Решение № 768 от 20.10.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Казанлък, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100821 по описа за 2025 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Н. Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, чрез адвокат Л. Б. от САК, съдебен адрес: ********, тел. **********, против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от Г.Т. и А.М. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от П.Б.Д.. Ищцата е предявила обективно кумулативно съединени искове с правно основание както следва: искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП срещу “Изи Асет Мениджмънт” АД с искане да се прогласи нищожността на договор за паричен заем № ******** от ********г. и срещу „Файненшъл България” ЕООД с искане да се прогласи нищожността на Договор за гаранция № ******** от ********г.. В исковата молба се твърди, че на ******** г. ищецът е сключил договор за паричен заем № ******** с “Изи Асет Мениджмънт” АД, като страните се уговорили отпуснатия заем да е в размер на 1 000 лева, при фиксирани ГЛП от 35,00% и ГПР от 49,04%. Следвало да внесе общо дължима сума от 1176,96 лв., като сумата включвала главница и лихва. При сключването на договора за заем на ********г., ищецът сключил договор за предоставяне на гаранция № ******** с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, по силата на който дружеството поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение, което било разсрочено заедно с вноските по кредита. Сумата следвало да се заплаща в полза на заемодателя, 1 който бил упълномощен от гаранта да събира в негова полза сумите по договора за поръчителство. Сочи, че двете дружества са свързани лица, т. к. заемодателят бил едноличен собственик на капитала на с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Аргументира, че договорът за кредит е нищожен и сочи, че изискването за предоставяне на обезпечения - поръчители или банкова гаранция, са били изначално неизпълними за него, поради което и не оставало друг избор освен сключването на договор за поръчителство с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Излага, че възнаграждението по процесния договор за поръчителство не е включено в размера на ГПР с цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият излага, че води до нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е лишен от основание, т. к. в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Сочи, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави и развива подробни съображения в тази насока. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от “Изи Асет Мениджмънт” АД, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания, респ. че същият е действителен. Оспорва и твърденията на ищеца за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Излага твърдения в насока, че нищожността на договора за кредит не води до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, поради което счита, че му е дължимо възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. Релевираното от ответниците възражение за недопустимост на исковете е неоснователно. Доколкото и двамата твърдят, че отношенията по договора за кредит продължават и вземанията са прехвърлени, като до приключването на тези отношения и доколкото ищецът може да оспорва извършени прехвърляния и плащания, същият има интерес да води установителен иск за потребителските си права. Не е основателно и възражението на втория ответник за нередовност на исковата молба – доколкото претенцията на този ответник към ищеца е регресна и зависи от обезпечаването на договора за кредит, валидността на последния е основание 2 за възникване на права на втория ответник, които ищецът оспорва и това е очевидно от исковата молба.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, това обстоятелство се установява по категоричен начин от приетия по делото Договор за паричен заем № ********, сключен на ******** г, по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД й предоставило в заем сумата от 1 000 лв. при фиксирани ГЛП от 35,00% и ГПР от 49,04%. Следвало да внесе общо дължима сума от 1176,96 лв., като сумата включвала главница и лихва.

На същата дата, ******** г., ищцата е сключила договор за предоставяне на гаранция № ******** с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 202513690, във връзка с договора за паричен заем и с оглед отпускането му. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД трябвало да обезпечи задълженията на ищцата по договора за паричен заем. В договора било уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 887,04 лв., което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД бил овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и “Изи Асет Мениджмънт” АД, както и за поръчителство, сключен между ищеца и “Файненшъл България” ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност. С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно. В тази насока съдът намира следното.

В чл. 138 и сл. от ЗЗД се намира уредбата договор за поръчителство.

Това е съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за паричен заем сам по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.

Когато обаче договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение, в тези случаи поръчителство не съществува, а целта на 3 сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал.

4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на забранен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.

От клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с характер на договор за потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от кредитора, т. е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде поръчител по кредита.

На следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция се установява, че възнаграждението на гаранта е разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните вноски по договора за потребителски кредит. На следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция се установява, че “Изи Асет Мениджмънт” АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор. На последно място в чл. 12 от договора е уговорено право на гаранта да прехвърли по всяко време своите права по този договор на всяко трето лице по своя преценка, включително на изрично посоченото дружество “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, което дружество е посочено изрично като бъдещ цесионер и в чл. 10 от договора за паричен заем.

Налице е договор за гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо лице-гарант, като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора заедно с погасителните вноски по кредита, и е уговорена изрично възможността правата на гаранта да бъдат придобити възмездно чрез цесия от конкретно посоченото в двата договора трето лице “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, което от своя страна води до възстановяване на платените от гаранта суми и придобиване на вземанията от предварително определения от кредитора цесионер. При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на “Изи Асет Мениджмънт” АД на допълнителен финансов приход от 887, 04 лева, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.

При липсата на който и да било от елементите от същественото 4 съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването на договора /чл. 4, т. 3 от договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция/. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен.

По делото беше депозирано заключение по изготвена съдебно – счетоводна експертиза с вх. № 11363/09.07.2025 г., която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е изчислило, че като се вземе предвид дължимото възнаграждение по договора за предоставена гаранция, размерът на ГПР ще бъде 481,9768%. Този размер надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ето защо съдът намира, че предявените установителни искове за прогласяване нищожността на договора за паричен заем, както и на договора за предоставяне на гаранция са основателни и следва да бъдат уважени.