Решение № 741 от 22.06.2020, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 233/2020
- Вид
- Решение № 741
- Подписан
- 22.06.2020
- Състав
- МАРИЯ СИМЕОНОВА ГАНЕВА, МАРИЯНА ДИМИТРОВА ШИРВАНЯН, РОМЕО САВЧЕВ СИМЕОНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 предл.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър
Атанасов като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 233 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на Е.В.М. с ЕГН ********** и съдебен адрес *** срещу решение № 2357/18.12.2019 г. по анд. № 5388/2019 г. по описа на Варненския районен съд /ВРС/ , с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К № 3055172 /26.09.2019 г. издаден от ОД МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Заявеното касационно основание е допуснато нарушение на закона при постановяване на атакувания съдебен акт на ВРС. Нарушението е установено с помощта на автоматизирано мобилно техническо средство, а в ЕФ не е бил посочен вида му-стационарно или мобилно , въпреки изискванията на ТР №1/28.02.2014г. по тълк.д. №1/2013г. на ВАС. Въззивният съд обсъждал в решението си издадено наказателно постановление, а не ЕФ, като е анализирал съответствие с подзаконов нормативен акт , а не със
ЗДвП . ВРС не е събрал доказателства за приложимостта на чл.28 от ЗАНН и не установил по безспорен начин мястото на извършване на нарушението. Неправилно РС-Варна не е счел като съществено нарушение индивидуализирането на нарушителя в ЕФ с ЛНЧ, а не с ЕГН.
Отправеното искане към съда е за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът касационната жалба – ОД на МВР Варна, в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на въззивното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на подадената касационна жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство и е подадена при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение на Районен съд–Варна е потвърден електронен фиш серия К № 3055172 издаден от ОД МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на касаторката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Районният съд е приел от фактическа страна, че на 26.09.2019 г. в 11.18 часа, в гр. Варна, по ЮПВ /южен пътен възел/, преди Аспарухов мост, посока центъра е извършено нарушение за скорост с автомобил ”Мазда 2” с рег. № В0043НН установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M601, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 88 км./ч., т.е. превишението е 38 км/ч.
Според РС-Варна не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обстоятелствено е изследвана приложимата правна уредба - чл.189, ал.4 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата на процесното деяние, ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС, както и приетата нова ал.3 на чл.165 от ЗДвП, с която на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в резултат на която е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
От анализа на съдържанието на цитираните норми ВРС обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя, което отговаря на изискванията залегнали ТР №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр.
19 от 2015г.
ВРС е счел за лишено от основание оплакването на жалбоподателя , че на техническото средство посочило скоростта, с която се е движил автомобила не е направена проверка и замерване в лаборатория от трето лице извън кръга на лицата, имащи интерес в процеса и поради това не можело да бъде годно доказателство относно правилността и верността на отчитаните данни, предвид представените по делото Протокол №5-8-18/18.10.2018г. на БИМ от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, валидно до 24.02.2020г.
Според районния съд законосъобразно нарушението е квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Измерената скорост на движение на автомобила е 91 км/ч., като при издаване на ЕФ е съобразена допустимата грешка +/-3 км и скоростта е намалена на 88 км./ч., т.е. налице е наказуемо превишение с 38 км/ч. Като неоснователно е преценено възражението, че в часа на нарушението били заснети два автомобила, предвид часа на заснемането на процесния автомобил - 11:18:58ч. и вероятността за една минута през контролната точка да са преминали повече от един автомобили, превишили разрешената скорост за движение в града. С оглед определяне мястото на извършване на нарушението, районният съд е приел, че доколкото от писмените и веществени доказателствата по делото и от показанията на св.Ангелов е видно, че мястото на установяване на нарушението е далеч след табелата за начало на гр. Варна, неоснователни остават твърденията на въззивницата, че тя се е движила по магистрала в часа посочен в ЕФ.
Приел е, че правилно е определен и субекта на нарушението, като въззивницата
М. е била индивидуализирана с три имена и адрес и е посочено, че същата е собственик на л.а. ”Мазда 2” с рег.№ В0043НН. Предвид липсата на подадена декларация, в която е посочено друго лице като водач на превозното средство, ВРС обосновава правилното ангажиране на административнонаказателната й отговорност. На последно място въззивният съд преценява липсата на предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч. /след приспаднатия толеранс, а преди него 41 км./ч. и то в населено място, което обуславя високата обществената опасност на това формално нарушение.
Касационната инстанция счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. При неговото постановяване не са допуснати заявените от касатора нарушения на закона. Районният съд е постановил акта си след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При това е формирал изводи, които настоящият състав споделя.
Безспорен факт е, че описаното в ЕФ нарушение е заснето с автоматизирано техническо средство - № TFR1-M601, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, поставено в служебен полицейски автомобил на ОД на МВР – гр. Варна, чието използване е удостоверено с издаване на нарочен протокол рег. № 442р-26523/26.09.2019г. В тази връзка съдът в настоящия му състав, намира за неоснователно възражението, че ЕФ може да бъде издаден само за нарушения на ЗДвП, установени и заснети със стационарно автоматизирано техническо средство или система. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обн. ДВ. бр. 19/2015 г., в първото изречение думите "техническо средство" са заменени с израза "автоматизирано техническо средство или система", който израз е част от съдържанието на нормата и в редакцията й към датата на извършване на процесното нарушение. Със същото изменение на закона в дефиницията за "електронен фиш" по § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е добавен изразът "и системи", създадена е нова т. 65 на същия параграф, с която се определя понятието "автоматизирани технически средства и системи", според която това са "уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, на министъра на вътрешните работи е делегирана компетентност да определи с наредба условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение. В тази връзка е издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. С чл. 2 от Наредба № 8121з-532/2015 г. изрично е предвидено, че стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи (АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата за движение. За тях съгласно чл.
3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. се издават електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
Следователно действащите разпоредби на ЗДвП и на
Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г., предвиждат, че издаването на електронни фишове включва и нарушения, установени и заснети с всички видове АТСС, в т. ч. мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя в присъствие на контролен орган, поставящ начало и край на работния процес. Предвид изложеното, неоснователно се явява възражението на касаторката, че в случая е следвало да й бъде съставен АУАН.
На следващо място, няма нормативно задължение за посочване вида на АТСС , с което е установено нарушението , предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП със зададени реквизити на електронния фиш.
Лишено от основание е оплакването на касаторката, че във въззивното решение районният съд е обсъждал НП, а не ЕФ. Първо , не се заявява оплакване кое НП с номер , дата на издаване и автор е обсъждал районния съд вместо обжалвания по съдебен ред ЕФ . Второ, в мотивите на обжалваното съдебно решение се съдържа пространен и задълбочен правен анализ за обоснованост и законосъобразност на електронен фиш № К № 3055172 издаден от ОД МВР Варна, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.
Несъстоятелна е тезата на касатора за погрешно изследване от районния съд на приложимостта на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. вместо на ЗДвП. Цитираната наредба е обсъдена от предходната инстанция с оглед приложението на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП и ТР №1/26.02.2014г. на ВАС – ОСК, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр.19 от 2015г. именно с оглед възможността за издаване на ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.