Решение № 322 от 22.02.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7001/2021
- Вид
- Решение № 322
- Подписан
- 22.02.2022
- В сила
- 25.03.2022
- Състав
- АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 322 гр. Бургас, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20212120107001 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД за установяване със сила на пресъдено нещо, че В. Т. Н. дължи на ищцовото дружество сумата от 59.97 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга с кл. № *****, сключен между ответника и “Б******” ЕАД на 10.05.2017 год., което вземане е прехвърлено в полза на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и за което по ч.гр.д. № *****/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Искът е предявен по реда на чл.124, ал.1 вр. с чл.422 от ГПК, а материалноправното му основание е в чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител на същото, с нарочна молба поддържа иска.
Ответникът се явява лично, оспорва иска, поради липса на непогасени задължения към „****“ / “******” ЕАД, поради разрешен от него директен дебит, по който комуникационният доставчик сам е събирал дължимите суми.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2017 год., между „******“ АД - доставчик и В. Т.
Н. - абонат, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги - мобилна услуга за номер +******, по тарифен план “Smart L.
На 16.10.2018 год. между „******“ АД - цедент и „*****“ ООД - цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, посочени в приложение № 1, неналично по делото.
С договор за цесия от 01.10.2019 год., „******“ ООД е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД вземания, придобити от трети лица, в т.ч. от 1
„******“ ЕАД по силата на договора за цесия от 16.10.2018 год. и описани в приложение № 1, също неналично по делото.
Представен е и документ, изходящ от управителя на ищцовото „ЮБЦ“ ЕООД (т.к. авторът, считано от 2009 год. не е управител на „*****“ ООД, а последното пък е заличено през 2019 год.), озаглавен „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 год.“, съдържащ и елементи на потвърждение за станалата цесия, в който са вписани имената на ответника и вземане към него, произтичащо от „договори за мобилни услуги“ в размер на исковата сума - 59.97 лв.
Налични са и 5 бр. неподписани месечни сметки, издадени от „*******“ ЕАД - доставчик и В.Н. - получател.
При така сложилата се фактическа съвокупност, у настоящия състав се формира убеждение за неоснователност на предявения иск.
Очевидно е, че „********“ АД и Н. са били в облигационно правоотношение по повод предоставяне на мобилни услуги.
Но при изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не съумя да проведе пълно и главно доказване на факта, че праводателят му - цедент е бил изправна страна по договора, който факт е обуславящ за дължимостта на неустойката при едностранно, правомерно прекратяване на договора от страна на изправния доставчик по предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред, поради неизправност на абоната. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилни услуги и/или осигуряване на достъп до мобилната мрежа за срока на действие на договора. Дори на ответника-потребител да е предадена активна СИМ-карта по договора, което той да е удостоверил с подписа си, нейното активно състояние - осигуряването на достъпа до мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на потребление), остана недоказано. Изходящите от праводателя на ищцовата страна месечни сметки и справки за потребление, са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно предоставянето на посочената в тях услуга.
Впрочем, дори да се приеме обратното, недоказано е и твърдението, че тъкмо вземането на „*******“ АД от ответника, почиващо на твърдяното основание и произтичащо от договора за далекосъобщителни услуги, е било предмет на договора за цесия, сключен между „*******“ АД и „*****“ ООД на 16.10.2018 год., съотв. на договора за цесия от 01.10.2019 год., сключен между „******“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.
Както се каза, с договорите за цесия са прехвърлени множество вземания, които е следвало да са описани в приложения. Такива приложения, съдържащи всички вземания, в т.ч. и процесното, както и волеизявленията на съдоговорителите за тяхната индивидуализация, а оттам и тяхното прехвърляне, не фигурират сред доказателствата по делото. Липсата на приложенията не може да се преодолее с изходящото от законния представител на ищцовото „ЮБЦ“ ЕООД „извлечение“ или ‚потвърждение“, на което външно е придаден вид да изхожда от неизвестно лице, действащо за „Б*******“ АД.
Ето защо, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.С****, представлявано от Ю* Ц*, против В. Т. Н. от гр.К****, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото сумата от 59.97 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга с кл. № ****, сключен между ответника и “********” ЕАД на 10.05.2017 год., което вземане е прехвърлено в полза на «******» ООД с договор за цесия от 16.10.2018 год., а впоследствие - на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и за което по ч.гр.д. № *****/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3