Решение № 251 от 11.11.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Монтана, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20261600500476 по описа за 2026 година

Производство по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от Р. П. - длъжник по изп. дело № 749/2023 на ЧС И М. И. срещу отказ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

Жалбоподателят счита ,че отказът е незаконосъобразен, като се излагат доводи в насока,че същият не е мотивиран, освен това е настъпила перемция,тъй като не са поискани извършване на същински изпълнителни действия в законоустановения срок.Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакувания отказ, като обяви изпълнителното производство за прекратено по право и да укаже на ЧСИ да вдигне всички наложени запори и възбрани .

Взискателят С.К. ООД в законоустановения срок не е представил становище .

В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

По същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

Изпълнително дело № 749/23г. е образувано по молба с вх. № 08682/07.04.2023 г /л.

1/ на „С.К.“ ООД с ЕИК *и седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № *, ет. * и въз основа на изпълнителен лист /л. 2/, издаден на 29.11.2022г. по чгд № 540/2022г. описа на Районен съд - *за посочените в изпълнителния лист суми. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъдат извършени като първоначални действия по принудително изпълнение запор върху вземания на длъжника за трудово 1 възнаграждение/запор на пенсия, запор върху вземания по банкови сметки. Алтернативно, при липса на трудово възнаграждение /пенсия/ и на банкови сметки взискателят е посочил да се пристъпи към действия по принудително изпълнение чрез запор, опис и продажба на движими вещи в дома на длъжника, МПС и други, възбрана, опис и публична продан на недвижимите имоти на длъжника. Съобщение за образуване на изпълнително дело /л. 12/ е връчено лично на длъжника на 27.07.2023г., съгласно обратна разписка /известие за доставяне/ от връчител на Български пощи. Със запорни съобщения от 14 07.2023г. /л. 9-11/ са наложени запори на банковите сметки на длъжника в У.Б. АД и П.И.б. АД и запор на трудово възнаграждение, получавано от Община *. Длъжникът е уведомен за наложените запори със съобщението за образуване на изпълнително дело.

В изпълнение на наложените запори са постъпили суми от ТЗЛ - от Община *на 25.07.2023г в размер на 180,00 лв., от У. Б. АД на 26.07.2023г. в размер на 40,44 лв., от Община *на 29.08.2023г. в размер на 265,00 лв., от Община *на 26.09.2023г. в размер на 204,00 лв., от Община *на 25.10.2023г. в размер на 204,00 лв., от У.Б. АД на 06.11.2023г. в размер на 29,67 лв.

По молба на длъжника /л. 19/ е уведомено ТЗЛ У.Б. АД /л. 20/ да не изпълнява запора по отношение на суми, постъпващи от трудово възнаграждение с наредител Община *, като същите следва да се оставят на разположение на титуляра.

С молба на взискателя с вх № 17832/07.04.2025г. е поискано извършване на справки и извършване на изпълнителни действия чрез налагане на запор на трудово възнаграждение, в случай, че длъжникът не получава доход над секвестируемия минимум да бъдат извършени действия по принудително изпълнение чрез запор на банкови сметки и опис и оценка на движимото имущество на длъжника, а при липса на изпълнение - да бъде извършена продажба на движимите вещи. Взискателят е уведомен за дължимите авансови такси на посочения имейл на 14.04.2025г.

С молба на взискателя с вх. № 46411/19.08.2026г. /л. 23/ е поискано извършване на справки и извършване на изпълнителни действия чрез налагане на запор върху моторни превозни средства, запор на банкови сметки и опис на движимите вещи, находящи се в жилището на длъжника, с оглед предприемане на необходимите действия по принудително изпълнение.

Изпратена е призовка за принудително изпълнение с изх. № 33033/21.09.2026г. до Р.

П. П. /л. 25/ за насрочен опис на секвестируеми движими вещи в дома на дльжника на 30 10.2026г

На 15.10.2026г. длъжникът Р. П. се е запознал с документите по ИД № 749/23г. лично в деловодството на съдебния изпълнител, за което е съставена разписка /л. 26/. Длъжникът е уведомен от деловодителя по делото за допусната техническа грешка в Призовка за принудително изпълнение с изх. № 33033/21.09.2026г. до длъжника по Изпълнително дело № 20237480400749/23г. , като на ред 3 за взискател погрешно е посочено У.Б. АД с ЕИК *и следва да се чете взискател С.К. ООД с ЕИК *, за което е изготвен е протокол на 15.10.2026г. /л. 28/. Същият е изпратен за сведение на длъжника с придружително съобщение с изх. № 38371/02.11.2026г. На 15.10.2026г. жалбоподателят е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК ,на основание на което ЧСИ е постановил атакуваното разпореждане .

Съдът намира, че в процесната хипотеза не са налице условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което и постановения отказ е законосъобразен .

Основание за прекратяване на изпълнителното производство е бездействието на взискателя в период по-дълъг от две години. Начало на този срок е последното същинско 2 изпълнително действие. Целта на нормата е да стимулира взискателят да прояви активност.

Ако в продължение на две години той не заяви искания за предприемане на действия за удовлетворяване на вземането му, то счита се, че се е дезинтересирал и вече е безпредметно производството да продължава да бъде висящо. Всяко искане на взискателя за предприемане на действия, насочени срещу имуществото на длъжника с цел събиране на вземането, прекъсва течението на срока по чл. 433, т. 8 от ГПК. Самата норма поставя условие взискателят да е поискал извършване на изпълнително действие, а не действието да е предприето. Разпоредбата не въвежда никакви други условия, още по-малко пък действието да е довело до ефективно удовлетворяване. Нормата е процесуална, поради което разширително тълкуване е недопустимо.

Анализирайки посочените изпълнителни действия ,се налага извода,че в случая не е налице период от две години, през които взискателят да не е проявявал необходимата процесуална активност /самият жалбоподател не е посочи кога според него е следвало да се прекрати изпълнителното производство/.

Неоснователно е твърдението,че атакуваният отказ не е мотивиран, поради което и е невалиден . Действително, на молбата е написано някакво нечетливо разпореждане, което е възпроизведено в изпратеното до жалбоподателя писмо ,но в случая не може да се приеме, че е налице „невалиден“ акт,още повече, че по същество същият е правилен .

Предвид гореизложените съображения съдът намира атакувания отказ за законосъобразен,поради което и жалбата следа да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, МОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.П. - длъжник по изп. дело № 749/2023 на ЧС И М. И. срещу отказ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3