Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 30.11.2021, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
481/2021
Подписан
30.11.2021

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№366 град Велико

Търново,30.11.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - град Велико

Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова при участието на секретаря П.И., разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 481/2021 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 145 и сл. От АПК и чл. 165 от ЗМВР.

Образувано е по постъпила жалба с вх.

№ 3576/04.08.2021г. на АСВТ, подадена от

И.Х.Л. срещу Заповед № 8121К-8680/08.07.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.

165, ал.2 и ал. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с която жалбоподателят е временно преназначен от началник Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Велико Търново на ръководна длъжност „началник на сектор“ „Криминална полиция“ в Районно управление – Димитровград при ОД на МВР Хасково, за срок от една година.

В жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на оспорвания ИАА: на първо място е нарушено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т.

4 от АПК, доколкото в Заповедта не са изложени фактическите и правни основания за нейното издаване и основно не са изложени аргументи, които обосновават необходимостта от преместване на жалбоподателя на друга длъжност в друго РУ. Не са налице и материалните предпоставки за издаване на процесната Заповед, доколкото същият е преназначен на по- ниска длъжност, с по- ниско възнаграждение.

Заповедта е мотивирана едновременно на две основания по чл.12 , ал.1 от Наредба № 8121з-310 от 17.7.2014г. –необходимост от преназначение на служители на вакантни длъжности в щатовете на структурите на МВР и на основание чл. 14, ал.1 и ал.2 – при служебна необходимост, което представлява съществено противоречие – основание за отмяна на Заповедта като материално незаконосъобразна. На следващо място счита, че съдът следва да вземе предвид, че жалбоподателят има устроен живот в гр. В. Търново, постоянен адрес там, като назначаването му на 165 км. От постоянния адрес неминуемо ще доведе до нови разходи – пътни и квартирни такива. На следващо място, това преназначение ще препятства установения с приложеното към жалбата решение на ВТРС , като на основание чл. 59 от СК са определени личните му отношения с малолетната му дъщеря. От съда се иска на основание чл. 172, ал.2 от АПК да бъде постановено решение, с което Заповедта бъде отменена като незаконосъобразна и да се присъдят направените разноски.

В о.з. се представлява от адв. М., която поддържа така подадената жалба.В указания от съда срок представя подробна писмена защита.

Ответник жалба – Министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител ...Р., оспорва така подадената жалба. Намира, че по преписката са представени доказателства, които обуславят извод за наличие на служебна необходимост за издаване на Заповедта за преместване от една ръководна длъжност в друга , в рамките на системата на МВР. Счита, че Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните такива, при правилно приложение на материалния закон. В указания от съда срок представя подробни писмени бележки.

Административен съд Велико Търново, осми състав след като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на производството писмени доказателства- тези съдържащи се в административната преписка и представените от адв. М. в последното съдебно заседание от фактическа страна намира за установено следното:

По делото не е спорно и същото се установява от приложената на стр.17 и 18 от делото Докладна записка, че жалбоподателят е назначен в системата на МВР от 1.10.2000г. на длъжност „Районен инспектор Първа степен“ в група“Териториална полиция“ сектор „Охранителна полиция“ РПУ гр. В. Търново като към момента на издаване на процесната Заповед, същият е заемал длъжността Началник сектор ПКП , отдел КП при ОД на МВР В. Търново от 26.5.2015г, за което е представена Заповед № 8121К-1724/21.5.2015г. на МВР. За определеното на жалбоподателя основно месечно възнаграждение от 1762 лева за тази длъжност е представена Заповед № 366з-3451/29.12.2020г. на Директор ОД на МВР В. Търново. Видно от същата Докладна записка е, че същият многократно е награждаван, не е наказван, има разрешение за достъп до КИ ниво“строго секретно“.

Със Заповед № 8121К-8680/08.07.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.

165, ал.2 и ал. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с която жалбоподателят е временно преназначен от началник Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Велико Търново на ръководна длъжност „началник на сектор“ „Криминална полиция“ в Районно управление – Димитровград при ОД на МВР Хасково, за срок от една година. По делото за обосноваване на служебната необходимост от преместване на служителя е представена горепосочената Докладна записка, изготвена от ВПД Директор при ОД на МВР Хасково, в която се посочва, че в РУ Димитровград, длъжността началник сектор „Криминална полиция“ е вакантна, считано от 30.6.2021г. като изискванията за заемане на тази длъжност са : минимална образователно-квалификационна степен“Бакалавър“, област на висшето образование съгласно ПМС 125/24.6.2002г., професионално направление съобразно същото ПМС,минимален професионален стаж от 6 години и необходим достъп до класифицирана информация с ниво съгласно списък , определен от Директор на ОД на МВР Хасково. Изрично в същата е посочено, че във връзка с кадрови промени в РУ Димитровград за нормалното и пълноценно изпълнение на задачите и задълженията, регламентирани в ЗМВР, за обобщаване и анализиране на информацията за състоянието, структурата, динамиката, тенденциите на престъпленията, както и за осъществяване на ръководството на сектора и поради служебна необходимост е целесъобразно назначаването на жалбоподателя. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 8.7.2021г.

В хода на съдебното дирене от страна на ответника е представена Заповед № 8121з-141/24.01.2017 година за прилагане на Класификатор на длъжностите в МВР за служителите по чл.

142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ЗМВР, издадена от ...Р. Б., ведно с Приложение № 1 – таблица за длъжностите директор и зам. директор на ОДМВР, Приложение № 2 таблица за длъжностите началник на районно управление в ОДМВР, Приложение № 3 за длъжностите началник на ГПУ и началник на ГКПП, зам.-началник на ГПУ и зам. началник на ГКПП в главна дирекция „Гранична полиция“, Приложение № 4 таблица за длъжностите началник на ЗЖУ и зам.-началник на ЖЗУ в дирекция „Жандармерия“, Приложение № 5 таблица за изпълнителски и младши изпълнителски длъжности, които се залагат в щатовете на структурите в диапазон, както и Приложение № 6 – Йерархия на длъжностите за държавни служители в съответния вид длъжности.

От страна на жалбоподателя са представени доказателства, че получаваното от него възнаграждение на преназначеното място е по- ниско от заеманото от него преди това такова, за което ата от него Фиш за заплата за м. 06. 2021 година, получена за длъжността Н-к Сектор „Противодействие на криминалната престъпност" в отдел Криминална полиция" при ОД на МВР гр. Велико Търново; Фиш за заплата за м.8 и м.9/2021 година, получена на длъжността НАЧАЛНИК НА СЕКТОР „Криминална полиция" в Районно управление - Димитровград при ОД на МВР- Хасково. За доказване на факта, че същият е направил множество разходи- транспортни, за наем на жилище съответно са представени 6 броя касови бележки за заредено дизелово гориво в периода 17.09.2021 година - 28.10.2021 година, във връзка с ежеседмичното пътуване на жалбоподателя до местоработата му от гр. Велико Търново, до РУ Димитровград; Фактура №**********/30.09.2021 година, издадена от „Неохим" АД, са заплатен наем на стая за месец октомври 2021 година, в едно с фискален бон, за заплатена сума; квитанции с №№1344/ 19.10.2021 година и 1345/19.10.2021 година за заплатена ел. енергия и вода на наемодателя „Неохим" АД. За установяване на имотното състояние на жалбоподателя е представена Справка от Агенция по вписванията №984558/18.08.2021 година относно притежаваните на територията на Р.България недвижими имоти от Л.; от талон за собственост на МПС на жалбоподателя И.Л..

За оборване на твърдяната от АО служебна необходимост са приложени Разпечатки от официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на ел. адрес www.mvr.bg, като публична информация, в раздел относно ОД на МВР - Велико Търново и ОД на МВР —Хасково, и раздел „Статистически данни", е публикувана в табличен вид за периода 01.01 - 30.06.2021 година - Основна таблица за състоянието на престъпността регион ОД МВР Хасково и Основна таблица за състоянието на престъпността регион ОД МВР Велико Търново.

Жалбата срещу ИАА е подадена на 23.7.2021г. чрез ответника до Административен съд Велико Търново.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок, от лице, чийто правен интерес е засегнат неблагоприятно от издадения ИАА, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява и основателна.

Педи изясняване на правния спор следва да се посочи, че в случая намира приложение тълкуването, дадено в ТР № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г., че независимо от липсата на изрична правна норма, която да разпорежда, че служебното правоотношение на служителя в Министерството на вътрешните работи възниква по силата на акта за назначаване не са налице основания за придаване на друг характер на служебното правоотношение по Закона за Министерството на вътрешните работи от този, който законодателят е придал на служебните правоотношения по Закона за държавния служител. И в двата случая това са административни правоотношения, които възникват от административния акт за назначаване. При това служебно правоотношение на държавния служител в Министерството на вътрешните работи може да възникне само за конкретно определена длъжност в структурата на ведомството, т. е. за определено място на изпълнение на службата (място на работа). Всяка структура, от своя страна, е пространствено (териториално) определена в закона - Законът за Министерството на вътрешните работи в една значителна своя част е устройствен закон, тъй като урежда структурата на министерството, в т. ч. пространственото разположение на структурните единици. Това означава, че служебното правоотношение възниква и за точно определено в пространствен аспект място на работа.

Съгласно нормата на чл. 168 от АПК съдът служебно следва да се произнесе по всички основания, предвидени в чл. 143 от АПК,а не само по наведените от страна на жалбоподателя.

Посоченото правно основание за издаване на процесната Заповед е чл. 165, ал.1 и ал.2 от ЗМВР .Съгласно чл.

165 от ЗМВР Държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно цитираната в Заповедта разпоредба на чл.

14, ал.1 от Наредба № 8121 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи Временното преназначаване на държавен служител се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 или чл.

159, ал. 1 ЗМВР за срок до една година с възможност за еднократно удължаване на срока на временното преназначаване с още една година. Временно преназначаване за по-дълъг срок може да се прилага, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година. Следователно компетентен да издаде заповедта за преназначаване се явява Министъра на вътрешните работи, поради което настоящия състав намира, че е спазено изискването за авторство на акта.