Решение № 4810 от 14.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4810 гр. София, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20211100113272 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за вреди по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с правно основание чл.

432 (1) от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищците И. П. Л. и Е. П. Л. твърдят, че са внуци на Е.П.Д.. На 25.01.2019 г., около 13:20 часа, в гр. София, срещу входа на спешно отделение на болница „Св. Анна“ л.а. „Ситроен“ с рег. № ****, управляван от Д.М., при движение на заден ход блъснал намиращата се зад автомобила пешеходка.

Вследствие на процесния инцидент Е.Д. получила тежки травматични увреждания и на 26.01.2019 г. починала. С присъда по НОХД 232/2020 г. на СГС Д.М. бил признат за виновен в това, че нарушавайки правилата за движение при маневра на заден ход – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, причинил смъртта на Е.Д. - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б.

„в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то НК. Присъдата влязла в сила на 21.12.2021 г.

Ищците твърдят, че били отгледани от своята баба, изграждането си като личности дължали изцяло на авторитета, знанията и моралните качества на баба си, към която били изключително привързани. Двамата ищци я подпомагали в научната, изследователска и издателска дейност. На свой ред тя ги подпомагала и материално, като осигурила жилище на ищеца И. Л. чрез дарение. През 2017 г. починала майката на ищците и бабата останала най1 близкият до тях родственик. Ежедневно се чували по телефона, приемали я за свой родител. След смъртта на Е.Д. ищците изживели тежък емоционален срив, не можели да се възстановят от преживяното и да преодолеят загубата на най-близкия им родственик. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Ситроен“ била застрахована при ответника, ищците предявили на 13.10.2020 г. претенция за обезщетяване на неимуществените вреди от произшествието, но такова не им било изплатено в срок. При тези обстоятелства всеки от ищците предявява иск за изплащане на обезщетение от 100000 лв. - неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата за всеки един от ищците, ведно със сторените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД оспорва предявения иск. Възразява, че между ищците и Е.Д. не е имало особено близка и трайна житейска връзка, както и че търпят болки и страдания от смъртта й, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Правят възражение за съпричиняване при твърдение Е.Д. да не се е движела по пътното платно – нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗДвП. Оспорват началния момент на дължимост на лихвата при твърдение да не е отправена покана за плащане на обезщетение.

В съдебно заседание ищците, чрез адв. Гергов, поддържат предявените искове. Представят писмена защита. Ответникът, чрез адв. Н., оспорва исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Е.П.Д. е починала на 26.01.2019 г. Нейни наследници по закон, на основание чл. 10, ал. 1 ЗН, са И. П. Л. (внук) и Е. П. Л. (внучка).

С присъда от 03.11.2000 г. по НОХД 323/2020 г. на СГС, НО, 14 с-в, Д.Х.М. е признат за виновен в това, че на 25.01.2019 г. около 13:20 часа в гр.

София, ж.к. „Младост“, в района на „Хали Окръжна“ по улица без име с посока на движение от бл. 28 към входа на спешното отделение на болница „Св. Анна“, при движение на заден ход в нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП реализирал ПТП с намиращата се зад товарния автомобил Е.Д.. Получените от пешеходката травматични увреждания довели до смъртта й на 26.01.2019 г. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр.

2

1 НК. В мотивите към присъдата съдът намира за установено, че подсъдимият паркирал товарния автомобил и след разтоварване на стоката Д.М., придружаван от своя колега Нягулов, се качили отново в автомобила.

Последният потеглил на заден ход със скорост около 9 км/ч с посока на движение от бл. 28 към входа на спешното отделение на болницата. В същото време пешеходката Е.Д. се движела по пътното платно за движение зад автомобила, попътно спрямо посоката му на движение, в мъртвата зона за наблюдение на водача. Съдът е приел, че водачът на автомобила е пропуснал, при движение на заден ход, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, доколкото не е могъл да изпълни задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад товарния автомобил поради техническите характеристики.

Присъдата е изменена с решение № 176/01.06.2021 г. по ВНОХД 402/2021 г. на САС, 2 с-в, като е намалено наложеното наказание лишаване от свобода и лишаване от право на управление на МПС. Въззивното решение е потвърдено от ВКС по дело № 840/2021 г., 3 Н.О. Върховният касационен съд отбелязва, че пострадалата също е имала неправомерно поведение върху платното за движение, изразило се в нарушение на разпоредбите на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, тъй като не се е движела възможно в най-левия край на платното за движение, навлизайки в коридора за движение на автомобила.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. П. А.. При съобразяване на разпоредбата на чл. 300 ГПК и задължителната сила на присъдата в частта относно извършеното деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът следва вземе предвид експертизата само в частта, касаеща възражението за съпричиняване. Вещото лице посочва, че ул. „Безименна“, където е мястото на удара, няма тротоари, както е записано в протокола за оглед. Пешеходката е ударена в гръб докато се е движела попътно на застигащия я бус. При удара тя е била в невидимо за водача пространство чрез огледалата за виждане. Мястото на удара по дължина на ул. „Безименна“ е в зоната между площадката на входа на „Хали Окръжна“ и ул. „Стоян Чомаков“, по-близо до входа на халите, а по широчина на 1,0-1,5 м. вдясно от левия бордюр, считано в посока за движение на микробус „Ситроен“ и на пешеходката. Тя е била с гръб към застигащия я автомобил и не го е виждала, но е имала възможност да чуе шума от двигателя и гумите му, съответно – да 3 се отмести наляво до бордюра и ако е необходимо да навлезе в затревения участък.

На 16.04.2008 г. Е.Д. е дарила на И. Л. притежаваната ¼ ид. част от недвижим имот: мансарден апартамент „В“ в подпокривно пространство в сграда, изградена в УПИ ХVІІІ-9 в гр. София, местност „ВЕЦ – Симеоново“.

Е.Д. е автор на сборниците „Шестдесет и една рецепти със свежи билкови подправки“, „Култивирани билки за екологично строителство“, „Тридесет и една рецепти със свежи билкови подправки“, както и на публикациите: „Нови технологии за подови покрития“, „Възможности за подово озеленяване с култивирани билки“.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. А. Л. и Ц.С.Г.. Свидетелят Л., баща на ищците, посочва, че сключване на брак със съпругата си първите 5 години живеели в дома на Е., а впоследствие в жилище в непосредствена близост. Свидетелят и съпругата му ползвали помощта на Е.Д. в отглеждането на децата (ищците) още от ранната им възраст. Тя идвала непрекъснато в дома им, за да им помага. Впоследствие ищците участвали в дейностите на Е.Д. – отглеждане на билки, подготвяне на научни публикации. Работели заедно по разни екологични проекти. След смъртта на съпругата на свидетеля ищците засилили своята връзка с баба си, пазарували, помагали й. Срещали се по няколко пъти седмично. Ищцата се оженила преди 7-8 години и имала свое семейство. Живеела в дома на свидетеля. Ищецът водел своите деца да се срещат пред блока с баба си. На празници били непрекъснато заедно. При узнаването за инцидента с баба им ищците не били допуснати до реанимация, приели трудно смъртта им.

Свидетелят Ц.Г. посочва, че е съпруг на ищцата, познава ищеца от 15 години. Първоначално живеели при родителите на ищцата, при родителите на ответника, след това заживели самостоятелно. Е. се чувала с баба си по телефона всеки ден и при всяка възможност я посещавала, имали много близки отношения, бабата била с отслабнал слух. Работели по проекти на Е. и заедно, и по отделно. След смъртта на майката на ищцата баба им станала като втора майка за тях, била пример за подражание. В деня на пътния инцидент ищцата изживяла шок, вкл. от невъзможността да види своята баба, тъй като била в реанимация.

Уведомление по реда на чл. 380 КЗ е изпратено от ищците, чрез адв.

4

Й., до ответното дружество на 19.02.2019 г. с отбелязване за получаване.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на товарен автомобил “Ситроен“ с рег. № ****. В това си качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. (ТР 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС).

При съобразяване на влязлата в сила присъда по НОХД 323/2020 г. на СГС, НО, 14 с-в, съдът приема, че на 25.01.2019 г., около 13:20 часа, в гр.

София, в района на „Хали Окръжна“ по улица без име, при управление на товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № ****, в нарушение на правилата за движение – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП водачът Д.М. е причинил ПТП, довело до смъртта на Е.Д..

Съдът намира за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Съобразно правилото на чл.

108 ЗДвП при липса на тротоар или банкет пешеходците могат да се движат по пътното платно, срещуположно на движението на автомобилите, но най5 вляво. Това задължение не е било спазено, като събраните по делото доказателства установяват отстояние на пешеходката на 1,0-1,5 м. вдясно от левия края на платното за движение при обща широчина на платното от 6 м.

Вещото лице посочва, че макар и с гръб към автомобила, пострадалата е могла да чуе шума от двигателя и гумите и при необходимост – да навлезе в затревения участък и да избегне удара. Ето защо съдът приема, че и двамата участници в процесния инцидент са имали възможност изцяло да предотвратят настъпването му, но при съобразяване правилото на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП – водачите на МПС да бъдат внимателни към пешеходците като уязвими участници в движението, приносът на пострадалата следва да се определи на 20%.

Ищците са внуци на починалата Е.Д.. Събраните гласни и писмени доказателства установяват, че помежду им е била изградена изключително тясна връзка, като Е.Д. е имала активна роля в отглеждането на ищците в ранна детска възраст, поддържали са редовен контакт, участвали са в дейността на Е.Д. по публикуване на научни статии. След смъртта на майката на ищците Н. Л. именно Е.Д. е изпълнявала за тях майчинската роля, служила е за ролеви модел. При тези съображения съдът счита за установена трайната и дълбока емоционална връзка с починалия по смисъла на ТР 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС, както и търпените от ищците продължителни болки и страдания поради смъртта на тяхната баба.