Определение № 334 от 04.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Варна, 03.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000208 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на Т. Д. Д., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител К. Д. П., двете с постоянен адрес: гр. Разград, ул. „Б.Л." № 51, представлявани по пълномощие от адв. Н. Н. Д. от АК– Шумен, срещу определение № 119/06.03.2024г., постановено по т.д.

№ 36/2024г. по описа на Разградски окръжен съд, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до приключване с влязла в сила присъда, одобрено споразумение, решение по чл. 378 НПК във вр. с чл.78а НК или прекратяване, на наказателното производство, водено по ДП № 330 ЗМ - 187/2023г. по описа на ОД на МВР - Разград, прокурорска преписка вх. № 3619/2023г. по описа на Районна прокуратура– Разград.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за липса на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Насрещната страна ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД – гр. София, ЕИК 1

121265177, представлявано по пълномощие от адв. Т. Т. от АК – гр. София , изразява становище за неоснователност на жалбата, като са репликирани доводите на жалбоподателите за липса на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т.

5 ГПК. Релевира се довод, че възобновяването на производството при наличие на пречка по чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК би опорочило първоинстанционното решение до степен на недопустимост.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените оплаквания и становището на насрещната страна, и провери данните по делото, намира жалбата за основателна по следните съображенията:

Производството по т. д. № 36/2024г. по описа на Разградски окръжен съд е образувано по искова молба на Т. Д. Д., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител К. Д. П., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД – гр. София за присъждане на сумата 60 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 06.12.2023г., виновно причинено от Д.С.К. като водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № РР, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на застрахователя– 19.12.2023г., до окончателното погасяване на задължението.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е спрял производството, на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК, по съображения, че приключването с влязъл в сила съдебен акт на образуваното наказателно производство по повод на ПТП на 06.12.2023г., което към момента е в досъдебна фаза по ДП № 330 ЗМ - 187/2023г. по описа на ОД на МВР Разград, пр. пр. вх. № 3619/2023г. по описа на РП– Разград, е с преюдициално значение за решаване на гражданския спор. Съдът се е позовал на практика на ВКС и АС– Варна по аналогични казус, формирана с определения от 2019г.

Определението на първостепенния съд е неправилно.

Съгласно актуалната константна практика на ВКС, за да бъде спряно производството по делото поради наличие на престъпни обстоятелства, е необходимо съдът, който разглежда спора да констатира, че са налице 2 престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното му решаване и че не е възможно същите да се установят в самото производство, без значение дали за тях е образувано досъдебно или наказателно производство. Във всички случаи престъпните обстоятелства трябва да са от значение за делото, т.е. от осъществяването им да зависи резултата по спора. Последното ще е налице, когато има тъждество между деянието, предмет на наказателното производство и деянието, предмет на доказване в исковия процес, както и когато престъпните обстоятелства са от значение за делото, а именно от осъществяването им да зависи резултата по спора. В тази връзка са и редица съдебни актове на ВКС /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, определение № 566/2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV ГО, определение № 7165/2013 г. на IV ГО, определение №44/2010 г. по ч. гр. д.

№15/2010 г. на II ГО, определение № 378/2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II TO, определение № 274/2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на ГО, определение № 96/2016 по ч. гр. д. № 445/2016 г. на IV ГО, определение № 140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на II ТО, определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на I ТО и др./. Еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната или досъдебната му фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК. В тези случаи производството по делото следва да бъде спряно.

В конкретния случай, от изисканата служебна справка от въззивния съд, постъпила с писмо вх. № 3883/30.05.2024г., се установява, че по ДП № 330 ЗМ - 187/2023г. по описа на ОД на МВР - Разград, пр. пр. вх. № 3619/2023г. по описа на РП– Разград, все още няма привлечено лице като обвиняем.

Липсата на привлечено лице като обвиняем, в случая на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“, е пречка да се направи необходимият за приложение на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК извод за тъждество между деянието, за което е образувано производство за разследване и предварителна проверка от РУП – гр. Разград и соченото в исковата молба деянието, за което се твърди да е извършено виновно от водача на застрахования при ответника лек автомобил, и от там, за преюдициалност на 3 наказателното производство по отношение на исковия процес / в този смисъл: определения по ч. т. д. № 1732/2014г. на ВКС, І т.о., по ч. т. д. № 1307/2016г., на ВКС, І т.о., по ч. т. д. № 1393/2020г. на ВКС, І т. о. и др./.

Предвид фазата на развитие на досъдебното производство, по което се извършва разследване във връзка с причинени телесни увреждания на малолетната Т. Д. Д., но няма привлечено лице в качеството на обвиняем, не се установява фактически състав, който да може да се субсумира под хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Процесуална пречка за движението на исковото производство ще възникне при привличане като обвиняем на лицето Д.С.К.- водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № РР при настъпване на процесното ПТП на 06.12.2023г. , в гр. Разград, който е посочен в исковата молба като застрахован при ответното дружество.

Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции относно предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК обжалваното определение следва да се отмени с указания до първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното и на осн. чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І II-ти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 119/06.03.2024г., постановено по т.д. № 36/2024г. по описа на Разградски окръжен съд, и

ВРЪЩА делото на Разградски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4