за бързо хранене, находящ се в [населено място], [улица], е констатирано, дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите, което обаче не довело до неотразяване на приходи. Посочено е, че при направена контролна покупка на 1 бр. пица на парче на стойност 2.40 лв., заплатена в брой чрез машина на самообслужване с ФУ, е издаден фискален касов бон № 00358120002 от 16.05.2024 г., в който продажбата е отразена в група „Г“ – продажба на стоки и услуги, които се облагат с 9 % ДДС, както и че, видно от отпечатан съкратен отчет от фискалната памет на ФУ, за м. април 2024 г. в обекта са били извършени продажби, отразени в група „Г“, на стойност 27225,90 лв. Посочено е също, че обектът не разполага с удостоверение за категоризация и санитарен възел и е изцяло на самообслужване, а предлаганите стоки се продават за консумация навън, въз основа на което е прието, че всички извършвани в него продажби са сделки от група „Б“ – които се облагат с 20 % ДДС. Проверката е документирана с ПИП (протокол за извършена проверка) № 0187035 от 16.05.2024 г.

За да потвърди НП, Районен съд Стара Загора е приел в мотивите към обжалваното решение, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, в т. ч. и на изискванията за формалната им изрядност, че извършването от „АЛАДИН ФУУДС“ ООД на вмененото му административно нарушение е доказано и не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, а наложената за нарушението имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в закона. С оглед на изхода от делото „АЛАДИН ФУУДС“ ООД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Между страните няма спор, а и от събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява, че: при извършена проверка на 16.05.20024 г. в търговски обект, стопанисван от „АЛАДИН ФУУДС“ ООД – заведение за бързо хранене, находящ се в [населено място], [улица], е била направена контролна покупка на 1 бр. пица на парче на стойност 2.40 лв., заплатена в брой чрез машина на самообслужване с ФУ, за която е издаден фискален касов бон № 00358120002, в който продажбата е отразена в група „Г“ – продажба на стоки и услуги, които се облагат с 9 % ДДС; при проверката е отпечатан и съкратен отчет от фискалната памет на ФУ в проверения търговски обект, видно от който за м. април 2024 г. в обекта са били извършени продажби, отразени в група „Г“, на обща стойност 27225,90 лв.

Спорът е за правната квалификация на установените при проверката факти и за съставомерността на извършеното деяние като административно нарушение.

В случая „АЛАДИН ФУУДС“ ООД е санкционирано на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда глоби за физическите лица, които не са търговци, и имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, които извършат или допуснат извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, като за размера на глобата/имуществената санкция препраща към визираните в ал. 1 такива в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В изпълнение на ал. 4 на чл. 118 от ЗДДС от министърът на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Според чл. 27, ал. 1 от наредбата лицата по чл. 3 (извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски обект), с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28 (извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност от небанкови финансови институции и обменни бюра), са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Очевидно е при тази нормативна уредба с оглед на установените по делото факти, че правната квалификация в НП на вмененото на касатора административно нарушение съответства на фактите и позволява недвусмислен извод относно санкционираното деяние – извършеното нарушение. Същата е достатъчно пълна, точна и ясна, тъй щото санкционираното лице да може разбере вмененото му административнонаказателно обвинение, за организира адекватно защитата си. Извън съмнение е, че става въпрос за издаден документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, в който извършената продажба е отразена в група „Г“ – като облагаема с 9 % данък, съгласно 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вместо в група „Б“ – като облагаема с 20 % данък, съгласно 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., т. е. касае се за нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС и следователно същото се субсумира в хипотезата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, а доколкото то не е довело до неотразяване на приходи – наказанията за него са предвидени в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. Разпоредбите от ЗДДС, регламентиращи към датата на извършване на нарушението ставките на данъка според вида на стоките и услугите – чл. 66, чл. 66а и § 15д от ПЗР на закона, макар да са от значение за правилното решаване на спора, не съдържат правило за поведение, поради което нямат пряко отношение към правната квалификация на извършеното деяние като административно нарушение, съответно непосочването им в НП не води до формалната му неизрядност с оглед на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и не съставлява процесуално нарушение, още по-малко съществено такова. Същите имат само пояснителен характер, но не определят реда за регистриране на доставките, които се облагат с 20 %, респективно с 9 % ДДС, и поради това, за разлика от разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, не попълват с конкретно съдържание общия състав на чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС. До същия извод е достигнал и районният съд, позовавайки се на вече формирана по този въпрос практика на Административен съд Стара Загора – решение от № 755 от 01.03.2024 г. по КАНД 325/2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, стандартната ставка на ДДС е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка. Според ал. 2, ставката по ал. 1 се прилага и при внос на стоки на територията на страната, и при облагаеми вътреобщностни придобивания на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка. Чл. 66а от ЗДДС постановява, че ставката на данъка е 9 на сто за изброените в разпоредбата доставки, а нормата на § 15д, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗДДС предвижда, че ставката на данъка по чл. 66а се прилага за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки: доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128, до 31 декември 2024 година включително. Спорният по делото въпрос е именно наличието или липсата на условията за прилагане на намалената ставка от 9 % за ресторантьорски и кетъринг услуги. Съгласно дефиницията на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, „ресторантьорски и кетъринг услуги“ са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В изречение второ на посочената норма е прието, че не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Съгласно чл. 6 от цитирания регламент, ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от които доставката на храна е само съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано следва да доминират. Според Решение на Съда (първи състав) от 22 април 2021 г. по дело C-703/19, член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/47/ЕО на Съвета от 5 май 2009 г., във връзка с точка 12а от приложение III към тази директива и член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „ресторантьорски и кетъринг услуги“ попада доставката на храни, придружена от достатъчно помощни услуги, позволяващи на крайния клиент да консумира непосредствено тези храни. В т. 58 от същото решение се посочва, че за квалифицирането на дадена облагаема сделка като „ресторантьорски и кетъринг услуги“ законодателят на Съюза е искал да отдаде решаващо значение не на начина на приготвяне на храните или на тяхното доставяне, а на осигуряването на помощни услуги, които придружават доставката на приготвените храни, които услуги трябва да са достатъчни, за да осигурят непосредствената консумация на тези храни и да играят по-голяма роля в сравнение с тяхната доставка. От друга страна, видно от т. 59 на решението, критериите, които са решаващи, за да се прецени дали услугите, съпътстващи доставката на приготвените храни, могат да се считат за „достатъчно помощни услуги“, се отнасят до предлаганото на потребителя ниво на услуги. В т. 60 съдът изтъква по-специално елементи като присъствието на сервитьор, наличието на обслужване, което се състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, наличието на специално предназначени за консумацията на храната затворени и отоплени помещения, или наличието на гардероб и сервизни помещения, както и в осигуряването на съдове, мебели или прибори за хранене (вж. в този смисъл решение от 10 март 2011 г., Bog и др., C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09). СЕС нееднократно развива тезата, че при ресторантьорските услуги доставката на готови ястия и на напитки за непосредствена консумация е резултат от поредица от услуги, като се започне от приготвянето на ястия и се стигне до сервирането им в чинии, и че тази доставка се съпровожда от предоставянето на клиентите на оборудване, което включва както салон за хранене с прилежащите му помещения (гардероб, санитарни помещения и т. н.), така и мебели и подходящи съдове. В някои случаи физическите лица, чиято професия се състои в изпълнението на тези ресторантьорски услуги, трябва да подредят приборите, да съветват клиентите или да дадат разяснения относно предлаганите в менюто ястия и напитки, да сервират тези продукти на масата на клиентите и след това да почистят масите (решение по съединени дела C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, точка 65). По отношение на необходимостта да бъде осигурена инфраструктура, за да бъдат предоставяни ресторантьорски услуги, в т. 53 от решението на СЕС по дело C-703/19 е посочено, че когато доставката на храни е съпроводена само от осигуряване на елементарно оборудване, а именно обикновен бар плот за консумация, без каквато и да било възможност за сядане, който позволява само на ограничен брой клиенти да консумират храната на място и на открито, което предполага само незначителна човешка намеса, тези елементи представляват само минимални съпътстващи услуги, които не могат да променят доминиращия характер на основната доставка, а именно доставка на стоки (в този смисъл и решение от 10 март 2011 г., Bog и др., C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, EU: C: 2011: 135, т. 70). Предвид изложеното касационната инстанция намира, че за процесния обект не е приложима намалената ставка по чл. 66а от ЗДДС във връзка с § 15д, т. 2 от ПЗР на ЗДДС, доколкото в този обект към момента на проверката не са били предоставяни „ресторантьорски и кетъринг услуги“ по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС във връзка с чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, по следните съображения:

Разпечатката съдържа 25 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6264858-33d7-4d2c-8898-5d03e51222ff